Ивето Огнянова: Емоциите от спорта се помнят за цял живот!
-
- октомври 10, 2014
Ивона Милчова Огнянова е на 23 годишни от град Кюстендил. Завършила е Професионална гимназия по Иконимика и Мениджмънт- “Йордан Захариев”. Има и завършена бакалавърска степен по Маркетинг и Реклама в Югозападния университет – “Неофит Рилски”. В момента работи, като продавач-консултант в магазин за алкохол и цигари в град Кюстендил, но през свободното си време е на стадиона – където е нейната страст, а именно пистата. Както казва тя – Леката Атлетика и пистата са нейната голяма любов в живота, до момента.
Днес е трудно да накараш младите хора да тренират такъв тежък спорт. Ти как се запали?
– Беше, като любов от пръв поглед. Аз тренирам още от 7-8 годишна.Тренирала съм много спортове, като гимнастика,скокове на батут, волейбол и др, но нито един от тях не успя да ме грабне и да ме завладее, както направи леката атлетика.Човекът, когото мога да кажа, че по някакъв начин е спомогнал за това да отида и да опитам от този спорт-това е брат ми. Той, беше човекът с когото споделих един ден, че нито един спорт от горе изброените не ми доставя удоволствието. Той ми е споделял, след прибирането си от тренировка по лека атлетика и тогава той ми каза: ела на стадиона в 5 часа утре в лекоатлетическата зала. Така и направих – и от този ден нататък мога да кажа, че там ми е като втори дом. В момента, който ме запозна с тогавашният му треньор с момчетата и момичетата от тима, когато всички почнаха да ми казват колко много, ще ми хареса и колко голям талант в леката атлетика е брат ми. Когато застанаха на стартовото блокче с един от неговите приятели и тръгнаха да бягат-тогава сякаш нещо се преобърна в мен. След, като мина 1 седмица от тренировъчният ми процес, за мен беше ясно-това е спортът за мен и така та до ден днешен.
Какво би казала на младите момичета и момчета за спорта, като цяло?
– За мен лично спортът е начин на живот. Аз съм от едно поколение в което не беше толкова на преден план компютрите, GSM-мите, таблети. Нямаше ги социалните мрежи, не беше популярно да се снимаш постоянно и да си качваш снимки, както е сега, а беше да се прибереш от училище и да излезеш да си играеш, пред блока с децата или да си говорите или да отидеш на стадиона да тренираш. За жалост мисля, че нашето време няма как да се върне и децата сега да видят, колко е било по-хубаво. Спомням си, че майките ни едвам ни прибираха за вечеря, на никой не му се прибираше. Никой не гледаше кой с какво е облечен и кой с какви маратонки е. Никое дете нямаше телефон, докато сега наблюденията ми са, че още от малки им се налага някакъв статус в обществото, като им се купуват определени марки телефони, дрехи, обувки. Още от малки се разделят на богати и бедни, което е много жалко, лично за мен.Определено бих посъветвала младите момчета и момичета да отидат и да се запишат да тренират спортът, който им харесва и който ги влече, за да опитат от онези незабравими моменти, когато отиваш на състезание, когато побеждаваш,когато загубиш. Всичките тези емоции гарантирам, че ще ги помнят за цял живот. Спортът, ще им отнеме от свободното времето, но ще им даде много уроци, които ще им трябват в живота (като сила на духа, стремеж за по-добро развитие, верни приятели и т.н). Определено не бих се обърнала само към младите с този апел, а въобще към всички хора да опитат да променят начина си на живот. Ако не спортуват активно, което в днешно време е много трудно със забързаното ни ежедневие, заради работата, която работим или просто със задачите, които всеки един от нас има всекидневно за изпълнение. Да се опитат да намерят време и да отидат на стадионите, във фитнеса залите, по парковете, горите или просто на кой където му е приятно и да почнат да спортуват и да си го направят начин на живот.
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
