ЦВЕТЕЛИНА УЗУНОВА ПРЕД ТОП ПРЕСА : НАДАЛИ ЩЕ ИМА ПРАВИТЕЛСТВО ПРЕЗ АПРИЛ

Журналистът и експерт по политически PR Цветелина Узунова коментира началото на предизборната кампания ексклузивно за Топ Преса.

Госпожо Узунова, какъв е стартът на предизборната кампания, която май отдавна е започнала?

Така е. Партиите са в кампания от седмици. Всъщност последният парламент беше сцена за предизборни битки. Затова не постигнаха никакво разбирателство. Влизаме в истинската кампания с обострени отношения между играчите на политическата сцена. Едни други не се понасят, воюват помежду си с всякакви средства. Никак не харесвам изтъркания израз „език на омразата”, но факт е, че той е водещ в словесните им битки. Очаквам да се засили в следващите седмици. За съжаление, отново ще чуваме атаки срещу опонента, вместо изтъкване на собствените предимства и идеи. Дотук и посланията им бяха стари, износени, шаблонни. Така няма да привлекат вниманието на хората. Повече от 30 години говорят за „съдебна реформа”, за „подобряване стандарта на живот”, за „по-добро бъдеще за децата ни”, за това, че „България може и заслужава повече”… Толкова пъти сме чували всичко това и резултати няма. С кухи фрази вече не става. Тук ще подчертая колко е важна ролята на професионалните пиари. Неслучайно акцентирам на „професионалните”. Защото доста хора се кичат с абревиатурата PR, но специално в политиката тази работа има много особености и тънкости.

Значи да се настроим за негативна кампания. Къде в тези политически войни е избирателят?

Това е основният въпрос. Него го няма, партиите не го виждат. Заслепени са от враговете си и за заети главно със схеми как да ги атакуват. Няма послания към различните групи в обществото и техните проблеми, няма съпричастност, емпатия. Ще избираме между обсебени от вражда политици. А това никак не е добре. Успешното управление се осъществява от позитивни, умни, загрижени държавници. Само като погледнеш лицата им, да видиш добрия човек, да изпиташ доверие. Сега така ли е?! С омраза и негативизъм нищо не става. Да си спомним събитията през последните две години и резултата от работата на всички тези хора. Няма такъв. Високите сметки, инфлацията, безумният скок на цените на хранителните продукти, липсващите лекарства, изнемогващите малки фирми… – това е ежедневието на българите. А депутатите се занимаваха със съвсем други неща. Затова смятам, че ще има отново ниска избирателна активност. Не, защото избирателят се е уморил да гласува, а защото не вижда за кого! На последния вот не отидоха 61% от имащите право на глас. Това трябваше силно да разтревожи партиите и лидерите им. Но не се случи. Имат други цели, вероятно и ангажименти, за които публиката може само да подозира, съдейки по приоритетите им.

Смятате ли, че обединението между ПП и ДБ ще ги изведе на първо място?

Опасявам се, че трудно ще сработи. Подобен ход изпробваха патриотичните партии преди две години и не успяха. В политиката 1+ 1 невинаги прави 2. Мисля, че дори и хора, които харесват ПП, но не симпатизират на ДБ, няма да ги подкрепят именно, заради отношението си към едната от партиите. Това е рискът в такива предизборни „сливания”. Предполагам, че ще имат известна криза при съставянето на листите. Обикновено това е, меко казано, труден процес при явяването на толкова много партии под една шапка. А къде ще се прелеят несъгласните с обединението е друг важен въпрос. Може да предпочетат да не отидат до урните. Предстои социолозите да измерят и този процес и тогава ще коментираме.

Мислите ли, че ГЕРБ, БСП и останалите партии от това Народно събрание ще имат промяна в процентите?

Не мисля, че някой спечели от представянето на партиите през последните месеци. ГЕРБ, БСП и ДПС си държат ядрата и вероятно ще се опрат отново на тях. Партията на ген. Янев, според мен, трудно ще се класира отново. Не видяхме от него ярки позиции, важни законопроекти. „Възраждане” може и да поднесе изненада. Особено покрай кампанията за еврото. Много българи са притеснени да не се стопят спестяванията и заплатите им, а цените да скочат още. Във въвеждането на еврото те виждат поредната спекулативна игра, от която ще спечели само елитът. Мнозина свързват тези страхове със спомена за кризата в средата на 90-те, когато милиони се оказаха с минимални средства. А страхът винаги влияе силно – не само на политическите, но и на житейските избори на човек.

Ще има ли редовно правителство тази година?

Според мен е малко вероятно да се сформира редовен кабинет през април. Сливането на местните с поредни предсрочни избори ми изглежда по-реалистично. Даже по моя информация някои от партиите се готвят повече за есента, отколкото за април. Битката за общините също ще е яростна. И ще повлияе силно върху цялостната политическа обстановка у нас.
Излиза, че президентът Радев ще си управлява цяла година. Това добре ли е?
Такава отговорност му стовариха партиите с безсилието си. До момента се справя. Мисля, че няма да се затрудни да назначи и шести служебен кабинет. Може би е по-добре да е ясно кой носи отговорността в управлението, отколкото да се сформира някаква неясна коалиция с цели, различни от интереса на избирателите. Видяхме вече, че такова механично събиране не води до нищо добро. В момента коалиционната култура е на ниско ниво, размиват се и посланията им – едно говорят, друго правят, объркват избирателя. ПП уж не се коалират със статуквото, а се примиряват с бивши партньори на ГЕРБ, каквито три години бяха лидери от ДБ. Последните уж мислят за хората, а техни депутати се присмяха на трагедията в Карловско след наводнението. Темата с износа на оръжие за Украйна също ни се представяше с постоянно променящи се послания – и от БСП, и от ПП. Подобни неща нанасят имиджови щети на политиците, съответно водят и до оттегляне на избиратели.

Кой е най-големият проблем на политиката у нас в момента?

Откъде да започна? Те са толкова много! Но сякаш най-силно се откроява един- всички партии оставят впечатлението, че обслужват чужди столици и интереси. България и българите май са им последна грижа. Което е и жалко, и тревожно. А хората искат да видят независими, истински българи начело на страната си. Трябва по-скоро да намерим такива лидери, защото светът се променя с бясна скорост и невинаги за добро. В тази обстановка България ще има нужда от почтени и смели държавници.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене