Според Васил Кънчов кресненската керацуда съперничи на мелнишкото вино. Още по-хубава била, ако се харчела на втората или третата година от правенето.

КЕРАЦУДА!

Уникат и непознат другаде е кресненският лозов сорт Керацуда. Бялото му грозде и вино с кехлибарен оттенък са дар за всяка трапеза. Името му вече е в защита и от съдебни инстанции в регистрация на своя марка. Сред фирмите, които се борят за монополизиране на сорта, е и лозаро-винарското сдружение „Керацуда” в Кресна.

Георги Корчев

Приема се за един от най-старите лозови бели сортове и появяването му може да се търси още при опитомяването на дивата лоза, което отнася времето към 10 хиляди години назад.

Истини, митове и легенди

Турският пътешественик Евлия Челеби в 1670 г., когато пътувал по стародавния трако-римски път по долината на Струма, който се е отклонявал от Вия Егнация при Тесалоники (Солун) и е водил към Сердика, пише, че произвеждани тук вина в мехове отивали по големите пазари из Франция и Испания.

Васил Кънчов вдъхновен от керацудата

 

Васил Кънчов

Големият учен, просветител и пътешественик Васил Кънчов е изпадал във възхищение и вдъхновение от кресненската керацуда. Това узнаваме от перото му при описанията на Кресненския край в капиталния му труд „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница”: „До войната 1877-1878 – пише той, – кресничани били развити селяни, а подир нея взеха дейно участие във въстанието (Кресненско-Разложкото – бел. а.) и се биха юнашки при Крива ливада (сега тук е град Кресна – бел. а.). Кресничани се занимават с лозарство, скотовъдство и дъскарство. От македонските вина по-известни са негушкото, гумеджанското, мелнишкото, но нито едно от тях няма оная пивкост, която притежава виното на Кресна.”

Според Васил Кънчов кресненската керацуда съперничи на мелнишкото вино. Още по-хубава била, ако се харчела на втората или третата година от правенето.

Стефан Карчев

Даскал Стефан Карчев показвал как се пръска с бордолезов разтвор

 

Стефан Карчев

Той бил учител в родното си село Стара Кресна, а по време на Кресненско-Разложкото въстание служил като секретар на главния войвода Стоян Карастоилов. Ранен в сражения, се преселва в град Ветрен и е учител в Славовица, където ученик му е Александър Стамболийски. Летописец е на много събития. Описва старото лозарство в Кресненско и как то е осигурявало поминък. Самият той бил опитен лозар и предавал опита си на лозари във Ветрен, където ги е учил как да опазват лозята си от болести и вредители. На практика им показал да ползват известния вече бордолезов разтвор. Тъй като по това време лозарските пръскачки не били известни, пръскането го демонстрирал пред лозарите във Ветрен с метла и кофа с разтвора в нея, както правели лозарите в Кресненско.

Васил КЪНЧОВ

Керацуда е и под перото на отговорника на ВМРО в горноджумайско Георги Корчев

 

Георги Корчев

Георги Корчев е с дългогодишно учителстване в родното си село Стара Кресна, а и в Дупница. Преди това е отворил кръчма в Горна Джумая, в която продавал и кресненско вино. По-важното за кръчмата било, че е служила като прикритие за осъществяване на нелегални дейности на ВМРО, като самият той, след излизането на Сава Михайлов в нелегалност, поема ръководството на организацията в Горноджумайска каза. Наред с учителските си занимания и революционните събития в книгата си „Из записките на един народен учител” се спира и на кресненското лозарство и винарство, което било към 20-те години на XX век в голям упадък, а причината била появилата се нелечима по това време болест филоксера. Преди тази напаст тукашното вино ставало много силно и пивко и намирало добър пазар в Разложко, Серско, Драмско. Съхранявало се в дълбоки бъчви в зимници край самите лозя.

Георги Корчев е със заслуги за възкръсването на керацудата като лозов сорт в Кресненско. Той засажда в свой имот 1,5 декара лозе през 1922 г. В негова подкрепа се озовава и тогавашният Петрички окръг, който осигурява 1000 вкоренени лозички (новост в лозарството) и 20 000 стратифицирани (в сандък) лозови пръчки, които били предоставени на желаещи да садят. Не липсвали мераклии и започнало масово засаждане, което било ръководено от агронома Яначко Сотиров.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене