Димитър Янев – Градевският Моцарт, за когото Ст. Данаилов казва: Мене ме знаят на всеки километър, но този човек го познават на всеки метър в България

На 6 октомври се навършиха 94 години от рождението на Димитър Янев, самобитен творец и композитор, известен и днес със своите песни „Имала майка”, „Стар мерак”, „Македонийо”, с песните за футболен клуб „Пирин”, за Благоевград и други. Неговата дъщеря Малинка Янева с много вълнение си спомня за него и ме посреща с думите: „Привет на младежта”, така, както татко й поздравявал хората, без разлика във възрастта, защото за него духът винаги е бил преди тялото. До днес дъщерята следва неговите послания – да бъде работлива, честна и почтена с хората. И така се опитва да се държи с колегите си в Административния съд, където работи като съдебен секретар. Казвал й е, че с благи думи железни врати се отварят. Тя си го спомня като много работлив, добър, тих и безкрайно скромен човек. Не обичал показността и публичността, предпочитал не той, а песните му да са известни и да се пеят. Когато хората го питали: „Бай Митко, как си?”, той обичал да отговаря с перифразиран стих на Вапцаров: „Ето, аз дишам, работя, живея, и песни си пиша, тъй както умея”. До възглавницата му са стояли стихосбирки на Вапцаров, на Ботев, на Яворов и празни нотни листове. Обичал да чете Енциклопедията на България и речника на чуждите думи, за да знае значението им, но се дразнел, когато хората замествали хубави български думи с чуждици.

Малинка скоро е открила във вилата им в Градево един куфар с ръкописи на текстове и ноти на негови песни, които не е показвал. Имал е един продуктивен период, в който е писал много и ги е трупал в куфара. Подбирал е на коя да даде гласност и коя да остане на склад. Наследниците му нямат намерение да ги издават в книга, предпочитат да дават правата на певци да ги изпълняват и по този начин да продължават живота им.

За Малинка той се описал в няколко думи в първата написана от него песен „Мъжко чедо”, посветена на Георги Измирлиев-Македончето. В нея се казва: „Не говори, сякаш пее, всеки завладее!”. Това е за нея е любимия й татко Митко.

Димитър Янев е роден през 1928 година в симитлийското село Градево и е първороден син на Васил и Николия Цветанови. След Митко се раждат Мирчо, Кирка и Лефтер. Митко завършва средното си образование в гимназията „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска, когато е преместена в Горна Джумая. Музикалните си дарби наследява от своите предци. Дядо му Фильо е бил кмет на Градево, обичал е да пее и да свири на цигулка, а дядо му Яне по бащина линия се е славел като най-добрия певец и хороводец в Горноджумайска околия. Митко от малък се научава да свири почти на всички народни инструменти. По-късно завършва окръжни и национални школи за ръководител на музикални и певчески състави. През 1953 година група ентусиасти се събират и създават музикално-естраден състав „Оптимист” към читалището в Благоевград. Димитър Янев е негов художествен ръководител и активната им дейност е от 1962 до 1982 г. В състава израстват изпълнители инструменталисти и вокалисти като Димитър Бояджиев, Захари Григоров, Димитър Чалъков, Димитър Бозалъков, Осман Демов, Спас Кацарски, Михаил Ичев, с участието на Мистър Делос и други. Цветанка Борисова е първият лауреат на първия събор „Пирин пее“ в м. Предел през 1962 г. с песента „Заплакала е Стара планина, та я дочула Пирин планина“, в обработка на Димитър Янев.

