Ролман: Само с честна работа, качествен продукт и себераздаване един бизнес може да мине през всякакви кризи!

Липсва работна ръка в бранша, тъй като много хора отиват в чужбина за кратък стаж, а после тук получават от Бюрата по труда повече пари, отколкото работещите, твърди немският инвеститор

Бертрам Ролман е немски инвеститор, който вече почти 30 години развива успешен бизнес в град Гоце Делчев. Още от далечната 1993 година неговото предприятие „Пирин текс” започва да произвежда качествени облекла за едни от най-известните световни модни марки. Фирмата е дъщерно дружество на германската „Rollman and Partner Fashion Management GmbH”. 66-годишният бизнесмен вече е пенсионер, но няма никакво намерение да намалява оборотите на работа. През тези три десетилетия преминава през какви ли не кризи, но с много воля и упоритост фирмата остава сред най-добрите производители в шивашката индустрия. За предизвикателствата пред шивашкия бранш в момента, за трудностите и битките, за успехите и удовлетворението от добре свършената работа разговаряме с г-н Бертрам Ролман.

Г-н Ролман, защо решихте да инвестирате над 1 милион лева в изграждането на фотоволтаична инсталация?

Преди 3 години взехме решение да потърсим по-висока степен на енергийна независимост. И се оказахме прави, защото днес ситуацията е хаотична. Няма предвидимост, не се знае утре на каква цена ще са енергоносителите. Първият етап от нашия план за изграждане на фотоволтаична инсталация приключи през месец октомври 2021 година. Вторият етап ще бъде завършен този месец. По този начин ще покриваме целогодишно към 50% от консумацията ни на електроенергия. Това ще ни помогне да пестим средства, които няма да отиват за заплащане на скъпата електроенергия. Ако има излишък, ще продаваме. Но се надявам силно, че до година, година и половина ще има нормализация на енергийния пазар. Предвиждаме и трети етап на нашата фотоволтаична инсталация, който да направим през 2024 година, като тези мощности ще изградим върху част от нашия паркинг. Това е политиката ни за устойчиво развитие и зелена икономика.  В последните 15 години ползвахме за отопление газ, но това гориво много поскъпна. След увеличението на цената му се ориентирахме към алтернативно гориво. От 1-ви август вече сме на нафта, което ни излиза с 20-25% по-икономично.

Какви действия предприемате за оптимизиране на разходите на фирмата?

Постоянно се стараем да намаляваме разходите си, да оптимизираме производството. За нощно осветление харчехме по 1 мегават, сега го свихме потреблението до 650 киловата. Няма как да спрем хладилниците и компютрите, но спираме осветлението във фирмата, дори фирмената ни реклама не работи. Ограничаваме и движението на фирмените автомобили. По-малко се ползват климатиците, спираме някои енергоемки машини, където можем да си позволим това, че някои от тях няма как да се спират. Не пускаме излишни електроуреди.

Налага ли се да съкращавате персонал в тези трудни месеци?

Въобще не сме стигали до тази мярка. Дори напротив. Непрекъснато има глад за работна ръка в нашата фирма. Така е години наред. И сега са ни необходими поне 20% повече работници, но ги няма на пазара на труда. В момента при нас се трудят 1100 човека, а можем да наемем до 1500 души. Имаме поръчки, които ни дават гаранция, че ще има работа за толкова хора поне осем месеца напред. Но тук стигаме до един огромен проблем, който няма как да подмина. За съжаление съм говорил много пъти за него, но засега никоя държавна институция и самата държава не правят нищо, за да го решат. Става въпрос за една, поне според мен, престъпна схема. Някои си правят екскурзии до Западна Европа, там се хващат на някаква краткосрочна заетост. После ги съкращават или уволняват, например във Франция или Испания. Те се връщат в България и веднага отиват на опашка пред Бюрото по труда, където се записват на борсата. И в продължение на минимум 6 месеца, а понякога и цяла година, получават по 900 евро. Така се източва социалната система на страната. Това е огромен проблем. Феномен, който го има само тук. Това е фатално за шивашката индустрия. Много е концентриран този феномен точно в Неврокопския край. Има го и другаде – в Кюстендилско, в Петричко, но тук е върхът. Само за последните две седмици фирмата ни бе напусната от 15 работници. Най-вероятно повечето от тях ще тръгнат да осъществяват тази схема. Защо да се трудят за 1000-1200 лева, след като може да получават почти два пъти повече, без да работят!? Това се знае не само от нас, работодателите, но и от държавните институции, от Агенцията по заетостта. Но никой не прави нищо. Как тези хора да имат мотивация да отидат на работа, щом като са намерили начин да получават пари, които са повече от заплатата на трудещите се. Защото при нас брутната средна заплата е около 1200 лева.

