Събирачът на памет от с. Брезница, счетоводителят Салих Буковян: Фолклорът днес забавлява, но в миналото е обслужвал живота

Салих Буковян е човек, който с право можем да бъде определен като „събирач на памет“. Родом е от гоцеделчевското село Брезница и е приел за своя лична мисия опазването и популяризирането на старинното песенно наследство на родното си място.

Издирва и събира песенни образци и различни свидетелства за културата в региона повече от 20 години. Създател и ръководител е на фолклорна формация „Брезничанки“, която представя на различни сцени характерното песенно и танцово наследство на региона.

Той е счетоводител по професия, но любовта му към фолклора го провокира да запише специалност „Народно пеене“ в Югозападния университет в Благоевград, за да обогати личните си изследователски интереси с научни познания.

Първото му излизане на сцена е едва през 2015 година, но само година по-късно вече има своя фолклорна формация. А след още две години благодарение на неуморния му дух „Брезничанки“ печелят „Златна брадва“ от фестивала за планински фолклор в Закопане, Полша, както и приз за съхранение на старите фолклорни традиции от Узбекистан.

Пред БНР ръководителят на „Брезничанки“ споделя защо фолклорните корени на родния му край са толкова важни за него:

„Брезница е моят дом, моето място. Това, което правя, го приемам като мисия – да могат хората чрез фолклора ни, чрез песните ни да знаят къде е и какво е Брезница“.

Израснал под грижите на своята баба, известна песнопойка в селото, Салих започва да събира текстове на песни от съвсем млада възраст. Впоследствие осъзнава, че само думите не са достатъчни за опазване на фолклора, защото, ако няма записан звук, паметта за музикалното наследство изчезва. Това е и една от причините да пожелае да се научи да свири на „дрънка“ (типичен за Брезница инструмент), на който имат право да свирят само мъже и който на практика представлява старинна двуструнна тамбура.

„На първата струна свириш мелодия, а втората свободно вибрира и бордонира. Тоест, тя поддържа тон, който е основа на мелодията. Така се получава нещо като двугласно пеене, само че вторият глас го изпълнява дрънката“.

Допълва още, че една от характерните черти на брезнишкия фолклор е неговата полова сегрегация: има песни, които се изпълняват само от жени, и други, които се пеят само от мъже.

Обикновено женските песни са свързани с различни обреди или празници, докато мъжките имат по-епично, юнашко звучене. Любовта е темата, която присъства най-често, особено в моминските песни, защото „някога, когато хората са живели във фолклора и фолклорът е живял в хората, пеенето е било привилегия на момите“, а любовната тематика отива на моминската душевност.

Фолклорът на българите мюсюлмани (помаци) от Брезница изненадва не само с начина, по който звучи, но и от чисто визуална гледна точка, заради традиционните носии, характерни за региона. „Появяването ни на сцена винаги предизвиква емоция у публиката, първо, заради визията. Жените са облечени в традиционни носии, които са характерни за Брезница.

Първоначално хората може би леко се стряскат от носиите. Но като запеят жените, нещата си идват на място, защото те носят едно такова звучене, мелодия, която вече рядко може да се срещне, а пък ние в Брезница я пазим, и то във фолклорна формация „Брезничанки“, разказва Салих.

Според Салих сценичното представяне на фолклор трябва да бъде максимално близко до контекста, в който са родени съответните песни, танци или обреди. „Това е така, защото основната функция на фолклора в миналото е била да обслужва живота. А основната функция на фолклора сега е да забавлява…“.

struma.bg