ВКС отклони всички искания за касиране на вота

Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отклони няколко искания на политически партии да бъде сезиран Конституционния съд (КС) за частично касиране на резултатите от парламентарните избори на 5 октомври т.г., както и за разпределението на мандатите в 43-тото Народно събрание и за обявяването на лицата, които са избрани за депутати.

Пленумът на ВКС разгледа днес общо четири жалби срещу законността на парламентарния вот, подадени от различни партии и кандидати за народни представители.

Едната жалба е на Никола Вапцаров, кандидат за независим народен представител от Първи изборен район – Благоевградски, който оспорва законността на изборите за народни представители в този МИР.

Втората жалба е на партиите „Нова България“, представлявана от Ивайло Петров Симеонов, „Обединена България“ на Илиана Раева и „Нова алтернатива“ на Николай Цонев, за законността на изборите в страната и в чужбина.

Третата жалба е на Патриотичния фрон с искане за касиране на изборите в Турция.

И четвъртата жалба е на група от кандидати за народни представители от Десети изборен район – Кюстендилски: Васил Иванов, кандидат от ББЦ, Виктор Янев, кандидат от ПП „ГЕРБ“, Георги Петров – кандидат от Коалиция от партии Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО, Иван Андонов, кандидат от БСП и Офелия Димова, кандидат от ПП „Нова България“, за оспорване на избора на Александър Методиев, известен като Бат Сали, издигнат от ДПС. Класирането му за депутат от Кюстендилския район провокира протести в града.

Становището на ВКС е изготвено от съдиите Светла Димитрова и Бисер Троянов. След като са обсъдили материалите, двамата са изготвили становище до колегите си, в което казват: „Наведените в жалбите твърдения за нарушения на изборния процес от произведените на 05.10.2014 г. избори за народни представители по своето естество или с отсъствието на нужната конкретика и доказателства не засягат двете конституционни предпоставки: съществено да са накърнени демократичните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване) и да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

Не се разкриват и някои от примерно посочените в практиката на Коституционния съд нарушения, които да дадат основание за цялостно касиране на произведените избори за народни представители или на отделен народен представител.

В правомощията на Пленума на Върховния касационен съд не е предоставена възможност да събира доказателства в подкрепа на твърденията, с които е бил сезиран по чл. 305, ал. 1 от ИК.

Нормативно изискване е искането до Конституционния съд да бъде мотивирано и с приложени към него писмени доказателства (чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд и чл.18, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд). Посочените от участниците в изборния процес нарушения не предпоставят убедителна аргументация за сезиране на Конституционния съд с нужните очаквания за повтаряне на проведеното на 05.10.2014 г. гласуване или за ново преразпределяне на мандатите на 43-то Народно събрание.“

С тези аргументи двамата са предложили на Пленума на ВКС да отклони четирите искания, което бе и направено.

И четирите жалби бяха подадени и във Върховния административен съд, който вчера реши да ги препрати към Конституционния съд. Във ВАС имаше още две жалби. Едната – на шестима представители на Реформаторския блок – Пенка Деведжиева, Велко Илчев, Петър Накаленов, Александър Павлов, Иван Делчев и Красимир Вълков, които оспорват избора на бившия областен управител на Пловдив Венцислав Каймаканов за депутат от листата на ДПС, също ще бъде пратена в Конституционния съд.

Единствено жалбата на Цветелин Кънчев срещу избора на Манол Генов от БСП за депутат е била отклонена от Пленума на ВАС, защото не е била мотивирана, пише „Правен свят“.