Говедовъд от Буково не иска субсидии! Иска здраве за да си гледа животните!

Прави ни впечатление, че докато пътуваме към стопанството, Хамид с нежелание говори за себе си, но щом застана до животните си той с охота и определена гордост започна да говори за стадото си и това, което е постигнал. Много от Вас ще се припознаят в тази история, която доказва, че „на вълка вратът му е дебел, защото си върши работата сам“:

– Здравейте, моля разкажете ни за себе си. Кога и как поехте по пътя на говедовъдството.

– Здравейте. Казвам се Хамид Имам и съм на 38 години. Родом съм от с. Буково, общ. Гоце Делчев. Семеен съм с две деца. В момента развивам млечно говедовъдство в собствено стопанство в гр. Гоце Делчев.

Преди време баща ми купи 40 черно-шарени крави, а дотогава се занимаваше основно със земеделие. Аз се включих в семейния бизнес няколко години по-късно. Закупихме един терен край града и постепенно от нулата, за десетина години, изградихме стопанството и така до днес.

– Много хора поемат от земеделието към животновъдството, но се оказва, че са неподготвени за това, което ги очаква. При Вас така ли беше?

– Всъщност да, но човек се учи. Аз се чувствам по-добре с животните и с времето и натрупания опит във фермата съм все по-спокоен, уверен и удовлетворен.

– Отскоро отглеждате и порода Симентал. Колко и какви животни има понастоящем в стопанството?

– 48 дойни, а с подрастващите стадото наброява към 60 животни. Сименталите са 21 броя. Миналата година, с помощта на НАРМС, внесохме първите 20 юници от породата от Австрия. В края на юни очаквам още няколко вносни юнички, сега от Франция – порода Монбелиард.

– Защо решихте да смените породата? Каква е разликата, според Вас?

– Като продукция е още рано да си правя изводи, но като темперамент и здравословен статус определено Симентал са по-спокойни и здрави животни. Адаптираха се много бързо и се отелиха без проблем. За момента средният им дневен млеконадой е около 25 л., като това разбира се зависи от периода на лактация на конкретните животни, температурата навън и много други фактори, но като цяло вървят много добре.

– Къде си реализирате продукцията?

– Имаме мини мандра за сирене и продукцията продаваме основно на частни лица. На млекопреработватели давам мляко само, когато количеството е по-голямо и нямам толкова заявки. Мъжките теленца продаваме за угояване, а женските оставяме за ремонт и за да увеличаваме стадото.

– Купувате ли фуражите, или си ги произвеждате сами?

– За момента купуваме всичко с изключение на силажа, който си произвеждаме.

– Това определено се отразява на себестойността… Не планирате ли сами да произвеждате необходимото за изхранване на стадото?

– Дори да имам огромно желание да произвеждам всичко сам, просто липсват площи, на които да отглеждам фуражите, за съжаление.

– Каква технология на отглеждане сте избрали?

– Свободно-боксово. Преди време отглеждахме животните на паша. Променихме технологията по принуда, заради липсата на терени, но се оказа, че е така е много по-добре. Откакто ги отглеждаме в стопанството млечната продукция се доста се увеличи и за нас този вариант е много по-рентабилен, а и животните се чувстват много по-добре. Доим ги на централен млекопровод и засега не планираме доилна зала, тъй като за капацитета на стопанството този вариант напълно ни удовлетворява.

– Колко човека обслужвате стопанството? Имате ли работници?

– Не, нямаме. Един човек съвсем спокойно се справя с доенето. Това съм или аз, или баща ми, който много ми помага! Благодаря му! Основно двамата с него се грижим за животните като и другите членове на семейството са тук във фермата и ако се налага помагат.

– И със земеделието ли се оправяте без помощ?

– Да, съвсем сами успяваме и така не сме зависими от никого.

– Как осеменявате животните?

– Преди ползвахме бик, но в момента осеменяваме само изкуствено. Всички, Симентал и черно шарени, осеменяваме със семенен материал от порода Симентал. Целта ни е постепенно да изчистим стадото от черно шарените и да развъждаме само Симентал и Монбелиард. Все още се учим и затова имаме доста „повторки“, но търсим причината за това и се надявам с времето да ги намалим.

– Споделете нещо полезно от своя опит.

