Проектокабинет „Василев“ – приоритетите в програмата, за които се постигна съгласие
До 30 септември тази година да се приеме формула за автоматично определяне на размера на минималната работна заплата за страната и максималния осигурителен доход – това предвижда управленската програма, около която се обединиха снощи „Продължаваме Промяната“ (ПП), „БСП за България“, „Демократична България“ и независими депутати. Управленската програма с хоризонт за юли – декември тази година и Законодателната програма за същия период бяха изпратени в прессъобщение до медиите от пресцентъра на ПП. Друг приоритет е осигуряването на безплатни учебници за всички ученици.
Управленската програма е разделена в 15 секторни политики. Основните управленски приоритети са представени в осем страници.
В частта „Финанси и икономика“ като първа точка е заложено повишаване прага за регистрация по ДДС на 100 000 лева от 1 януари 2023 г. и на 166 000 лева от януари 2024 г. – 30.09.2022г. Продължаване на оперативната работа по техническата подготовка за приемане на еврото на 1 януари 2024 г. е посочено като втори приоритет.
Предвижда се и финализиране и одобрение на всички оперативни програми за периода 2021-2027 г. и ускорено стартиране на първите мерки по тях, включително подкрепа за предприятията. – 30.09.2022г. Повишаване на капацитета на Дирекция „Финансово разузнаване“ от ДАНС при борбата срещу изпирането на пари и нормативно уреждане на взаимодействието с БНБ и структурите на МФ е посочено като друг приоритет с хоризонт до 31 октомври 2022 г.
По отношение на енергетиката като първа точка е изведено гарантирането на сигурността на газовите доставки, включително чрез преговори с всички възможни доставчици, диверсификация и подписване на дългосрочни договори за доставка в рамките на политиката на Европейския съюз. До 30 септември тази година е заложено запълване на капацитета на газохранилището в Чирен – 30.09.2022г. Управленската програма включва и активна работа по осигуряване на алтернативни доставчици на ядрено гориво.
В сектор „Правосъдие“ сред заложените приоритети е приемане на законите в областта „Правосъдие“ от законодателната програма, което да се случи до 31 декември т.г.
Управленската програма предвижда още продължаване на политиката за възстановяване на справедливостта в пенсионната система – с бюджет 2023 г. и в тригодишната бюджетна прогноза. Записано е и приемане на формула за автоматично определяне на размера на минималната работна заплата за страната и максималния осигурителен доход. Срокът за тази изпълнението на това е 30 септември 2022 г. От 26.5 процента на 30 процента е заложеното увеличение на процента, с който се изчислява т.нар. вдовишка добавка. Въвеждане на блок (две) тарифи за електроенергия, вода и парно за битови потребители до 31 декември също е заложено в програмата.
Безплатни учебници до 12 клас, включително, както и промени в учебните програми са сред приоритетите в образованието. До 30 ноември е записано да се реализира програма за реинтеграция на деца и младежи, пристигащи от чужди образователни системи в българската образователна система в задължителна училищна възраст.
Одобрение на финален план за националната детска болница трябва да се случи до 31 октомври, пише в управленската програма. Въвеждане на единна система и финансиране на следуниверситетска специализация за млади кадри и Изработване на нормативната база за преминаване от ТЕЛК/НЕЛК към ICF система също са сред записаните стъпки в сектор „Здравеопазване“.
Като първа точка за регионалното развитие е посочено решението за реализирането на участъка на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, като срокът е 30 септември 2022 г. Изграждането на пет моста над река Дунав също е сред приоритетите. В сектора е заложено още възлагане на проектирането на тунела през Петрохан и тунела при Прохода на Републиката и възлагане за довършване на проектирането на автомагистрала „Хемус“ (31 декември т.г.). С управленската програма се поставя като възможност и въвеждане на немските изисквания за пътно строителство, включително стандартите за текущ ремонт и поддръжка.
Разработване на концепция за дистанционно гласуване на избори и референдуми е записано в сектор „Електронно управление“. В тази част се предвижда и дигитализация и оптимизация на ключови процеси, включително вписване на имотна партида, регистрация на моторнопревозните средства до края на годината.
Прекратяване на съществуващата забавена поръчка за електронна идентификация и стартиране на нови обществени поръчки до 30 септември е посочено като точка в сектор „Сигурност и вътрешни работи“. Сред останалите точки има и оптимизиране на регионалната структура на МВР в съответствие с данните от новото преброяване на населението с цел засилено присъствие на полицейски служители в населените места. Предвижда се и промяна за назначаване и израстване в системата на вътрешното министерство.
До 30 ноември ще се работи за изготвяне на Стратегия за развитие на културата за 10 годишен период, пише още в управленската програма.
Финализирането и одобрението на Стратегическия план за България за развитието на земеделието и селските райони е първи приоритет в сектора. От мандатоносителя и останалите преговарящи за съставяне на правителство са се обединили и около идеята за пилотен комбиниран център между митнически и фитосанитарен контрол с тържище.
Пет са заложените политики в сектор „Околна среда“. Сред тях са осигуряване на публичен достъп в реално време на данните от измервателните станции на големите замърсители.
Удвояване на глобите към нарушителите и отговорните лица за контрол над незаконните сметища също се предвижда в програмата.
Предвижда се планиране на държавния бюджет за 2023 г. в размер на минимум 2 на сто от брутния вътрешен продукт за отбрана „при наличие на проекти за модернизация“.
Създаване на фонд за акумулиране на неизразходваните бюджетни средства в сектор „Отбрана“ до края на годината също е посочено като приоритет до края на годината.
По отношение на външната политика е записано полагане на дипломатически усилия за нормализиране диалога между България и Руската федерация „в съответствие с българския национален интерес и в рамките на общата европейска политика“. Счита се, че трябва да има и „активна работа“ за присъединяване към Шенген и прилагане на новата ИТ архитектура и оперативна съвместимост за управление на границите.
В сектор „Спорт и младежки дейности“ са залегнали одобрението на нова програма за финансиране на федерациите и спортните клубове през 2023 г, както и обединяване на търговските дружества с принципал Министерство на младежта и спорта, управляващи спортните имоти. Сред точките е и програма за съфинансиране на обновяването на футболни стадиони, ползвани от професионални спортни клубове за периода 2023-2025 – 31.12.2022 г.
В графа „Хоризонтални мерки“ като точка едно е записано приемане на нови устройствени правилници за всички първостепенни разпоредители с бюджет, със съкращение на щата от поне 5 процента (31 септември 2022 г.).
Въвеждане на централизиран подбор на държавни служители чрез стандартизирани тестове по модела на Европейската комисия е друга точка от тази част от програмата.
Предвиждат се още мерки във връзка с второто плащане по Плана за възстановяване Изпълнението на мерките и целите в Националния план за възстановяване е основен приоритет. Посочени са и мерки, които трябва да бъдат изпълнени до края на годината във връзка с второто плащане по плана. В документа са упоменати мерки в няколко сектора, като пише, че „списъкът не е изчерпателен“.
Вижте пълните документи на Управленската програма и ЗаконОдателната програма ТУК
Be the first to leave a review.