Украинците на Паничище готови да работят в местните хотели, някои искат да се върнат в Несебър
-
- юни 4, 2022
Бежанци от Украйна, настанени в хотела на БДЖ в курорта Паничище над Сапарева баня, са готови да се върнат на морето. На Паничище им е скучно. Според тях цивилизацията е на Черноморието.
В четвъртък за Украйна са си заминали петима души, а вчера в хотела са приети нови осем.
Репортер на „Струма“ разговаря с брокерка на имоти от Одеса, която се представи с името Анна. Ето какво заяви тя: „Бих искала да се върна в Несебър и там да започна работа като брокер на имоти – това, което работех, преди да дойда в България. Не мога да се оплача от храната тук, обслужването е добро, работещите в хотела са любезни, но тук е пусто. По цял ден сме в хотела. Правим си разходки, но няма хора. Магазинът е далече, на около 2 км. Ако имам възможност, бих се върнала в Украйна, там имам дом, близки, приятели…
Преди да реша да тръгна за България, беше страшно, отвсякъде се стреля, не знаеш кога ще те улучи ракета или куршум. Дано по-скоро свърши войната и да се върна у дома“, заяви Анна.
15-годишният ученик в 8-и клас Вова от Лвов също с нетърпение чака да се върне у дома при двете си сестри и баща си, който в момента се грижи за тях. Той разказа: „Преди да тръгнем да бягаме, до къщата ни падна бомба. Всичко се тресеше. Бях със сестрите си вкъщи. Преживях голям ужас. Всеки ден разговарям с татко по интернет. Тук, на Паничище, съм с майка ми. Страхуваме се за двете ми сестри и за татко – как са, здрави ли са… Питаме го всеки ден има ли още стрелба, успяват ли да стигнат до бомбоубежището, когато завие сирената, как са с храната. Ние тук сме добре. Искам да се върна в Украйна, да ходя отново на училище и всичко да е свършило“, казва Вова.
На учителката по математика и IT Настя не й липсва нищо на Паначище, но тя се притеснява как децата на бежанците ще отидат на детска градина или на училище в Сапарева баня. „Не е уреден въпросът как и къде да се запишем при лични лекари. За да приемат децата на детска градина, им искат здравна карта, на учениците също. Никой нищо не ни казва. Доколкото разбрах, в Сапарева баня има само двама лични лекари. Предполагам, че може да се запишем в Дупница за домашен лекар.
Преди ден идваха от социалните от Дупница да ни помогнат да си попълним документите на български за еднократна финансова помощ. За да си купим необходимите неща от Сапарева баня, сме направили организация. По пет човека слизат всеки ден с микробус на хотела до Сапарева баня и по списък пазаруват храни и лекарства. Имаме нужда от пералня, перем на ръка. Доброволци ни обещаха да ни докарат пералня. Не се оплакваме, но някои неща не са достатъчно обмислени, с времето ще се стиковат“, заключи Настя. Тя спомена, че самите те си помагат, когато се налага.
Сред тях е и майка на дете на 1,5 г. и по-голямо момче на 9 г. Баткото все още не е записан на училище. „Събираме пари помежду си, за да осигурим памперси за малкия и пюрета”, казва майката. Тя е категорична, че би била приела някой да й помогне. „Парите ми са на свършване. Вече нямам памперси и храна за малкия ми син. Аз съм от Зопорожието, като започнаха стрелбите, взех всички спестявания и тръгнах с двете си деца за България. Съпругът ми остана там. Чуваме се всеки ден по телефона. Имам желание да работя, за да разполагам с повече средства, но съм с малко дете и няма кой да се грижи за него“, притеснена е жената.
Майка на трима синове се тревожи за най-големия от тях, който в момента е в армията и защитава Украйна. Ето какво заяви тя: „Преди да дойда в България, работех като продавачка в магазин. Ако си намеря работа, съм готова да работя. Ако не си намеря, съм готова да се върна в Украйна. Най-големият ми син е в армията и искам да съм близо до него. Тук, в България, няма бомби, няма страх. Има спокойствие, дори и да има някои неудобства, все пак сме далече от куршумите.
Единственото, което не е удовлетворяващо на Паничище, поне за мен, е, че нямаме лекар, а се наложи да дойде лекар. Управителката на хотела извика Бърза помощ и линейката пристигна бързо за 9-г. Саша, който беше с повръщане и разстройство. Две жени бяха вдигнали кръвното, и за тях пристигна линейка на място. Не бяха тежки случаи, но сме спокойни, че веднага идва линейка, когато се наложи.
Аз съм от Николаев. На 20 км от нас се водеше жестока война, преди да реша да тръгна за България. Беше ужасно, голям страх за живота на децата ми, на семейството ми. Големият ми син е в армията, но се чуваме почти всеки ден и това ме успокоява. С нетърпение чакам обаждането му. Затова нямам време да обръщам внимание на дреболии – дали стаята ми е добре почистена, какво ще ям през деня… тук поне не се чуват гърмежи и бомби“, каза украинката.
Сред бежанците е и масажистът Владимир от Одеса.
Докато репортер на „Струма“ разговаря с бежанките, няколко малчугани си играеха в зелената трева пред хотела. Малките деца се преодолели стреса от непознатото.
Единственият магазин на Паничище се намира на около 30 минути пеша от хотела, но е зареден добре със сладкиши, сладолед, чипсове, перилни препарати… Цените не са завишени заради бежанците.
Собственици на хотели на Паничище са поискали от управителката на хотела на БДЖ да организира среща между бежанците и тях с намерение да им предложат работа като камериери и друг помощен персонал в хотелите си. По този начин бягащите от войната ще могат да заработват средства, с които сами да си осигуряват допълнително храна и облекло.
От четвъртък започна сезонът на почивките на Паничище.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Be the first to leave a review.
