Сградата на музея в Гоце Делчев малко по малко разкрива своите тайни

Предстои реставрация на част от купола на някогашен домашен параклис

Няма човек, който да мине край сградата на Общинския исторически музей в Гоце Делчев, и да не се впечатли от нейния разкошен вид. Построена в стил Късен барок, тя удивлява с мраморното парадно стълбище и красивия балкон над него, с орнаментите над прозорците и превъзходната симетрия.

Построена е през 1877 година по поръчка на местния лихвар хаджи Янчо чорбаджи. Главен майстор зидар бил Иван Устаилиев от село Скребатно. Не жалил чорбаджията пари за новия си дом, а и майсторът със сърце и душа работил. И як станал градежът, с 90-сантиметрови каменни зидове! А украсите – изящни, най-красивите за времето. На първия етаж братя Никови от Горно Броди – Сярско, направили дървени тавани за чудо и приказ – истински шедьоври на Дебърската резбарска школа. А вторият етаж е издържан, подобно на фасадата, в стил Късен барок.

Нали бил хаджия, чорбаджи Янчо решил в новата му къща и семеен параклис да има.  Решил и го направил.

Минало време и по незнайни причини къщата сменила собственика си. Новият й господар бил гъркоманинът Прокоп Прокопов. Неговите днешни наследници, гръцки поданици, разказват, че дядо им я купил за една тенекия жълтици.

Дошла 1912 година, Неврокоп се освободил от робство и гъркоманите, дотогава закриляни от турската власт, напуснали града. Така разкошната къща била изоставена от собственика й и превърната в полицейски, а след години – в милиционерски участък. До 1976 година, когато тук уредили музейна сбирка. Уредничката на днешния Общински исторически музей Златка Тюмбелекчиева казва, че се случва и днес възрастни хора, които не са в течение на промените, да идват тук, за да си сменят паспортите например.

Много интересна е историята на домашния параклис. Когато в сградата било настанено полицейското управление, той бил унищожен и точно в това помещение се провеждали разпитите на арестантите. За тези, които не признавали нищо, изведнъж се отваряла дупка в пода и те се озовавали в подземните помещения, където започвали изтезанията…

След основен ремонт на музея през 2015 година стаята, където някога бил параклисът, се превърнала в зала на българските националноосвободителни борби. Но и до днес в средата на пода, точно под купола на някогашния параклис, има място, което излъчва особена енергия. Отличителна особеност на залата е и нейната забележителна акустика. „Не съществува друго подобно място в България“, твърди госпожа Тюмбелекчиева. Това е твърдение и на много хора от различни краища на страната, които посещават музея. Мнозина вярват в енергията му и държат да се помолят тук.

През лятото на миналата година там, където бил куполът на параклиса, се появил кръст, който и сега може да се види. В скоро време тази част от тавана ще стане обект на реставрация. Като цяло параклисът не може да бъде възстановен по обясними причини, но частичната реставрация ще помогне за неговото  по-пълно и точно представяне.

„В тази сграда винаги има какво още да се научи. Например как собствениците й са се пазели от „зли очи“. На пръв поглед не се забелязват, но на много места вътре и вън има кръстове. Такива откриваме в дърворезбата на вратите на втория етаж, на един от таваните, върху арките над прозорците на приземието“, продължава интересния си разказ уредничката.

Годините минават, но красивата сграда на музея в Гоце Делчев е неподвластна на времето. Тя просто регистрира хода на историята, оставайки все така величествена и разкривайки малко по малко своите тайни.