Празнично и лично! Музикантът Николай Урумов пред Топ Преса: Гледайте позитивно на света!
- декември 7, 2022
Интервюто взеха Цвети ДИМИТРОВА ии Вили ШЕЙТАНОВА
Музикантът Николай Урумов, който се отказа от светлината на прожекторите, но прожекторите не се отказват от него и отново засветиха над него около най-светлите празници, които носят уют и топлина в сърцата на хората, откликна на поканата ни и отговори на няколко въпроса пред репортери на Топ Преса навърх Никулден.
Здравейте, господин Уримов, винаги се получава така, че макар и виртуално ни гостуваш покрай Коледа. Разкажи ни как прекарваш Коледните празници и какво ти носи духът на Коледа?
– Да, това е факт, че винаги около Коледа се срещаме. Струва ми се, че имам едно-две интервюта покрай Коледа преди мои концерти около Нова година. Страхотно си прекарвам. Винаги с приятели, семейството, освен това си имам празници декември – Никулден, имам рожден ден на 29 декември, след това е Нова година и ще имам концерт на Барото в гр. Гоце Делчев. Така че целият декември е много приятен, пълен с дух месец и това е нормално. В целият свят е така. Коледните празници са неповторими.
Разкажи ни за Коледите в другите страни, в които си живял?
-Аз съм живял дълги години в Германия и в Дания последните години. Когато живях в Германия бях близо до Датската граница и почти всяка седмица бях и на двете места. От 15 ноември започват коледни песни да звучат навсякъде, украсите са невероятни и аз имах последните 15 години много коледни концерти с коледни песни повечето на Dean Martin. Имам група от Хамбург, с която правехме доста концерти и коледните традиционни парчета Frank Sinatra, Dean Martin, White Christmas, Santa Claus is coming to town и всички класики съм ги пял по Коледа сам или с група. Коледа е вълшебна и навсякъде е страхотна.
Как се променя музикалният ти вкус през годините?
-Ооо, това е много интересен въпрос, защото наскоро гледах една класация по телевизията – от 1 до 10 хора, които споделят своите класации от 1 до 10 на песни. Аз се замислих за тези класации и си мислех през колко промени и вкусове съм преминал от тийнейджърските си години до днес. Започнах с ранните Led Zeppelin, Deep purple, Sting, Eagles до съвременни песни. Последните 10 години съм супер голям почитател на джаза – слушам и изпълнявам джаз. Така че както се казва „всичко тече, всичко се променя“, човек се променя неминуемо. Музиката е хубава или лоша. Не съм такъв да кажа обичам този стил или този. Обичам много стилове, включително и класическа музика. Това е въпрос на личен избор и вкус.
- От твоите песни коя ти е най-любима? И коя песен мислиш, че е с най-голям успех?
-От моите песни „Ще те чакам“ ми стана като визитна картичка и не мога да кажа, че тя ми е най-любима. Песента ми „Не говори“ също е много силна песен. Това са песни, които може би с участието на Ина Григорова като убийствен, смазващ текстописец и писател направи тези песни много силни, но много си харесвам и другите песни. „Не говори“, сингълите, които в последствие записах, „Къде си“ или една от последните “Waterfall”, която е на английски и си е по мой текст. На всяка песен има нещо лично, има някаква история и аз я харесвам, тъй като е част от моя живот.
- В паспортаси имаш много печати от страни, в които си живял. Как ти се отрази животът зад граница? В каква посока се разви музикалната ти кариера в чужбина?
-Да, наистина много печати имам и съм много щастлив, защото излезнах за първи път в т.нар западен свят във време, когато беше много трудно да се излиза – 1985г. е първото ми турне с една група в Норвегия и Дания, по-късно и в Швейцария работехме с тях и за мен това беше един коренно различен свят. Разликата и контраста бяха огромни и аз с голяма жажда попивах всяко едно емоционално впечатление от този свят и много ми хареса. Освен това трайно заживях в Германия и Дания и може да се каже, че се свързах с много добри музиканти и имах много добри концерти там. С моята джаз група открихме концерта на Елтън Джон в Дания, имах 5 концерта с един феноменален музикант от Rainbow – Tonny Kerry. Имах самостоятелни концерти в клубове, по фестивали и съм много доволен. Всеки път, когато отида имам концерти и продължавам да поддържам връзка със страхотни музиканти от там.
