На този ден преди точно 115 години!

На този ден преди точно 115 години, край българското село Стенско (Беломорска Македония, а днес Стена, откраднато от Гърция), в сражение с гръцки андартски престъпници и придошлите по-късно турци, само на 24г., загива Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва.

Един от най-великите български революционери и национален герой. Войвода на ВМОРО.

Четата на Кършаков се сражава край село Стенско с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където се самоубива, за да не попадне в ръцете на противника. Четниците му отрязват главата му, за да я запазят, и се оттеглят към село Дъмбени (днес Дендрохори, Гърция), където правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.

Той е роден в 1883г. в българското костурско село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, откраднато от Гърция). Братовчед е на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.

Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов. След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско. Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвиня. Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Василакис Лахтарис (Николаос Платанияс) в село Оровник.

След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„Атанас Кършаков от с. Косинец, с непълно средно образование, буен и смел войвода, отличил се в люти сражения с турци и гърци, легендарен по премахването на башибозушкия шеф в Нестрам-кол, най-славно загина в голямо сражение с турци, башибозуци и гръцки бандити в с. Гръче за отбраната на брата си роба.“

Асен Виденов