Митко: „Великата Рилска пустиня“ е забавна, долу е скучно и еднообразно

Всяка сутрин преди изгрев слън­це дванадесетго­дишният Митко и баща му вече са на конете, за да на­сочат кравите към мястото за паша за деня. Петсто­тинте животни са от две примитивни български породи, които са били от­глеждани от дъл­бока древност в Странджа и Родопите. За да стигнат до най-високото па­сище в Рила. Животните са пропътували около 300 км от фермата на семейство Василиеви в село Горно Поле в източните Родопи. Там кравите също се гледат на свобода. Начинът по който отглеждат животните е от­давна забравен. За жалост не се прави нищо по въпро­са за да може, този начин да се популяризира и да се изучава в специализирани­те училища. Бащата на Мит­ко се учил да отглежда тези крави сам, черпил е опит от по-възрастните животновъ­ди в този край. Животните се отглеждат на свобода, споделя той. Така и те и сто­паните са свободни. Отпадат задълженията по почиства­не на обори и същевремен­но тревата става по- хубава от естественото наторяване. През лятото тези крави имат на разположение над 8 хиля­ди декара пасища . Освен. Че не пречат те помагат на околната среда, защото за­ради опасаната от тях трева , по тези места са се върнали лалугерите, които предпочи­тат ниската растителност. Според Николай, по този начин животните се гледат по- трудно, но си заслужава предизвикателството.

Тук е много красиво, казва ни Митко, Вазов е нарекъл това място Великата Рилска пустиня. От тук се вижда Му­сала, Пирин, Родопите. За дванадесетгодишното момче това място е любимо, идва тук от 4 годи­ни за по около ме­сец. Скоро обаче трябва да се връ­ща в къщи.

Митко, като трябва да се при­береш в къщи и да тръгнеш на училище, странно ли ти е, че се про­меня всичко?

Не ми е странно, но ми е гадно. Не заради учене­то, а защото долу ми е скучно, всич­ко там е едно и също, нищо не се случва.

А тук не е ли същото?

Не! Колкото и еднакво

да изглежда, тук е различно и ми е забавно. Обичам това, което правя тук.

И как няма да е забавно да живееш на най- високото пасище, да спиш в палатка, а хладилникът да е пролука между два камъка . За раз­лика от много свои връстни­ци , Митко може да живее в дивата природа. Човек дотолкова се от­късва от природата, че тя му става чужда и той за­почва да се стра­хува от нея. До­пълва баща му.

В сво­бодно- то си време тук, бащата и синът запълват с че­тене, походи до близ­ките върхове и рибо- лов. Митко е майстор на последното, което помага и за набавя­нето на храна. Веднъж мал­кият рибар е успял да улови цели 17 риби, на следващият ден късметът му се ус­михнал отново с 16 рибки. Изведнъж докато разгова­ряме кравите започват да мучат и да прииждат Има вълк – категорични са бащата и синът.

Често ли се появяват на­сам?

Това лято доста по-чес­то. През изминалите години почти ги нямаше. Практика­та ни показва обаче, че къ­дето и да отидем с добитъка вълците ни следват. Няма нищо необикновено в това, защото и те търсят храна.

Това лято тук Николай няма щети от вълци, но е за­губил няколко крави. Казва, че приема загубите нормал­но.

– Хора, които не са свикна­ли да гледат животни, не са свикнали със загубите. Като видят падналото в камъни­те животно и като изчислят субсидията, която са могли да вземат, смятат, че са за­губили много. Но всъщност, това е нормално , Животът не е само сметки. Важното е това, което правиш да ти харесва.

Идва новият ден и Митко и Николай тръгват да ни из­пратят. Те ще останат още 2-3 дни горе, а после ще сля­зат до караваната на язовир Белмекен, която ползват за базов лагер. Там са някои продукти, които ще са им нужни. После пак се качват- при животните и своята сво­бода.

Вестник „Топ ПРЕСА“

]