Проф. Христо Пимпирев: На 7 ноември за Антарктида заминава първата група от 23-та българска антарктическа експедиция

Проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус:Проф. Пимпирев, очаква се първата група полярници от 23-та българска антарктическа експедиция да заминат за о-в Ливингстън през месец ноември. В какво ще се състои работата ви там?
Проф. Христо Пимпирев: Първата група се състои от 6 души и ще замине на 7 ноември от София с полет през Рим, Буенос Айрес, Рио Гажегос, аржентинска Патагония и след това с автобус до най-голямото пристанище в Чили „Пунта Аренас”. Тази група ще пътува за Антарктида с чилийския военен кораб „Ахилес”, за който имаме уговорка с Чилийския антарктически съюз освен, че ще превозят шестимата българи – 5 маже и една жена, на него ще бъде качена и новата ни снежна машина, която ни е изцяло дар от „Асарел-Медет”. Самата операция по свалянето на машината ще бъде доста рискована, защото там няма пристанище. Ще се свали един сал понтон, върху който ще бъде качен контейнерът, като само той тежи 2 тона, а машината 10 тона. Този сал през бурните води на залива трябва да стигне до брега на българската база. Ясно е, че морето трябва да бъде изключително тихо, което не е много често срещано в Антарктида, за да стигне до брега, откъдето машината на собствен ход трябва да излезе от контейнера и да отиде на брега. Това е една много рискована операция, но се радвам все пак, че чилийците се съгласиха да започнем да организираме тази сложна маневра. Освен това трудностите се изразяват и в това, че в базата няма да има никого. Тя беше зазимена през месец март тази година. Това ще са първите хора, които ще стъпят на брега и не се знае как ще я заварим. Тази машина ще ни е изключително необходима, тъй като има специално приспособление за разриване на снега, който в последните години застрашава целостта на къщите ни. Чрез нея се надяваме да спасим тези къщи, които можем да загубим от тежестта и движението на навалелия дебел сняг.
Фокус: Може ли да ни разкажете повече за самата експедиция и работата ви там?
Проф. Христо Пимпирев: Аз ви разказах за началото, което е доста рисковано и трудно на първата група. Само 5-6 дни след като тя свали машината и раззими базата, ще пристигне втора група с испанския кораб „Есперидес” от 7 души. Тя ще продължи работата по логистика. Миналата година свалихме материалите за построяването на една нова постройка на базата, която също е и за складово помещение. Тя предстои да бъде монтирана и с тази втора група иконописката Ганка Павлова ще завърши вътрешното оформление на параклиса „Св. Йоан Рилски” с още 3 икони. След това има и трета група, която ще пътува средата на декември и в нея ще бъдат учените, които ще изкарат целия януари на базата. Там ще е и екипът от алпинисти – Дойчин Боянов и Николай Петков, които трябва да направят премиерните изкачвания и траверс на планината Тангра. Експедицията трябва да приключи началото на месец март и в средата всички да се завърнем в България.
Фокус: Какви са очакванията ви от тази експедиция?
Проф. Христо Пимпирев: Както винаги съм оптимист и се надявам тя да завърши успешно. Както във всички досега 22 експедиции, нашият най-голям успех е, че вече 22 години всички са се завърнали живи в България, въпреки че всяка година Антарктида взима своите жертви. Доста хора са загинали там, пропаднали в ледени пукнатини, при инциденти с лодки в ледените води на океана. Научната ни програма е международна и е свързана с проекти, които ще изучават климатичните промени в Антарктика и преди всичко в района на остров Ливингстън, който е една неделима част от климатичната система на Западна Антарктида. Този проект, който е за замръзналата почва е дългогодишен. Вече седма година се работи по него, заедно с португалски учени, учени от Франция, Великобритания, САЩ, Аржентина, Чили и Бразилия. Това е един мултинационален проект и засега резултатите му са много обнадеждаващи и спомагат да се види как е циркулацията на въздушните маси в Антарктида, която влияе на цялата планета. Антарктида е кухнята на времето и това, което става там влияе и на промените на климата в нашата държава.
Фокус: С какъв бюджет заминавате и достатъчен ли е той?
Проф. Христо Пимпирев: Заминаваме с толкова, с колкото си заминаваме вече от 1998 година, откогато Антарктида е една национална политика. Бюджетът ни е 350 хиляди лева на година, в което влиза цялата логистика, превозването на хората, научните проекти, което е абсолютно смешна сума в сравнение с бюджетите на други държави, като например Чехия, Румъния, които нямат постиженията на българските учени, но бюджетите им са над 1 милион евро. 350 хиляди лева се равняват на една или две скъпи коли за парламента. Това е българско присъствие, работа, наука, поддържане на едно селище на 13 хиляди км от България, което ни дава много права на този континент, който е бъдещето на човечеството.
Фокус: Как тогава успявате да се справите с тези средства?
Проф. Христо Пимпирев: Както се справят всички българи – с големи икономии, на моменти глад, с много строг разчет на хранителните продукти и лишения. Все пак обаче сме там, защото имаме една цел за бъдещето, тъй като това е континентът на децата на нашите деца.
Фокус: Очаква ли се този бюджет да бъде повишен?
Проф. Христо Пимпирев: Правителствата непрекъснато се сменят, но се надявам, че ще бъде повишен особено след като през следващата година през месец юни България ще бъде домакин на най-големия антарктически форум. Това е Консултативното съвещание по Антарктическия договор – правителството на континента, което догодина ще проведе двуседмично заседание и всички антарктически държави ще бъдат в София, за да решат важни проблеми, свързани с природните богатства на този континент, с неговата екология и нарастващия туризъм. България е пълноправен член на това правителство и догодина ще е и домакин.
Люба АЛЕКСИЕВА/www.focus-news.net