и тези предметни биографии са толкова силни, че буквално те блъсват като внезапно изпречила се на улицата стена.

Възпитаничка на АУ – Благоевград снима вещи, останали след жертви на насилие.

 

 

 

 

 

 

Анна прави 4 портрета като част от проекта на Българския хелзинкски комитет за борба срещу насилието. Сама издирва близки и приятели на убити жени, търси контакти в социалните мрежи, от журналисти, работили по случая. Повечето хора не искат да говорят, капсулирали са болката, има го и дълбоко стаения срам, че това се е случило в тяхното семейство, на тяхната близка. Срам, да, срам! Онези, които се съгласяват да говорят – сестри, приятелки, деца, успяват през разговорите да се върнат към образа на истинските жени, преди да станат жертви, спомнят си смешни случки, особености на характера. Махат лепенката на мълчанието от раната и така й дават шанса да заздравее. Да оздравее напълно не може, то е ясно.Анна Стоева е завършила Американския университет в Благоевград, от десетина години има малка продуцентска компания заедно с Давид Джамбазов – „Тануки филмс“. Докато работи по проекта на БХК, мисли по въпроса към кого трябва да е обърната една кампания за превенция на насилието, основано на пола. И тогава като ключова дума излиза „приятел“.

В семействата често важи законът на омертата – не говори пред външни хора за насилието, трай си, какво ще стане с децата? Приятел(к)ите са тези, които могат по-свободно да задават въпроси. Дори да не сте сигурни, че приятелката ви е жертва на насилие, дори да имате слабо съмнение, питайте я. После питайте пак.
Под домашно насилие трябва да разбираме не само побоища, но и изглеждащи по-безобидно неща като забрана за работа, следене на телефонни и интернет контакти и отнемане на телефон, ограничаване на достъп до пари, всичко това маскирано като чувства и загриженост за потърпевшата.

Кампанията за превенция на полово обусловено насилие на БХК и Алианса за защита от насилие, основано на пола, включва и сайта spasena.org в помощ на хора, страдащи от или свидетели на домашно насилие. Там ще намерите съвет какво може да предприемете, ако сте свидетел на домашно насилие, приятели или близки на потърпевшата жена. Ще срещнете и термина фемицид – убийство на жена заради това, че е жена. Също и разтърсващи конкретни истории. Както и карта за областите с най-много жертви. Посочена е и безплатна национална телефонна линия за съвет и връзка с терапевт, номерът е 0800 11 977. Може да се обади не само жертвата на тормоз, но и неин близък или приятел.

Попитайте, това може да спаси.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене