Световният шампион Крум Томчев:Дисквалифицираха ме, заради развято българско знаме

Казвам се Крум Томчев. Аз съм натурален културист. Това е моята мисия. Преди двадесет години бях на крачка от смъртта, а през ноември 2022 година станах световен шампион по натурален културизъм в Прага Чехия. От тук започва моят разказ, моята изповед. Сбъднах най-голямата си цел. До нея ме отведоха малки и по-големи стъпки. Победите ми, характерът ми (никога да не се отказвам) ме направиха забележим и ценен за испанската федерция.

Както не веднъж съм казвал, за да участвам в състезания,трябва да бъда член на федерация. В България нямаме федерация по Натурален културизъм. Животът ми се стече така, че 10 години прекарах в Испания (като чуждестранен работник) и притежавам редовни испански документи, които ми осигуриха възможността да стана част от националния отбор на Испанската федерация по натурален културизъм. Благодаря на целият екип на ICN España; на организаторите, че с радост ми дадоха възможността да разгърна потенциала си; на многобройните хора журирали състезанията, на които се явявах (на всеки член от журито благодаря по отделно); на моите лектори ,от Световната Федерация по Натурален културизим където се сертифицирах като треньор. Те ми помогнаха да бъда по-добър на сцената; на моят отбор, който още от първия ден ме прие и се чувствах равен с тях. На никой не му пречеше, че съм българин. С тяхната морална подкрепа (на федерацията и отбора) спечелих голямото злато в Прага и видях изписано на екрана на сцената моето име с испански флаг под него. Публиката също викаше моето име.

Много хора се радваха с мен. Организаторът на испанската федерация се качи на сцената и ми подаде испанското знаме, което вдигнах гордо. В този емоционален момент на съдбовни поврати взех емоционално решение. Излязох от сцената и се върнах с българското знаме. България ми липсваше в онзи важен за мен момент. Излязох на Световната сцена под испанския флаг и като член на испанската федерация по натурален културизъм, ала моята националност, кръв и самосъзнание е българското. Помолих да задържат знамето на Испания, а под него разтворих българския трикольор. Две европейски знамена на два европейски народа -„единни в многообразието“ – се вееха тържествено. Така го почувствах, така го направих.

България обединява всичкото онова, което обичам и е ценност за мен –дом, вяра и народ. Тя ме е изградила и превърнала в това, което съм. На публикуваните след състезанието снимки, видео материали и клипове българското знаме е изрязано, което дълбоко ме озадачи. Така видях другото лице не на този красив спорт, а на хората зад кулисите. Слизайки от сцената прецедателката на испанската федерация ми съобщи , че ще бъда дисквалифициран заради тази емоционална постъпка – показването на Българското знаме.

И така няколко дни преди Рождество Христово, официално ми съобщиха, че съм отстранен от националния отбор на Испания. Събрах се и не позволих да развалят празника и радостта ми, ала чувайки тези думи в ума ми остана, че аз не мога да продължа кариерата си на състезател. До ден днешен вярвам, че бях прав. Ако върна ситуацията, пак ще постъпя така. Нужно ли е такова делене в 21 век в Обединена Европа? Ами ако бях издигнал знамето на Каталуния или това наЧехия! Пак ли щях да бъда санкциониран така!? Виждам негативна реакция не срещу мен, а срещу страната ми и от това ме боли повече. А полагащата се на победителя финансова награда не ме е интересува. След моята дисквалификация средства ще останат във федерацията или при някой от нея.Никога не съм бил роб на парите, защото съм благодарен за всичко, което имам в България – семейство, приятели, работа и живот, които обичам.

Разкривайки ви тази ужасна картина не желая да ви настройвам срещу Испания – тези задкулисни истории не са държавата.
Вярвам, че всичко което ни се случва, има защо да става. Вярвам силно в Господ и знам, че имам пътека която да извървя.
Имам знания, които са на база много страдания, безсънни нощи труд, многоженство литература, достъп до най-големите величия в спортната медицина и още. Това няма кой да ми го вземе. Няма как да го дисквалифицират от мен.
Ще се събера и ще го предам, не на кой да е, а точно на Българския народ. Този който слуша, ще ме чуе. Този който вярва, ще ме последва.

А моят въпрос е..
Ще бъде ли чуто?
Ще се разкаже ли, че дисклалифицират Световен шампион, заради развято Българско знаме ?
А кому е нужно това ?
Защо се режат криле ?
Защо в 21 в. се делим ? Граници съществуват ли? Че не сме ли всички хора ? Защо на някой му пречи, че съм с българска националност ?