Мосомище – пример за съвременно българско село!

Гостуваме на едно райско кътче в Югозападна България – Гоцеделчевското село Мосомище. Разказваме повече за историята, традициите и обичаите, за природата  и забележителностите в региона, за минералния извор Топлицата и туристическата дестинация параклиса „Възнесение Господне“ на Светигерската скала.

В темата ни въвежда кметът Тодор Либяховски пред микрофона на Луиза Лазарова:

„Името Мосомище идва според някои от мостове, или от Моса бей, според други. От 2016 е върнато името Мосомище (преди е Мусомище, б.р.). В последно време селото забележимо се оправя. Проблемите са в смяната на водопровода и асфалтирането на всички улици.

По последното преброяване са малко под 2000 жителите ни, преди са били до 4000. Тютюнът отпадна тотално, близостта до Гоце Делчев дава възможност за работа. Има и млади хора, хора от Гоце Делчев искат да купуват къщи, селото е спокойно. Имаме и училище, и детска градина – там има около 60 деца в момента.

Селото е привлекателно с карстовия минерален извор Топлицата. Има години, в които пресъхва. Басейнът е обществен, без такса. Имаме три параклиса, след селото почва Пирин и има към тях екопътеки. Тук туризмът не е толкова развит колкото в Огняново и Делчево.

На по-малко от 20 км е пропускателния път Илинден, хората събота и неделя ходят на море в Гърция и се връщат, има го и обратният процес. Хората сме едни и същи.“

Мария Пулева е служител в кметството – счетоводител и ГРАО:

„Най-възрастният ни жител е роден в 1930. Родените от 1961 до 1990 са 946, следващата група по големина са децата и младите до 29, най-малко са пенсионерите. Младите майки са голямото ни богатство, много са задружни. Децата с лекота се включват в училище. Преди имаше много сватби, в последните години в зала с ритуал има по 5-10, останалите са с изнесени ритуали.“

Анна Донкова е председател на настоятелството на Народно читалище „Никола Вапцаров 1927“, Стоянка Кузмановае негов секретар.

„Читалището е създадено „от събудените интелигентски среди“ на селото, както е записано в учредителния му протокол. Всички длъжности тогава са били на обществени начала. Библиотеката е основана малко по-късно. За театрален салон се е ползвал коридорът на Основното училище. Сградата е построена в 1961 и оттогава е преименувано от „Изгрев“ на „Никола Йонков Вапцаров“.

„Осветен е през 1835. Местният бей е дал 200 жълтици за храма. Имаме параклиси – „Възнесение Господне“ и храм Св.Георги. Храмът не е само постройка.“