Костадин Керимов – бивш учител и кмет на с. Тешово пред Топ ПРЕСА: „Бре ни ми ходи из Неврокопско, ах Али Чауш бре, че там те чакат дор три пусии, първата пусия Атанас Тешов……”
-
- януари 28, 2014
– Прашната съкровищница на миналото ни крие безценни легенди и предания, съхраняващи онази забравена или чезнеща история на народа български. Земите, по които крачим днес, са пропити с мъките, страданията и героичните подвизи на нашите предци. Техните дела са увековечени в хиляди митични истории, които ние сме длъжни да съхраним.
Някои от тези истории идват от село Тешово, намиращо се в красивата Пирин планина. В него се разказват легенди за далечни забравени времена, за които свидетелстват здания от минали епохи, за премеждията на един изстрадал народ и вярата, успяла да го съхрани във времето. Днес легендите за село Тешово оживяват пред очите на всички ни.
– Това е село Тешово. Намира се в най-южната част на Пирин. Името му е спорно. Никой не е доказал от къде точно носи името си Тешово. Утвърждава се мнението обаче, че Тешово идва от течене, тъй като на времето тук е имало много реки и сега има част от тях. Текло е много вода – течово, течово, че тече много вода и в последствие става Тешово. Другото предположение е, че името идва от названието на камъка на турски „таш” и от там Тешово и спорът е такъв – дали е от течене или от камък.
Заселниците на село Тешово, първите които идват, исторически също не е доказано, но се предполага, че това са хората, които са доведени тук, за да работят в областта на железодобива. Тук е имало много железоносни руди, пясък, който чрез промиване се образува т.нар. магнетитов пясък. От тях е претапян в съоръжения, наречени пехци и се е придобивало първото желязо. За да може да се развива тази дейност, са били карани хора – много често групи роми, и се предполага, че тези хора са сложили началото на населението в село Тешово. Най-напред са били на колиби, след това са били на махали и най-накрая се формира селото Тешово като село.
В центъра на село Тешово се намира кула. Спори се от кога е построена кулата. Изследвания, които са правени последно време, остават на позиция, че кулата е строена от турците при тяхното нашествие и са останали тук, за това, че тук е минавал много важен път да се охранява. Друго мнение е, че е римска кула и е ползвана като стражева кула. Имала е връзка с кулата в село Парил, кулата в село Делчево и Момина кула при Кремен. По тази пътна артерия са се движили много скъпи кервани, които са имали нужда от охрана и тази кула е била ползвана за охрана и за това по стените има и бойници, от които се пускат стрели или други такива пособия, за да се охраняват керваните.
Най-скъпият такъв исторически паметник на Тешово е църквата. Църквата е построена през 1841-42 година. Имало е тогава традиция турското правителство, щом като се разкрият основи на стара християнска църква, да разрешава на християнското население да си построи нова. Тешовляни са направили такова искане до Високата порта и от там излиза разрешение, което се намира на съхранение в църквата, с което турското правителство разрешава на християните да си направят своя християнска църква. Местните турски управници, за да възпрепятстват по някакъв начин построяването на църквата, са дали срок от три дни – на последния ден, като минат оттук, пирон да не се кове, така е било наредено. Българите християни са се групирали, мобилизирали са се, карали са камъни, дървета, вар са правели, керемиди са правели и в един момент били готови. Даден е бил сигнал в коя нощ, в един часа да почнат. На около са пламтели огньове за осветление. За три дни са построили кораба на църквата и на третия ден поставили и последната керемида, изпълнили заповедта, но изпълнили и свое желание, да построят църква. Останалата част от църквата е строена допълнително, т.нар. артики и камбанария. Освещаването на църквата е направено 1871 година, когато е провъзгласена Българската екзархия. Тогава тук се прави голямо тържество и решават да дадат име на църквата. Упълномощен бил от името на съборяните най-старият българин, който е бил кръстен в църквата, й е дал името „Св. Димитрий”. Това е името на солунския Св. Димитър, който в Солун е много известен, баща му е бил на Солун кмет, след това става и той кмет, но понеже е бил много убеден и е пропагандирал християнските идеали, турците го затварят. Няколко години го мъчат да се откаже публично, той не се отказва и тогава – на 26 октомври 306 година в ранни зори при изгрев слънце бил изваден и обезглавен за наказание. Цялото християнско население почита Димитър Солунски. За Тешово това става най-големият годишен празник. Всяка година на този ден в село Тешово се празнува „Св. Димитър”.
Тешово има и своята гордост – Атанас Тешовалията или Атанас Тешовски. Той е известен като пръв воевода в Неврокопско, сега гоцеделчевско, и последен комита. По начало Атанас Тешовски излиза в Балкана като отмъстител, като хайдутин, наказвал турците, които са тормозели българите и християните. Обаче той е привлечен от организираните хора за освобождаването на Македония от турско робство и го правят воевода. Дълго време е воевода и за това за него има и песен. В песента се казва:
„Бре ни ми ходи из Неврокопско, ах Али Чауш бре, че там те чакат дор три пусии, първата пусия Атанас Тешов……”
При едно изпълнение на задача, на връщане е причакан на връх Али Ботуш, на козята пътека – с един залп е убит пръв и така загива Атанас Тешовски и хората песни пеят за него. Той е гордостта на Тешово! За това има паметник в центъра на селото в негова чест.
Be the first to leave a review.