– Много неща се промениха. Сега обръщаме много повече внимание на храненето и условията на отглеждане на кравите, защото от тях няма как само да очакваме висока продукция, ако не са здрави и не се чувстват добре. Разделени на групи по отношение на дажбите – за дойните, за сухостойни и за подрастващите за разплод. Няма универсални съвети. Най-важното е човек да си познава и наблюдава животните, и да реагира според нуждите им. При кравите и най-малкото отклонение се отразява положително или отрицателно и затова е важно да се вземат мерки веднага, а не да се подценяват и замитат проблемите. После главоболията и разходите ще са големи. Аз си познавам всяко животно и знам от какво има нужда.

– Лесно ли общувате с институциите?

– Научих се и винаги успявам да се справя сам, както с всичко друго. В България бюрокрация има и винаги ще има, но който му се занимава с животни трябва да е наясно с това и да се научи какво се изисква от него, независимо дали му харесва и дали е правилно. Това е положението!

– Успяхте ли да се възползвате от някакво подпомагане или всичко със собствени средства изградихте?

– Не, обмислях да кандидатствам навремето, но се отказах. Всичко е много сложно и ангажиращо и не си струва нервите. Да се оправяш сам, според мен, е най-добре, за да ти е „мирна главата“, както се казва! Със собствени сили и с кредити, там където не ни достигат средствата, сме успели да се справим дотук.

– …. и добре сте се справили, както се вижда. Планирате ли някаква модернизация?

– Доста неща направихме и за момента не планираме нови инвестиции, защото имаме всичко необходимо. Закупихме наскоро нов трактор и миксер за храната на животните, който много облекчи работата. Препоръчвам на колегите да се оборудват с миксер, ако още не са го направили.

– В региона има вече доста членове на НАРМС. Помагате ли си и обмисляте ли някакъв кооператив по примера на западните ферми?

– Познаваме се и се уважаваме, но дотам. Всеки се оправя както може!

– Българинът май не може да се кооперира.

– Да, категорично. Така сме добре – не си помагаме, но не си и пречим. И аз съм такъв. На никого не се бъркам и не преча, но не искам и на мен да ми се бъркат. По-лесно ми е сам да се оправям.

– Какъв е основният проблем на българския говедовъд?

– Едва ли ще Ви изненадам, ако кажа, че за мен основният проблем е ниската изкупна цена на млякото! Всичко друго е преодолимо и разрешимо. За усилията и разходите, които влагаме в продукцията, цената е твърде ниска!

– Това не зависи ли от Вас като гилдия – да се обедините и да защитите правото си на адекватно заплащане?

– Да, но както Ви казах трудно е обединение, когато всеки е затрупан от работа и проблеми. Все пак дано стане в някакъв момент.

– Казахте, че имате две деца. Те проявяват ли интерес към животните?

– Те са още малки – ученици са и като всички деца обичат животните. Идват във фермата и им е интересно, но дали по-нататък този интерес ще остане нека те да си решат.

– Ако те тръгнат по друг път Вие ще трябва „до пенсия“ да отглеждате животни.

– И след пенсия ако сме здрави. Аз не познавам пенсиониран животновъд. Всеки работи, докато има сили.

– А ако върнете времето назад ще се захванете ли отново с животни и ако не с какво друго бихте се занимавали?

– Никога! Така се стекоха обстоятелствата, че баща ми купи първите животни и го гледах как се мъчеше сам 4 години. Ние сме семейство и нямаше как да не се включа и да му помогна. А с какво друго бих се занимавал – аз с какво ли не съм се занимавал! Универсален работник съм и не си пестя силите. Мога всичко да работя и не ми тежи!

Сега вече за отказване е късно, а и аз си обичам животните. При тях се чувствам най-спокоен!  Много пъти ми се е искало да спра, когато е било много трудно, но сърце не ми е давало.

– Какво Ви се иска да видите след 5 години в стопанството?

– Около 50 чистопородни крави Симентал и Монбелиард, и тогава евентуално да повиша капацитета на мандрата. Засега каквото произведем веднага се купува. Като е хубаво млякото и сиренето е също хубаво!

– На колегите от Асоциацията какво ще пожелаете?

– Да са здрави и да са упорити!

– А какво ще предупредите тези, които сега се захващат  животновъдство?

– Да са подготвени, че трябва да се работи всеки ден и че ще трябва да забравят за всякакви екстри. Аз, например, не съм ходил на почивка откакто имаме животни. Веднъж пробвахме да отидем на море и се наложи бързо да се приберем.

– А Вие можете ли въобще да си почивате?

– Не, категорично! Няма как цял ден да лежа и нищо да не върша! Тук при животните съм си най-добре!

– Явно наистина животновъдството е „болест“. Благодаря Ви за отделеното време и Ви желая здраве и поне 50 Симентала съвсем скоро!

– Благодаря Ви за отделеното време и бъдете здрави!