50-годишният творчески път на Митко Янев като композитор започва от 1961 г., като едновременно с музиката сам пише и текстове на песните си. Първата му песен „Мъжко чедо” е за Георги Измирлиев-Македончето. В това време се ражда и песента „Далечен разговор“, по стихотворение на Дамян Дамянов, и под това заглавие излиза първата му грамофонна плоча, издадена от „Балкантон”. Писал е музика по стихове на Никола Вапцаров, Марко Недялков, Николай Зидаров, Евтим Евтимов и др. В по-голямата част от творбите си възпява подвига и героизма на хората, дали живота си за свободата на България. Тогава вече са били популярни авторските му песни „Имала майка”, „Добър вечер, скъпа моя малка” по стих на Дамян Дамянов, „Красота” по стихотворение на Веселин Ханчев и други.

Бил е любимец на Тодор Живков. Малинка си спомня разказа на баща си след един концерт, който готвили за посрещане на първия секретар на държавата в Благоевград. Един от изпълнителите се разболял и на негово място сложили изпълнение на Димитър Янев. Когато излязъл на сцената, видял на първия ред Тодор Живков, който го попитал: „Момче, знаеш ли тая песен „Никола”?”. Той скромно отговорил: „Знам я”, и запял. Кметът на града тогава, който седял зад Тодор Живков, подшушнал на човека до него: „Кажи на Тодор Живков, че това е авторът на песента”. Тодор Живков го накарал още веднъж да изпълни песента и след концерта пожелал да се срещне с него. Споделил, че Пиринският край му е любимият и го поощрил, като му казал: „Момче, аз не разбирам от музика, но в теб има талант. Продължавай да пишеш хубави песни”.

Малинка е свидетел на много мигове от неговия творчески процес. Често посред нощ е излизал навън, сред природата на Градево, за да осмисли вдъхновението и да запише песента, която се ражда първо в сърцето му. Той се е допитвал до свои приятели с изяви в областта на музиката и поезията, и до семейството си за това, което прави, и винаги е приемал критиките спокойно. Били са му нужни тези мнения, за да ошлайфа и последните детайли и да се получи най-добрият вариант на песента.

На младини Митко Янев, като всички момчета, е играл футбол и много обичал благоевградския тим. И когато през 1973 година „Пирин” /Благоевград/ влиза в „А” група, той им посвещава песен, която и днес звучи като химн на отбора. Първото й заглавие е „Пирински футболисти”: „Пирин е голяма планина, Пирин ражда предани чеда. И обичаме ги до един, нашите любимци от Пирин”. Малинка си спомня, че денят му е започвал с тази песен. Всяка сутрин ги е поздравявал с последните строфи от този рефрен. В деня на първото й публично изпълнение феновете на „Пирин” са ходили по улиците и са пеели тази песен, като последната им спирка била на площад „Македония”, където се събрали, за да отбележат спортното събитие за града. Малинка има познати футболисти от други футболни клубове в страната, които са й споделяли, че пеят тази песен след победа, независимо че не е за техния отбор. А през 1994 година, когато България става 4-а на Световното първенство, българите емигранти по стадионите са пеели песента „Имала майка”. Любим им бил припевът „Е-е-е, Никола, е-е-е, български юнак” и след време все повече хора започват да чуват от тези фенове израза „Българи юнаци!”. Приятели на Димитър Янев се връщат от Америка и му казват, че са били свидетели как американците разбирали думата българи, но питали: „Какво е това юнак?”. И те им отговаряли: „Това е нещо по-голямо от вашия hero. Той е най-безстрашен от безстрашните и най-смел от смелите. Вие юнаци нямате, само българите имат юнаци!”. Баща й си бил изрязал от спортен вестник статия със заглавие „Българите пяха по стадионите „Имала майка”. Така че българските емигранти в Америка с две думи от песента „Имала майка” правят израза „Българи юнаци!”, популярен до ден-днешен.

През 70-те години Димитър Янев пише „Песен за Благоевград“. Тази година за 24 май Силвия Домозетка – директор на Дирекция „Култура, спорт и туризъм” към Община Благоевград, казала на дъщерите му, че по проект на Жорж Гатев и общината и аранжимент на Валери Димчев имат идея да направят клип на авторската песен за Благоевград на Митко Янев. Идеята е била да включат всички културни институции в изпълнението, за да дадат нов живот на песента. И идеята се реализира. Изпълнението е на проф. Кирил Костов и Александрина Механджийска, в съпровод и с участието на Градски детски хор към Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866”, ансамбъл „Пирин”, Камерна опера, Биг Бенда и деца от танцувалните школи в града.

