Неврокопчанинът Д-р Румен Караманов: Корупция в производството на месо води до нарушения на изискванията на ЕС

Д-р Румен Караманов е роден през 1956 година в Гоце Делчев. Ветеринарен лекар, работил е в областта на свиневъдството. От 1997 до 2002 година е председател на Асоциацията на свиневъдите. Напуснал асоциацията, тъй като от януари 2002 година е зам.-генерален директор на Националната ветеринарно-медицинска служба /НВМС/. През май същата година напуска и поста в НВМС, несъгласен с политиката на действие и се връща в частния бизнес.

Д-р Караманов инвестира в строителството на семейна екоферма в село Ахелой, община Поморие. През 2001 г. печели първо място на изложбата АГРОМЕК в Дания и вече 12 г. развива успешно проекта си в Ахелой.

– Д-р Караманов, как ще коментирате контрола, който се осъществява и защитен ли е българинът от храните, които консумира?

– Има специална Комисия по безопасност на храните, в която участват специалисти от министерствата на земеделието, здравеопазването, Националната ветеринарно-медицинска служба /НВМС/. За да отговори България на изискванията на Европейския съюз по отношение на производството на храни и тяхната реализация до потребителя, трябва да се хармонизират всички наредби. Трябва да се урегулират много неща от старата практика като примитивните производства, липсата на инвестиции както в производството на суровини, така и в тяхната преработка, а не на последно място и в мястото, където става тяхната реализация.

Не се ли вземат драстични мерки и в борбата срещу нелегалните кланици, производства и реализацията на нерегламентирани места, не заработи ли законът в цялата си сила, безкомпромисно, нещата няма да се оправят. Не може някой да плаща за това, че е нарушил и е направил грешка и срещу това заплащане да му се прави компромис. Докато съществува този начин на решаване на проблеми, ние трябва да забравим, че можем да постигнем каквото и да било и да решим проблемите на страната въобще.
– Как се нарушава законът, дайте примери?

– Един пример – чрез нерегламентирани кланици. Такива има много в страната. Ако се открие такава кланица и бъде забранена, защото не отговаря на изискванията, то на практика от това не следва абсолютно нищо. Работата продължава с пълна сила, може и през нощта. Можем ли непрекъснато да имаме представител на ДВСК във всяка една кланица, а другите органи да спят? Или ако се констатира нарушение, нарушителите да си плащат на контролните органи, за да продължат да работят необезпокоявани?
Маркирането на животните е изискване на Европейския съюз, което задължително трябва да се спазва. Всеки един собственик на фирма в областта на хранително-вкусовата промишленост има кланица, която е одобрена за експорт. Не се спазват обаче елементарни неща, включително и по маркировките на животните. Всичко става, като се плаща на някого да си затвори очите. Хванеш го в нарушение и той тръгва да търси хора, които да му помогнат да се измъкне. И ги намира. В този процес са замесени и висши държавни чиновници.

– Това не е ли корупция?

– Корупция е и тя не е тайна.

– Говорим за служители на Министерство на земеделието, НВМС?

– Не коментирам, не бих могъл, но това е факт. Сами виждате какво по размери беше животновъдството и какво е сега. И трябва ли да допуснем други държави да произвеждат суровините, които в България могат да се произвеждат и качествено, и евтино?
Друг пример – контрабандата през границата. Това става, когато цената е интересна за търговците. Тогава има начини и схеми за вкарване на суровини, които по принцип са от ембаргови държави и не се допускат в страните-членки на ЕС. Официално те не се допускат и в България, но неофициално проблемът съществува. Неслучайно министърът на земеделието с митниците редуцираха през май тази година броя на пунктовете, през които могат да преминават суровини и хранителни продукти. Но какво от това? Нерегламентирания внос не е спрял. Внася се например от Китай. Въобще всяка държава, където възникне проблем, става ембаргова по отношение на определени продукти. Има обаче схеми на търговия, които са разработени от доста отдавна.
Проблемът е, че допускането на такъв внос в момента е основната пречка за развитието на бизнеса в областта на животновъдството у нас. И проблем, заради който намалява популацията, плодородието на животни и птици в страната. Този сектор просто затъва. За да се стимулира, трябва да се действа с пълна сила, както по отношение на вътрешния контрол за производството на суровини и тяхната преработка, така и по отношение на контрола при внос на продукти и суровини за преработка в страната.
Аз не коментирам забраната на внос на продукти въобще. Нека се внася, но да бъде от държави и в количества, които законът регламентира. Ако това стане, няма да има проблем и с инвестирането в животновъдството в страната.

А тогава, когато България стане външна граница на Европа /рано или късно това ще стане, защото сме тръгнали натам/, ако този проблем съществува, без да са направени инвестиции в различните подотрасли на животновъдния сектор и в преработката на животински суровини, то тогава всички производители ще бъдат изместени от пазара. Съответно тази пазарна ниша, която ще остане свободна в България, ще бъде заета моментално от други държави. Така че всички тези фирми, които в момента не спазват изискванията и заобикалят закона, след някоя и друга година сами ще разберат, че трябва да затворят и да спрат да се занимават с това производство. Сега е моментът – в този предприсъединителен период всеки да си направи сам равносметката как и по какъв начин да произвежда качествено и същевременно с по-ниска себестойност така, че целият продукт да е конкурентноспособен на пазара.

– Как според вас на този етап може да бъде овладяна корупцията?

– Като всеки си гледа работата. На този етап все още не са уеднаквени изискванията към всички органи и служби, които осъществяват контрола – Гранична полиция, ХЕИ, ДВСК, Комисията по цените. Хванахме ТИР-ове с контрабандно месо на границата, после задържахме контрабандно месо и във Варна. Но се сменят коносоментите във Варна и месото продължава.

– Какво ви мотивира да се върнете сам в частния бизнес?

– Излязох от държавната система, защото не приемам начина, по който се работи, както и това, което се прави по отношение на вноса, контрола, хармонизиране на наредбите. Докато има хора, на които единствената им цел е личното облагодетелстване, а за сметка на това страдат цяла армия от ветеринарни лекари в страната и не може да се работи нормално, реших, че за мен няма място там. Да се пребори човек в тази държава с бюрокрацията и корупцията е много трудно. Аз обаче съм оптимист, че в скоро време ще има развитие и в тази посока. Лично аз обаче реших да се върна в частния бизнес. Не съжалявам, защото това, което сега правя, е актуално и е най-голямото ми предизвикателство.
Искам да съчетая отглеждането на свине със собствено производство на електроенергия. Така по-добре ще се подчертаят технологичните решения по отношение на екологията. Искам да направя производство за пример на по-добри решения в по-малките ферми, които не са малко на брой на страната по отношение на опазване на околната среда и използване на торовата маса.

Това е решение, ново за България, но познато по света в развитите държави. Отдавна имах желанието да направя нещо и да покажем, че и у нас може да се работи така, както се работи и в развитите държави. Че и ние имаме и познания, и подход, и желание. Останалото опира до средствата за финансиране на подобни идеи.