Лев Толстой: Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си

Лев Николаевич Толстой е гигантска фигура в руската и световната литература. Роден е на днешната дата през 1828 година. Твори през 19-и и в началото на 20-и век. Почетен член е на Петербургската академия на науките. Автор е главно на романи и разкази, в по-късната част от живота си и на пиеси, есета и религиозни трактати. Създател на учението толстоизъм, отлъчен от Светия синод на Руската православна църква през 1901 г. Най-известните му 3 произведения са романите „Война и мир”, „Ана Каренина” и „Възкресение“, нареждани сред най-значимите романи в историята и за връх на реалистичната литература. Самият Толстой е определян от някои литературни критици като най-великия романист в световната история.

Лев Толстой е известен и като сложна и парадоксална личност заради неговите религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 1880-те години и които го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. В последните години от живота си Толстой, изхождайки от буквалното тълкуване на религиозното учение на Исус Христос, най-вече на Проповедта на планината, става ревностен християнски анархист и анархопацифист. Неговите идеи за ненасилствена съпротива, изразени в някои книги, оказват силно влияние върху по-късни водачи на движението за ненасилие. Толстой си отива от този свят на 7 ноември 1910 година.

Вижте негови интересни мисли:

Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.

Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.

Истинската мъдрост не е многословна.

Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.

Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.

Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на

човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.

Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.

Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.

Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.

Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.

Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото … и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.

Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.