Митко: „Великата Рилска пустиня“ е забавна, долу е скучно и еднообразно
-
- октомври 15, 2014
Всяка сутрин преди изгрев слънце дванадесетгодишният Митко и баща му вече са на конете, за да насочат кравите към мястото за паша за деня. Петстотинте животни са от две примитивни български породи, които са били отглеждани от дълбока древност в Странджа и Родопите. За да стигнат до най-високото пасище в Рила. Животните са пропътували около 300 км от фермата на семейство Василиеви в село Горно Поле в източните Родопи. Там кравите също се гледат на свобода. Начинът по който отглеждат животните е отдавна забравен. За жалост не се прави нищо по въпроса за да може, този начин да се популяризира и да се изучава в специализираните училища. Бащата на Митко се учил да отглежда тези крави сам, черпил е опит от по-възрастните животновъди в този край. Животните се отглеждат на свобода, споделя той. Така и те и стопаните са свободни. Отпадат задълженията по почистване на обори и същевременно тревата става по- хубава от естественото наторяване. През лятото тези крави имат на разположение над 8 хиляди декара пасища . Освен. Че не пречат те помагат на околната среда, защото заради опасаната от тях трева , по тези места са се върнали лалугерите, които предпочитат ниската растителност. Според Николай, по този начин животните се гледат по- трудно, но си заслужава предизвикателството.
Тук е много красиво, казва ни Митко, Вазов е нарекъл това място Великата Рилска пустиня. От тук се вижда Мусала, Пирин, Родопите. За дванадесетгодишното момче това място е любимо, идва тук от 4 години за по около месец. Скоро обаче трябва да се връща в къщи.
Митко, като трябва да се прибереш в къщи и да тръгнеш на училище, странно ли ти е, че се променя всичко?
Не ми е странно, но ми е гадно. Не заради ученето, а защото долу ми е скучно, всичко там е едно и също, нищо не се случва.
А тук не е ли същото?
Не! Колкото и еднакво
да изглежда, тук е различно и ми е забавно. Обичам това, което правя тук.
И как няма да е забавно да живееш на най- високото пасище, да спиш в палатка, а хладилникът да е пролука между два камъка . За разлика от много свои връстници , Митко може да живее в дивата природа. Човек дотолкова се откъсва от природата, че тя му става чужда и той започва да се страхува от нея. Допълва баща му.
В свободно- то си време тук, бащата и синът запълват с четене, походи до близките върхове и рибо- лов. Митко е майстор на последното, което помага и за набавянето на храна. Веднъж малкият рибар е успял да улови цели 17 риби, на следващият ден късметът му се усмихнал отново с 16 рибки. Изведнъж докато разговаряме кравите започват да мучат и да прииждат Има вълк – категорични са бащата и синът.
Често ли се появяват насам?
Това лято доста по-често. През изминалите години почти ги нямаше. Практиката ни показва обаче, че където и да отидем с добитъка вълците ни следват. Няма нищо необикновено в това, защото и те търсят храна.
Това лято тук Николай няма щети от вълци, но е загубил няколко крави. Казва, че приема загубите нормално.
– Хора, които не са свикнали да гледат животни, не са свикнали със загубите. Като видят падналото в камъните животно и като изчислят субсидията, която са могли да вземат, смятат, че са загубили много. Но всъщност, това е нормално , Животът не е само сметки. Важното е това, което правиш да ти харесва.
Идва новият ден и Митко и Николай тръгват да ни изпратят. Те ще останат още 2-3 дни горе, а после ще слязат до караваната на язовир Белмекен, която ползват за базов лагер. Там са някои продукти, които ще са им нужни. После пак се качват- при животните и своята свобода.
Вестник „Топ ПРЕСА“
]
Be the first to leave a review.
