Николай Хайтов: Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде

Той е онзи мъдър разказвач, чийто истории се помнят дълго. Да, иде реч за големия български писател, драматург и публицист Николай Хайтов. Роден е на днешната дата преди 103 години – през 1919 година, в село Яврово. Завършва прогимназия в родното си село. Работи като чирак в магазин за брашно, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а по-късно и Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет през 1943 г. От есента на 1944 г. е войник в Пловдив.

През 1946 г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в различни населени места. Инженер-лесовъд е в Радуилския участък в горско стопанство „Боровец“, Самоковско от 1951 г. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си заради незаконни доходи, според публикация във в. „Работническо дело“. По-късно присъдата е отменена, но 2 години е безработен. Търси препитание с писане на очерци.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за вестник „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г.

През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази”. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езика. През 1989 г. излизат „Избрни произведения” в 3 тома. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Умира на 82-годишна възраст 30 юни 2002 година.

Ето някои мисли на Хайтов и цитати от негови творби:

„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – „Сватба“

„Викаш ти защо не взимам от твоите цигари… Пò си ми е сладко цигарото – да си го свия сам… Да го лизна, душица да му сложа… Защото всяка работа е тъй: душица ако ѝ не туриш – не слади!“ – из „Диви разкази“

„Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде“ – из „Диви разкази“

„Има ли майсторлък, парите сами ще дойдат“ – из „Диви разкази“

„Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете… Ще докараме коча да видят обноски…“ – из „Диви разкази“

„В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за мерак, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — пак едно!“ – из „Мъжки времена“

„Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно“ – из „Сватба“

„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш“ – из „Мъжки времена“

„Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети“.

„Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние“.

„Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма“.

„Главата ми да отсекат, пак ще викам: Да живее България“!

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко“.

Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна“ – из интервю от 1993 г.