Половин век семейство от Црънча мъкне на гърба дърва и картофи

Мила ПАВЛОВА

Повече от по­ловин век 63-го­дишната Фидан­ка Моллова от доспатското село Црънча се моли за път до дома й. Семейството живее в къща, до която няма път и всичко, което трябва да се пре­несе, се носи на гръб.

„Това ни е най-големият проблем, цял жи­вот носим всич­ко на ръце. Все пак сме в 21 век и трябва да се мисли за на­рода”, жалва се жената. Къ­щата на семейството е на два етажа и за да се напра­ви мечтаното трасе, е нужно да се изгради подпорна сте­на. В дома им живеят и два­мата им сина, които също имат семейства. „Питате ли как сме се оправяли и как живеем сега, как носим дървата и картофите. Много пъти сме иска­ли от общината да ни напра­ви път. Не ни трябва асфалт, но поне да има нещо, по което да минават ав­томобили. Пра­щали сме пис­ма, но никой нищо не прави. Само говорят, но аз вече не вярвам”, опла­ква се Фидан­ка. До къщата им никога не е ходила кола, дори високо проходима. „Трудно живеем. Две години вече не сеем и тютюн, защото няма кой да го работи, вече сме на възраст и не можем”, допълва пен­сионерката.

В доспатско­то село живеят над 500 жите­ли. Макар и да е от многоброй­ните населени места и то е обречено на за­миране. „Деца не се раждат, а възрастни­те умират. Ще дойде ден и училището ще закрият”, жал­ва се Фиданка Моллова. Тя е убедена, че най-хубав е бил животът при Тодор Живков. „Преди и работа имаше за всички, никой не ходеше навън. Построихме си хуба­ви къщи, взимахме и пари, дори си заделяхме от тях. А сега Бойко не дава. Колко­то и да взимаш, не стига за нищо”, нарежда жителката на селото.

Кметът Юли Делибашев се надява, че ще успее да се помогне както на семейство Моллови, така и на други с тяхната съдба. „В момента очакваме финансиране за строителството на три под­порни стени, които ще по­могнат да се направи и тех­ния път. Откакто е построена къщата имат проблеми. По времето на социализма е имало възможност да се на­прави трасе до дома им, но явно тогава са подценили си­туацията. Тога­ва всичко беше отчуждено и лесно можеше да стане.

Нашето село се намира в труден терен. Всеки един от жителите иска да му се помогне, но не винаги може да стане това. Падат посто­янно подпори. При училището се наложи да срутим шкар­пата, за да не пострада някое дете”, разка­за Делибашев. Подпорните стени и обезлюдяването са най-големите проблеми на Црънча. Училището “Никола Вапцаров” е с близо стого­дишна история. В него сега се учат около 32 деца. Шко­лото е със статут на защите­но училище.