Градът: Уникална история от Гранични войски – Гоце Делчев
-
- октомври 25, 2014
- Дръжте ги! – крещеше дежурният офицер и множество подковани ботуши за- трополиха по петите им.
Двамата бегълци в случая се връщаха, но това не правеше нарушението им по-ненаказуемо. Беше необичайно цивилни да тичат между казармените сгради, преследвани от караула. Благодарение на нощта успяха да се мушнат в мазето на спалното.
Приземният прозорец зееше отворен за тази цел и този път бяха на косъм. След минутка бяха във военни дрехи, а след още две отново се събличаха в спалното. Другарите им отдъхнаха и веднага започнаха да ги разпитват:
- Къде ходите, бе хора? Едва ви скътахме на проверката.
- Къде ли не ходихме. – за- разправя Наско склададжия- та. – Тоя Петров ще ме съсипе. Уж тръгнахме на рожден ден на братовчедка му, а то се оказа съвсем друго…
Обемистият Владко Петров дишаше тежко в леглото до него и едва сдържаше усмивката си.
- Какво стана, де? Разказ вайте? – питаха ги другите жадни за новини отвън.
- Първо – започна да изрежда Наско. – нямаше братовчедка и второ – не беше рожден ден, а годеж!
Възторжено шушукане завладя спалното. Взводът от двадесет и осем войника всяка вечер се прибираше тук, в този временен дом, докато отминат двете години военна служба.
- Тоя тъп софиянец ме заведе на майната си, в неизвестен квартал и ме обяви за свидетел на бурните си чувства.
- По повод накоето си пийнахме здравата. – най-после се намеси Владо. -Така ли ще те посрещат в Бургас, като избягаш от казармата?
– Ех, ако служехме в Бургас, щях да ти покажа аз, как се посреща, момченце?размечта се Наско.
- Щяхме да хапнем рибка, пък ако е лято и нещо друго щеше да се намери. Не като годеницата ти. Откъде я намери тая, бе?
Плътно скупчените войници жадно попиваха диалога.
- Заедно учихме. – притеснено заговори Владко. – Бяхме си обещали като отслужа да се съберем, ама нали ме изпратиха на границата. Докато ни преместят в София, тя се ожени и я бях отписал. След десетина месеца започна да ми пише. Взела адреса от майка ми.
- Значи прописа след като роди? – запита директно Наско.
- Така си е. – изчерви се софиянецът.
- знам че детето нее от мен, но какво да правя. Бяхме се разбрали да се чакаме… – едва продължи.
- Важното е кой ще го отгледа. – обади се важно, редник Десев. Той беше от приближените на годеника и имаше опит в семейните дела. В Перник го очакваше семейство и той благославяше съдбата, че го преместиха наблизо.
- Не сме ли млади за тия работи? – обади се Ицето. Въпросът на момчето от Пловдив ги накара за малко да се замислят.
- Абе, да става каквото ще! – засмя се пресилено Владо и извади скритата досега бутилка уиски. – Не съм ви забравил момчета. Нека се поразходите и вие за малко с Джони пешеходеца.
Ентусиазмът на младостта обходи бойците заедно с питието: оставаха им два-три часа да поспят.
История от Симеон Христов, в Гранични Войски – Гоце
Делчев, Видин и др. от 1977 до 1979.
Be the first to leave a review.