От държавите, в които си живял коя ти е най-любима?
-Може да се каже, че Дания ми е на сърцето още от първата година, когато влезнах в държавата, защото има нещо уникално, едно страхотно спокойствие, хората са много отворени и на самите датчани им казват, че са италианците на Скандинавието, били са най-старата монархия в Европа, по-стара от английската и това дава отражение върху всички граждани на Дания, освен това да вметна, че съм свирил за кралското семейство – имах концерт пред принцесата и принца на Дания и това няма да го забравя никога.
Запозната съм и с друга твоя страст – тази към старинните мебели. Как се роди тази твоя страст?
-Много е любопитен този момент, защото докато живях е Германия точно до датската граница и мои приятели от България ме поканиха на гости. Те бяха такива дилъри на коли, продаваха коли и камиони от Дания и имаха квартира и ме поканиха веднъж. На мен ми направи впечатление един диван, който беше много красив. Тогава ги попитах от къде са купили диванът и те ми показаха едно място за антични мебели и аз просто полудях. Останах там цял ден и беше просто все едно се върнах в детството си. Всякакви съкровища имаше там. След което започнах да колекционирам. Всякакви пари, които бях спестявал от концертите купувах такива неща. Беше някаква необяснима страст, след което като напълних къщата, в която живях и мазето и си помислих, че трябва да започна да ги пращам в България. Първо казах на сина ми да ги продава, отворихме едно мъничко магазинче, но после страстта ми се засили, защото навлязох по-надълбоко в датският интериорен дизайн, а те имат световни дизайнери, които са обзавели Щатите, в продължение на четири десетилетия са били супер хит в Щатите. Тази моя страст се задълбочи повече от 15г и продължавам с голяма страст. Януари месец заминавам пак. Вечерта имам концерти, през деня отивам на определени места на лов за такива антики. Понякога откривам истински съкровища.
Връщам те пак към музиката. Според теб има ли бъдеще съвременната българска музика?
– Честно казано аз не я следя много, не знам защо така. Има стойностни неща, но те не са по моя вкус честно казано. Малко неща ми правят добро впечатление, но със сигурност има стойностни неща. За мен е важно някой да ми направи впечатление с това, че е оригинален и това, което прави е уникално без да е взаимствано от някакъв друг стил и в този смисъл има малко хора, които уважавам.
Имаш ли любим български изпълнител?
-Имам любим български китарист, който за мен е световен – Николай Карагеоргиев. Той е и китарист, който участва в моята група, когато правя концерти. Той е свирел с Sting, с големи музиканти. Онзи ден на гости ми беше Владко Стефановски – един много виртуозен музикант. Той е човек, който свири в стил Теодосий Спасов – той е нашият световноизвестен кавалджия и джазмен. Веднага си заговприхме на наш език, защото аз имам любими групи, в които той също има участие. Той в моите тийнейджърски години беше основател на една група „Хляб и сол“, която е македонска. Взе китарата ми и започна да свири, след това отидохме на вечеря и станахме приятели спонтанно. Музиката е като виза – тя чупи всякакви граници, музикалният език е универсален ипо този начин създадох много приятелства в целият свят.
- В каква посока се развива музикалният ти живот? Подготвяш ли нови проекти за новата година?
– Преди два месеца промотирахме новата ми песен „Не помня“ с видео с продуцент Игор Марковски. Представих я в София в Камино, където имаше събитие по промотиране на книгата на Костадин Филипов, който написа текст по песента. Аз я пях там. Имаше и други изпълнители като Орлин Горанов, Магарита Хранова, които пяха песни по негов текст. В момента работя върху нова моя песен и сме по средата на процеса. Почти е готов аранжимента с Момчил Колев от „Дони и Момчил“ и сега чакам моя китарист Николай Карагеоргирев да се освободи, за да запишем едни китари. Песента ще се казва „Когато стане студено“. Това е всичко, което мога да кажа за сега. Ако имам късмет до Нова година може и да я запишем песента в студио и ще мислим за видео, така че трябва да посреднем новата година с нкакъв нов продукт.
- Посланието ти към нашите читатели?
-Пожелавам им да гледат позитивно на света, да се фокусират върху нещата, които им доставят удоволствие и ги карат да са по-духовни, да търсят духовното и да гледат напред!
