Как Кресна се сдоби с църква

Кресна е със статут на град от 1978 г. и тази чест получава по случай 100-годишнината от Кресненско-Разложкото въстание. Сред големите проблеми, които е трябвало да решава новото поселение край Струма, е било осигуряването на християнска светиня, за да се избегне ходенето до църквите в съседните села Влахи и Горна Брезница.

Първият дом на вярата Христова станала сграда, построена и ползвана от БДЖ. Използвали я работници железничари, поддържащи теснорелсовата линия, прокарана през 1914 г. Ето какво разказва тогавашният пълномощник Васил Гегов: “Беше 1920 г. Един ден, когато работниците бяха отишли на работа, намерих хора и им извадихме багажа на двора. Митре Миндин изработи малък иконостас, а железарят Веселин Тошков – два свещника, и ги сложихме вътре. Така сградата се превърна в църква. Когато вечерта работниците се върнаха, им казахме, че сградата  е обявена за църква, а те  отговориха: “Щом е така, повече няма да влизаме вътре.”

Селото расте и трябва да се търси ново решение През 1928 г. се изгражда малка гробищна църква “Св. Георги Победоносец”. Кресна обаче има нужда от по-голяма и значима църква. Подема се инициатива за изграждане на нов православен дом от църковното настоятелство – от 1938 г. започва издаването на в. “Духовен зов”, който излиза до 1943 г. и се превръща в нещо като официален орган на Петрички окръг след отнемането на Струмище като окръг в Македония.

Чрез в. “Духовен зов” църковното настоятелство се свързва с Министерството на просвещението и религията, със Светия Синод, с посолствата на Германия, Италия, Франция и др., отправяйки им молба за подкрепа. Обяснявано било, че този храм ще е с военно предназначение и ще съхранява в специална костница мощите на убитите и починали в този район войници от различни държави.

И се случило. Строителството било възложено на комисия с председател митрополит Борис Неврокопски и било дадено специално обявление в Държавен вестник, брой 112 от 23 май 1939 г.

Новият молитвен дом, който с костницата си добива значението на военна святост,  каквито са и храмовете светини в Шипка, Шейново и Батак, приема името на небесния покровител на народа – Свети Иван Рилски.

По вид храм “Св. Иван Рилски” е еднокорабна безкуполна базилика. Иконостасът му е много представителен. Резбата му, както и на Владишкия трон и певника, е ажурна и с отлична пластичност, дело на майстор Петър Кушлев от София. Целият храм е изпълнен с икони, а най-много в триредие са на иконостаса. Има изписани стенописно образи на светии и религиозни сцени, а на тавана е представена на площ от 280 кв. м сцена от “Сътворението на света”, дело на четката на Борислав Божинов от Сандански. Камбанарията е висока 16 м, а биенето на камбаните е компютърно регулирано.

Криптата е в приземната част. В специални витрини са изложени мощи на загинали и поминали от раните си по време на войните 525  български немски, италиански и френски войници и офицери. В костницата са изложени и старинни книги, стари икони и църковна утвар, както и свещенически одежди, използвани по време на Балканската война от полкови свещеник, дарени от църквата в Одрин.

Храмът е осветен в края на октомври 1941 г. По случай 80-годишнината му се предвижда подобаващо честване.