ЕКСКЛУЗИВНО! Христина Франгова от Гоце Делчев: С малки, равномерни стъпки всичко се постига!
-
- юни 22, 2022
Това е „тайната“ на нейните успехи
Красота и скромност, възпитание и интелект, младежко очарование и непринуденост – това е Христина Франгова, момичето, от което тези дни целият град Гоце Делчев се възхищава. Защото към нейните природни дадености и придобити достойнства се прибави още един голям плюс – тя е единствената зрелостничка в целия район, получила пълни шестици и на двата Държавни зрелостни изпита, при това вторият е по математика.
Христина, как успя да получиш максималната оценка по двата напълно противоположни учебни предмета?
Именно защото са контрастни, се постига баланс между тях. Благодарение на литературата изживявам чувства, които ми помагат по-лесно да общувам с хората. Математиката ми носи друг вид удовлетворение. Решаването на сложни задачи е голямо предизвикателство, което си заслужава човек да приеме. Но и двата свята са необятни, колкото повече навлизаш в тях, толкова по-ясно съзнаваш това. Както е казал Сократ, „знам само, че нищо не знам.“
Искам да кажа още, че никога не съм се стремяла да бъда първа. Просто ежедневният труд ми доставя удоволствие. Така почивката ми е заслужена.
Кой запали у теб любовта към литературата? А към математиката?
Всичко започна в основното училище. Преподавателките Караиванова и Левакова ми дадоха много добра основа по български език и литература, те ме насърчиха да участвам в литературни конкурси, тогава почувствах необходимост да пиша за удоволствие. Това продължи и в ПМГ „Яне Сандански“ при учителките Търтова и Кирева. Колкото до математиката, искрата, както казвате Вие, запалиха г-жа Бозова и г-жа Менова, а в гимназиалния етап – господин Нурков и госпожа Соня Коджебашева.
Изкушавала ли си се да пишеш художествена литература – стихотворения, разкази… ?
Да, в 7-и, 8-и и 9-и клас пишех стихотворения, но повече обръщах внимание на прозата – есета, разкази, литературноинтерпретативни съчинения. В осми клас дори имах идея за роман, но ми трябваха повече персонажи и реших да продължа на по-късен етап.
Знам, че отлично се справяш и с английския език. Как постигна този успех?
До голяма степен успеха си дължа на г-жа Иванова от Второ ОУ, която ме мотивираше да се включвам в различни състезания. Само една година ходех на уроци. Учех сама. Реших да си направя експеримент – да чета текстове на този език, без да проверявам значението на всички непознати думи в речника, а да разбирам от контекста. Оказа се правилно решение.
Преди да питам какво ще кандидатстваш, искам да знам каква беше детската ти мечта.
Желанията ми се меняха през годините. Най-напред исках да съм дизайнер. Имах много книжки за рисуване и се занимавах с дрешките на куклите. Дори исках да имам модно студио. После се появи желание да стана учител по БЕЛ, да покажа, че литературата е основата на човешкото у хората и възпитава различни ценности.
Имаше време, когато мечтаех да стана архитект. Рисуването ми се отдаваше. Спомням си, две лета с приятели организирахме изложби на детски рисунки. Аз и сестра ми Димитрия ходехме на уроци при госпожа Харискова. Тя ни научи да рисуваме върху бели платна с акрилни и маслени бои. Имаше хора, които си купиха от нашите рисунки. Парите дарихме на новостроящата се черква в града – храм „Рождество Христово“.
И така, към коя специалност наклониха везните?
Специалността е Софтуерно инженерство с математика и информатика в Софийския университет. Имам отличен на предварителните изпити и мога да кажа, че вече съм студентка. Две момичета от моя клас са приети в същата специалност, ще бъдем заедно.
Преди мечтаех да уча в чужбина, но осъзнах, че има много големи умове в България, чиито ученици можем да бъдем. Разбирам тези, които искат да учат в чужбина специалности, които там са по-добре развити. В същото време си мисля, че ако тук не останат млади хора, губим корените си…
Христина, ти си и танцьорка в Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци. Откога играеш народни танци?
От трети клас танцувам под ръководството на хореографа на Ансамбъла Тодор Цветков. Много съм доволна, защото по време на репетициите създадох ценни приятелства. Знаете ли, танците създават силна връзка между танцьорите. Освен това всеки ритъм изразява мисъл, чувство…
А имаш ли влечение към някой спорт?
Три години играех баскетбол в клубни отбори и участвах в различни състезания и междуучилищни турнири. Сега играя любителски.
Вероятно нямаш време за дискотеки. Какво е мнението ти за тях?
Не, напротив, харесвам дискотеките и 3 – 4 пъти в месеца посещавам тези в Младежкия дом. Забавно е, човек се разтоварва, когато е в голяма компания. Разбира се, всичко трябва да е с мярка.
Сега, след като няма да полагаш повече изпити, с какво се занимаваш?
Имах желание да работя и затова сега съм сервитьорка. В свободното си време чета художествена литература, посещавам със семейството си село Ляски, където имам родови корени. Когато е необходимо, помагам на сестрите ми, които са в 7-и и 10-и клас.
Накрая, би ли отправила послание към тези наши читатели, които са още ученици?
Знам, че адаптирането към училищната среда, изявата на личните качества и постигането на успехи в сферата на образованието никак не е лесно. Въпреки че може да срещнете много разочарования, не си позволявайте да загубите битката-било то със системата или със себе си! Бъдете уверени и целеустремени, отстоявайте твърдо принципите си, стремете се да разгърнете пълния си потенциал и знайте, че рано или късно трудът винаги се възнаграждава! Дерзайте – не толкова заради околните, а заради себе си! И не на последно място – помнете, че знанието е непобедима сила, която никой не може да ви отнеме! Пожелавам ви да съумеете да го използвате така, че да направите собствения си живот и този на другите по-светъл и смислен! С малки, равномерни стъпки всичко се постига.
Успех и късмет!
Be the first to leave a review.