Димитър Янев е написал песни и за други градове като „Южен край” за Петрич, „Мелник”, „Извор на живота” и „Моя бяла птица” – за Сандански, „Мога ли без тебе, Пирин” – за Банско, и други.

В периода след 1974 г. голяма част от неговите песни са включени в репертоара на ансамбъл „Пирин“, като „Имала майка”, „В огин пламна Рила планина”, „Пиринска младост”, „Родил се в Пирин храбър юнак” и други. Пели са ги Руска Стоименова, Ганчо Николов, Таня Костова, Мария Томова, Живка Костадинова, Палагия Костова, Венета Цветкова, Милица Димитрова, Йорданка Димитрова, както и изпълнители след тях. Митко е работил съвместно с Александър Кокарешков, Стоян Стоянов, Димитър Динев, Кирил Стефанов и др., които са правили много от аранжиментите на песните му. Веднъж при една среща с Любка Рондова Малинка чула от известната ни певица оценката за песните на баща й: „Много хора пишат песни, но Митко Янев пише легенди!”.

Малинка си спомня за приятелството на баща й с актьора Николай Кимчев. Често са били заедно. Песента „Македонийо” е писана дълго време и била болезнена за него, защото е искал чрез музиката да обедини гражданите и политиците по тази болна за обществото ни тема. Той винаги е казвал, че имаме обща история и не трябва да се делим. Кимчев е искал от Димитър Янев да напише песен за него, а той му казвал: „Ти си добър актьор, имаш хубав глас, слушал съм те да пееш, но трябва да се работи за шлифоване на гласа ти”. Когато Кольо чул „Македонийо”, казал: „Тая песен ми легна на сърцето, искам да се явя с нея на „Македония фолк”. Ако трябва, ще взимам от тебе уроци по пеене, само да стане”. Малинка е била свидетел на репетициите им, където татко й му казвал: „Тука по-плътно, тука интонацията не се чува…”. И след взаимните им усилия песента получи голямата награда на Международния фестивал „Македония фолк” в Благоевград през 2004 година. Кметът Лазар Причкапов му връчва голямата награда за авторска песен, в изълнение на Николай Кимчев. След фестивала Кимчев гостувал в дома им и казал: „Бай Митко, толкова роли съм изиграл, запомнили са ме все с някоя, но изпълних „Македонийо” и вече всички ме знаят!”. На бай Митко му станало много драго и се пошегувал, че песните могат да го изместят от актьорското поприще.

Този фестивал беше под патронажа на президента Георги Първанов, който бил много впечатлен от наградената песен и поискал от организаторите да му я прехвърлят на диск, за да я подарява на свои близки в посолството и на български емигранти в Америка, където е трябвало да пътува следващите дни. А там отдавна ансамбъл „Пирин” е взривявал публиката с песента „Имала майка”, в изпълнение на Руска Стоименова.

Малинка каза, че за първи път споделя публично факта, че когато Стефан Данаилов като министър на културата награждава Димитър Янев през 2009 година с почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура, казал пред всички: „Сега ви представям Димитър Янев. Аз съм Стефан Данаилов и мене ме знаят на всеки километър, но този човек до мене го познават на всеки метър в България с песента „Имала майка”. Димитър Янев бил много развълнуван от това голямо признание и тогава споделил пред дъщеря си тези думи. Казал, че останалите наградени на сцената са мислили, че това е стара народна песен и не са очаквали, че пред тях стои авторът й.

