„Синята“ капитанка, която пое и …изпусна от радост връчената купа през 1984 г.

Славната баскетболистка Надка Голчева играе от 1965 г. В националния отбор е от 1971 г. Носила е фланелката на „Беласица“(Петрич) и „Левски-Спартак“. Със сребърен медал от олимпиадата в Москва през 1980 г. и с бронзов от 1976 г. в Монреал. Златна медалистка от КНК „Лиляна Ронкети“ през 1978 и 1979 г., със златен медал от Купата на Европейските шампионки през 1984 г., със сребърно отличие от европейските първенства през 1972 г. и 1983 г., с бронзов медал от континенталния шампионат през 1976 г. Висока 172 см. Постове – централен нападател, крило, гард. Родена на 12 март 1952 г. в село Чуричене, Благоевградско.

Само най-близките й почитатели си спомнят, че през 1983 г. Надето е обявена за Баскетболистка №1 на България. А години наред в анкети на спортни журналисти е определяна редовно в състава на идеалния отбор на България. Беше капитан на „Левски-Спартак“ с огромен личен принос за четирите шампионски титли на отбора във вътрешните първенства, както и за деветте пъти спечелената купа на България. Наградена е с „Орден на труда“ – сребърен през 1976 г. и „Червено знаме на труда“ през 1980 г.

Ордени?! Такова беше времето, но нашите големи спортисти бяха щастливи и благодарни. А и не е тайна, че парите слабо ги интересуваха. В биографията на синята капитанка има интересен случай. Надка Голчева поема и…изпуска купата „Ронкети“, връчена й от генералния секретар на Международната федерация по баскетбол Борислав Станкович през 1984 г. Пълно мълчание, но всички знаят, че радостното вълнение на голямата спортистка е причина за този забавен инцидент.

Ето какво пише във в. „Народен спорт“ през 1984 г.: „Надка Голчева знае къде да застане, на кого да подаде, кога да стреля, как да води защитата и нападението, да променя темпото, не само своето, но и на отбора си.“ Ами това е играта, какво повече!

„Като девойка приличах на месечинка. Младо момиче, а тежах 68 кг.- спомня си Голчева.- Тренирах докато душата ми слезе в петите“. В националния отбор бях от 1971 г., все под ръководството на треньора Иван Гълъбов, доусъвършенствах се максимално. Той беше голям психолог, голям педагог. Харесвах като специалист много и Станислав Бояджиев в „Левски-Спартак“ – изключително амбициозен треньор.“

Голчева се възхищава и учи от баскетобилстки като Виолета Новкова – „не бях виждала толкова висока жена“, от голямото сърце на Ани Рудева, от качествата на Пенка Стоянова…

Между другото когато казват, че и в живота, и в спорта трябва да имаш късмет, си е повече от вярно. Така е и при Надка Голчева. Брат й Манчо, който е 13 години по-голям от нея, я подкрепя безрезервно и неотлъчно. Съпругът й също има голям дял за нейния успех. Това е важно. Разбира се, че за върхове в кариерата си смята спечелените медали от олимпиадите в Москва и Монреал, а за най-скъпи на сърцето й са колежките Ани Рудева, Петкана Макавеева, Ваня Дерменджиева…Признава си, че е завиждала благородно, разбира се на Мадлен Станева, за изключителните й качества – висока, отскоклива, бърза…,но пък нали всичко се компенсира. А какво й е дал баскетболът? На първо място здраве, и професия, какво по-хубаво и естествено. Може да се каже, че тя една от най-щастливите и успели баскетболистки от близкото минало. Щастливите мигове под коша са много.

„Смятам, че съм от хората, които наистина имат щастлива съдба. По мое време имаше условия да се развива спортът и да се постигат тези големи успехи. А и завинаги ще останат страхотните спомени от спечелването на двете купи „Ронкети“ и, естествено, шампионската титла на Европа. И още, и още. Имам и много добро семейство, дъщеря, син и две внучета. Какво повече му трябва на човек като мен.“

Тя не беше обаче от високите баскетболистки.“Не бях и от най-ниските, аз съм 172 см, точно идеално за моя пост на плеймейкър и можех да се справям и с високите, и с ниските мои съпернички, подсмива се невероятната синя капитанка.“

В заключение не скрива, съмнението си, че успехите на женския ни баскетбол ще се повторят. Дано Господ е българин отново!