Има ли достатъчно квалифицирани кадри за вашия бранш?

Лошото е, че няма и квалифицирани кадри. Предпочитат хората други оферти – отиват там, където има по-малко стрес, където е по-леко. В шивашкия бранш често се налага да се полага и извънреден труд. Имаме проблеми и с производителността, и с материалите, и с качеството на работа. Всичко това се отразява на нашия бизнес. При нас работата е тежка. Искам, много искам и аз да давам по-високи заплати, но сме зависими от цените, които ни дават нашите клиенти. Първо трябва да се увеличи производителността на труда, за да се увеличат и месечните възнаграждения. Тогава работниците ще идват с желание и удоволствие на работа. Стараем се да подобряваме условията на труд, да намираме възможност да инвестираме и в това перо, комуникираме с хората, търсим и техните идеи какво подлежи на развитие и как да им е по-комфортно на работното място.

Вие сте радетел от години за развитие на дуалното обучение в страната ни. Докъде стигна то? 

Дуалното професионално обучение не функционира така, както е нужно. В професионалните гимназии децата нямат идея какво точно ще учат, не са мотивирани да усвояват определени професии. Ще дам пример с Неврокопска професионална гимназия „Димитър Талев” в град Гоце Делчев. В един клас, ако има 20 ученици, само двама от тях са мотивирани да се развиват професионално, други двама също имат някаква мотивация, но останалите 15 въобще не искат да се занимават с това. Не им се работи на децата в шивашките паралелки, нямат цели, нямат мерак. Идват на стаж проформа, не се влагат, не искат да научат нещо повече. Това пък води до демотивация и сред работодателите и те нямат особено желание да поемат такива млади хора за стажанти, които не искат да се развиват и да се учат. Децата не идват по желание, а са принудени от системата. След средното образование всеки гледа да се запише в някакъв университет. Моето мнение е, че по отношение на професионалните гимназии средното образование в България не е конкурентно на това в западноевропейските страни.

Как един немски инвеститор успява да развива успешен бизнес в страната ни почти 30 години?

Аз вече съм на 66 години, пенсионер съм, дори получих първите си пенсии. Но продължавам да развивам предприятието. Аз вярвам, че с честна работа в един конкурентен пазар може да се успее. Но трябва да предлагаш добър продукт, само тогава имаш шанс да преминеш и през големи кризи. Другото условие е да даваш всичко от себе си. Знам, че ще минем и през тази криза сега. Упорит човек съм, волята ми трудно може да се огъне. От една страна е характерът ми, от друга страна е желанието ми да поддържаме постоянно високо ниво. Затова сме един от добрите производители в шивашката индустрия, всичко това е благодарение и на екипа ми, който е много качествен. И смело мога да кажа, че сме сред водещите компании в Европа в някои сектори – дигитализацията, гъвкавостта да приемаме различни поръчки по зададени мерки, в енергийната ефективност. И така е вече почти 30 години. Догодина стават три десетилетия, откакто съм се установил в град Гоце Делчев. Минахме през много бури, но устояхме, защото качеството на работа е най-важно за нас.

Имате ли добър диалог с местната власт и с останалия бизнес в Неврокопско?

Винаги сме общували добре с местната власт и с останалите колеги. Диалогът между нас е отличен. Не че някога сме получавали някакви привилегии в сравнение с останалия бизнес в региона. Но пък и никога  ръководството на Община Гоце Делчев не ни е пречило. Имаме пълното разбиране на проблемите от страна на местната власт. Винаги с кмета Владимир Москов търсим най-доброто решение, с него сме в много добра комуникация. Наложи ли се, готови сме взаимно да си помогнем. А това е много важно, защото дава едно спокойствие на всеки един инвеститор и производител, който знае, че в лицето на Община Гоце Делчев има надежден партньор и приятел.