Много деца са го търсили за песни, а след смъртта му се обръщат към Малинка и сестра й Весела, за да получат правото да пеят неговите песни на фестивали и на изяви с благотворителна цел. Последните години Габриела Аврамова печели награда на детския „Пирин фолк” с песента „Гора зеленее” на Димитър Янев. Мелек Ерен пък се явява с песента „Лита ми, соколе” и получава награда на този фестивал. Тази година Павел Димитров от Пловдив изпълни неговата песен „Парапунов войвода”, едно момче с много добри гласови данни и с добро бъдеще.

Малинка си спомня, че за баща й било важно един изпълнител да има хубав, плътен и същевременно мек глас, да изпълнява песните ясно и отчетливо, за да се разбере и самото съдържание. Имал е много любими изпълнители, но особено е харесвал Нелина. Приживе не е успял да се срещне с нея. През 2014 година Нелина потърсила дъщерите му и поискала правото да изпълнява две негови песни: „Алени звезди”, първата любима песен на автора, и „Пиринска младост”. Тези клипове в изпълнение на Нелина имат над милион гледания в интернет. Тази година през март, след пандемията, Нелина поканила Малинка на концерта „Любов по ноти” в НДК, на който изпяла песента „Пиринска младост”. Тази година тя записала и песента „Имала майка” и направила нов стилен клип с добра визия и излъчване.

Често радиослушателите търсят за поздрав песента „Мило мое внуче” в изпълнение на Кинче Вълчева и сега от Малинка – авторска песен на Митко Янев.

Един ден на семейна сбирка Малинка предложила на баща си да направи мелодия на фолклорна основа на стихотворението „Аз съм българче” на Иван Вазов. И той казал: „Как досега не съм се сетил и защо никой не ми е подхвърлял тази идея?”. „Това е най-бързо написаната песен от него”, си спомня дъщеря му. Изчезнал за една седмица и когато се прибрал, извикал Малинка и внуците да им изпее песента. „Мелодията е толкова лека и ефирна, че при следващото му изпълнение децата вече я знаеха”, добавя тя и казва, че вече намира клипове на тази песен в интернет в изпълнение на деца емигранти в български училища по света.

Митко Янев давал мъдри съвети и на своята внучка Екатерина Кирова – Тина, с която се срещнах тази година в галерия „Еме”. Там тя преди абитуриентския бал откри първата си самостоятелна изложба „Пътят към светлината”. Тина вече е студентка в Нов български университет, специалност „Визуални изкуства”. Дядо й открива нейния талант още когато е била на 5 години. Забелязал, че рисува много правилно човешка глава, и казал на родителите й да я запишат в кръжоци за изучаване на изобразителното изкуство. До 12 клас тя не пропускала уроци по рисуване и по приложни изкуства. За него Тина казва, че дядо й от малка я учил да разсъждава и разговарял с нея не с умалителни думи, а като с възрастен човек. Тя помни как ставал в три часа през нощта да пише текстове. Казва, че бил отдаден на всички и на творчеството си. Всяка негова песен за нея е личен спомен. Когато е писал „Македонийо” и чувала думите „Кой раздели братя и сестри”, си мислила, че това се отнася за нея и брат й, защото постоянно се карали като деца. Дядо й я карал да учи наизуст стихотворения на известни творци и до днес си спомня „Вяра” на Вапцаров, който му бил любим автор. За Тина дядо й е творческа легенда, която ще се опита по свой си начин да продължи в изкуството, което нея я привлича.

Дъщеря му Малинка е запомнила изрази от своя баща, които с малко думи характеризират целия му живот: „Вие, хората, пишехте моите песни, аз поставях нотите само на правилното им място”. Казвал е: „Ще си отида от този свят спокоен, защото съм оставил не какво и да е, а много хубави песни”.

И днес неговите песни са по-известни от самия него, нещо, за което е мечтал и приживе. Неговите приятели и почитатели го изпратиха в последния му земен път на 11 юли 2013 година, наричайки го „Градевския Моцарт” и „Пиринския Орфей”.

Източник Вестник Струма