А. Пендичев: Французите са националисти и не ползват чужди езици, моят най-голям приятел е треньорът ми, който винаги ще си остане за мен просто Силван

15-годишният хандбален талант Андон Пендичев – едно момче от Гоце Делчев във Франция. Кариерата му започва в школата на „Пирин“ (ГД), където бе капитан на формацията в своята възрастова група и сложи на сметката си много награди. Син е на известния бивш играч на неврокопчани и впоследствие треньор Стоян Пендичев. Тийнейджърът се премести през 2021 г. във Франция, където играе в тима от Кале. Това е вторият международен трансфер на пирински кадър след Тодор Русков, който дълго време игра в Гърция и Германия. Разговаряме с Андон при завръщането му в родината, където кара лятната си ваканция.

– Преди една година замина за Франция, как се развиха за теб нещата оттогава до сега?

– Заминах за Кале, където исках да уча и да продължа да се занимавам с любимия спорт. Облякох екипа на местния „Стад дьо Олимпик“ (Кале), който за момента е в Трета лига. Миналия сезон имаше желание да се изкачи в по-горното ниво, но проблеми от финансово естество попречиха това да се случи. За съжаление не успях да играя толкова често, колкото ми се искаше, тъй като претърпях контузия и се наложи продължително възстановяване. По първоначални планове трябваше да изкарам там 12 месеца, след което да премина в „Дюнкрек“ от мъжката Първа лига , но травмата попречи на пробите. Все пак имаше и положителна страна, защото понапреднах с френския, който със сигурност не е никак лесен език. Сега се надявам през този сезон контузиите да ме разминат и да бъде повече време на терена.

– Как се стигна до заминаването ти?

– Преди около 2 г. бях във Франция на гости и се случи така, че попаднах на тренировка на местния тим. Разговорихме се, стана ясно, че съм играл хандбал, и те ме поканиха да потренирам с тях. След три тренировки ме харесаха и ме поканиха да се включа в два кампа, в които наблюдаваха моята игра и качества и така се озовах в Кале.

– Липсва ли ти България, твоите бивши съотборници, родният клуб?

– Разбира се, че ми липсват. Родината няма кой и как да я замени. Тя си остава една, завинаги в сърцето, у дома човек диша по друг начин. „Пирин“ и момчетата също ми липсват. Тук съм започнал своя път в хандбала, изграждал съм характера си, създал съм приятелства. Хубавото на новите технологии е, че поне отчасти запълват тази липса. Постоянно се чувам с момчетата, с роднините ми, с хора от клуба. Не искам да мисля как би било преди 20 години да речем, когато тези неща не ги е имало и връзката с близките се е осъществявала по-трудно.

– До каква степен успя да усвоиш френския и как се справяш в училище?

– Що се отнася до езика, мога да кажа, че постепенно го усвоявам, но има още какво да се учи. Колкото до училището, мога да кажа, че завърших годината с една много добра оценка, предвид краткия ми престой тук. Учителите са доволни от усилията и напредъка ми. Записан съм в частно училище. Досега бях на общообразователна подготовка, а профил ще запиша през тази година и смятам да бъде в същата насока, както в ПМГ „Яне Сандански“, където учех в паралелка „Системен програмист“.

– Как протича един твой ден в Кале?

– Сутрин ставам и отивам на училище. След това съм на тренировка. Прибирам се вкъщи и уча. После отивам на още една тренировка, след която отново залягам над учебниците, ако не съм имал достатъчно време през деня. После си лягам. Няма нищо особено в графика, който следвам. Разбира се, че имам и свободно време – събота и неделя, когато нямам тренировки. Тогава са мачовете, но заради контузията не можех да играя. Излизам с приятели, опознавам света и хората около себе си…

– Интересно е как протича времето ти сега, когато си в България?

– Успях да отида на море, виждам се с приятели, прекарвам много време с най-близките ми хора. Не спирам да водя индивидуални занимания всеки ден под ръководството на Кръстьо Смилков, който е завършил за кондиционен треньор в Манчестър. Обръща ми изключително голямо внимание и ми помага да надграждам в кондиционно отношение.

– Как изглежда животът във Франция през очите на едно 15-годишно момче от Гоце Делчев и свикна ли с тамошните нрави?

– Хората са дружелюбни. Правят всичко възможно да ти помагат. Като чужденец да направят нещата по-лесни за теб. Веднага мога да дам пример. Един от тях, който е много на сърцето ми, ми помогна  да успея по-бързо да се аклиматизирам. Това е моят треньор, който въпреки че бях контузен дълго време, не преставаше да бъде постоянно до мен, да ми обръща внимание, да ме поощрява, да ме учи на хандбалните тънкости, за което съм му безкрайно благодарен. За мен той ще си остане винаги просто Силван. Първите месеци се мъчех да говоря на английски, хората опитваха да говорят с мен на този език, но те са си малко националисти и не използват чужди езици. След като понавлязох повече във френския и се отпуснах да говоря, много неща се промениха, отвориха ми се много повече врати. Ако кажа, че съм свикнал напълно с живота  тук за толкова кратко време, няма да бъда напълно честен. Със сигурност ще ми е нужно още време, за да опозная още по-добре френските нрави.

– Успя ли да завържеш приятелства?

– Мога да кажа, че се случи много бързо. Още на първата тренировка, след като се запознах с момчетата, станахме приятели. Отделно те ме запознаха с други, помогнаха ми да направя контакти с ученици от училището, където съм. Разбира се, че ми помогна и моят братовчед, който живее във Франция. Вече имам широк приятелски кръг около себе си.

– Идвал ли ти е вече на гости някой от новите приятели и какво знаят за България?

– Все още не са били у нас, но аз съм им показал снимки от нашата страна, допълнително те се интересуват и влизат в интернет. Нямам търпение да доведа някого на гости при някоя от следващите ваканции.

– Доколко си наследил любовта към хандбала от своя баща?

– Наследствеността е дадена от родителите – гени, кръв и т.н. Това е част от теб, но трябва да направиш нужното, за да развиеш качествата си. Не можеш да разчиташ само на гена, а трябва много труд. За това спомогна моят баща. Той е човекът, който подаде топката за първи път в ръцете ми, възпитавал ме е от малък в любов към спорта, дава ми съвети, обсъждаме различни игрови ситуации. Немалка заслуга има и родният ми клуб.

– Ако има дилема за кой национален отбор би играл – на България или на Франция, кой би бил твоят избор?

– Смятам, че бих избрал моята родина. Аз съм патриот и това би бил моят избор.

– Нрави ли ти се френският хандбал, или би желал да се развиваш в друга държава?

– Все още е рано да правя дългосрочни планове, но ако трябва да съм откровен,  искам да остана във Франция, в столицата Париж например. Тяхното първенство е едно от най-силните в света. Не мога да определя дали Германия е по-силна, дали Дания или Норвегия, но за мен Франция е страната, в която най-много ми харесва хандбалът – бърз и динамичен, което пасва на моето виждане.

Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

struma.bg