Ясен Неделчев в ‘Зодия Професионалист’

Ясен Неделчев: Чувствам Куба, като своя втора родина!

Ясен Неделчев е роден е на 31 юли 1966 година в Благоевград. Завършил е природо-математическа гимназия „Акад. С. П. Корольов”, а след това във ВМЕИ – София. Дипломира се като инженер, специалист по електроника. Живял е седем години в Куба със семейството си. В момента е спортен директор на АУБ.
Срещаме се с г-н Неделчев, с които се познаваме повече от 20 години. Страхотен човек и професионалист, които с най-голямо удоволствие каним в нашата рубрика “Зодия Професионалист”. Сядаме в кафето на Студентското градче на АУБ в Благоевград и започваме разговора

Здравей, приятелю. Разкажи ни нещо за себе си, нещо което не се пише всеки ден по медиите.
– Роден съм на 31 юли 1966 година в Благоевград. Живял съм седем години в Куба. Заминахме за там когато бях на 5 години. Бейзболът беше първия спорт с които се сблъсках там. Завършил съм тук в Математическа гимназия. След това две години казарма в Плевен и Ямбол. Завърших ВМЕИ София. Сега Технически университет. И след завършването шест месеца започнах работа в Американския университет и от тогава до сега само с това се занимавам. Говорим за професионална реализация, като инженер не съм работил нито един ден. Успоредно горе-долу със започването на работата ми в Американския университет, събрах момчета и бейзбола през 1992 година.

То в началото не беше ли само любителски?
– Значи, ние в София бяхме направили федерацията. Бяхме започнали и шампионат в страната. Като завърших и се прибрах тука вече имаше организация създадена от момчетата от Езикова и Математическа гимназия. Те се бяха просто събрали със желанието да играят бейзбол. Бяха гледали някакъв филм и се бяха много впечатлили от този спорт. Бяха си направили организация, независима от мен. Един от тях Йордан Цветанов, сега учител по тенис и учител по физкултура в Природо-математическата гимназия. Беше едно от тези момчета, от моята махала и ми каза, ела да видиш тука има момчета които имат желание да се занимават с бейзбол. И така сформирахме отбора. Не на аматьорски начела. В смисъл, съдебна регистрация, всичко както му е реда. И се включехме в шампионата 1992 год.

А как се става шампион?
– С много труд. От 1993 година станахме шампиони и от тогава държахме първото място до 2004 година. След това с променливи успехи, 2004 год. Дупница за първи път пробиха монопола. След това още пет титли взехме подред. И сега от две години нямаме титли.

Какво се случва с вашия стадион?
– Административния директор Бил Портър, американеца чието име носи стадиона. Той беше, един от големите фенове на спорта и той закупи и първата екипировка на “Бизоните” тогава. И държа да ти кажа, че още тогава успоредно със създаването на “Бизоните” имаше и отбор на Американския университет. Но двете организации нямаха нищо общо. Аз тренирах и двата отбора, но си бяха съвсем отделни юридически лица. Зимата на 1993 год. г-жа Ели Масева, тогавашния кмет на Благоевград, ни показа този терен, които беше част от тенис комплекса, и ни попита дали ни устройва за игрище. На мен не ми се вярваше, че може да стане. Там беше ужасно, с едни тръни, бурени, но се хванахме и малко по малко с труда на момчетата от няколко поколения. Мисля, че днес ако се качиш ще видиш, че сме направили един от най-хубавите терени бих казал в Европа. Липсва просто инфраструктура спорт, съблекални, бани което мисля, че ще решим в близките години.

“Бизоните”, стадиона, шампионски титли… все хубави неща 😉
– Да, това ми е накратко кариерата. Немота да кажа, че е било лесно, но мога да кажа, че ми е било приятно. Емоциите, които ми е дал спорта не могат да се платят или заменят с нищо. Дълги години бях генерален секретар на федерацията, а от 2009 година съм президент на Българската федерация по Бейзбол (БФБ). Спорта помогна на много хора. Много хора се реализираха от нашия отбор с което много се гордея, те си намериха мястото в живота. Сега е по- трудно, не е каквото беше преди. Такова е времето… Но си оставяме един от най-силните клубове в страната.

Песни се пеят за вас!
– “Бизоните са тук, готови са сега,
да бъдат победители в поредната игра”
Да, това е една твоя песен, която ти ни подари, преди 15 – 16 години… Те по малките не знаят, и ти като ми звънна аз им казах за песента, и те я бяха намерили в интернет.

Ice – „Бизони“ (1999 год.)

Президентството на федерацията, какво ти дава?
– Президентството ми даде един много хубав контакт. Покрай конгресите и пътуванията, защото аз тясно съм свързан с Куба. Чувствам я, като втора родина. Там се запознах с един от синовете на Фидел Кастро, Антонио Кастро, които ми е много добър приятел. С него много се уважаваме и заедно пушим пури, много обичам пурите. Антонио е лекар по професия и сме почти набори..

Пурите не са ли много скъпи, чувал съм, че Cohiba Behike са най-скъпите пури в света. Една от елитните пури възлиза на 375 евро.
– Да, те Cohiba са скъпи навсякъде. Това са нереалистични цени, бих казал. Моя приятел Христо Дундалов, още играе бейзбол с мен. Започна работа в “Булгартабак”, като бренд-менеджера, та той вкара много добри пури на поносими цени с много добро качество. В порядъка на 10-15-16 лв.

В личен план, какво се случва?
– Буен, интересен и динамичен живот… В личен план, в момента съм сам. Разделих се с дългогодишната си приятелка и сега съм щастлив ерген. Дано само от страни да ни изглеждам, като стар ерген. Не се чувствам нито отхвърлен, нито нежелан. Никога не е късно за нищо. Това са най- хубавите години за мъжа.

Какви са ти плановете в най- близко бъдеще?
– Основното, което планирам е да завърша стадиона, да има окончателен вид. Мисълта ми е да има всичко, което трябва да има едно спортно съоръжение. Да рестартираме работата си с деца и детските школи. Искаме да си имаме и Clubhouse, където да се събираме и да се забавляваме.

Знам, че имаш страшно много приятели.
– Да, много са… Бих казал, че във всяка една страна в Европа има къде да отседна или на кой да се обадя. Спорта ми даде и една такава публичност, която е и хубава и лоша. Понякога помага, по някога пречи…

Гледам, и теб те е обзела манията с татуировките, какво изразяват?
– Ами татуировките това беше, интересно и странно решение, както казват за годините. Но аз никога не съм бил подчинен на законите на възрастта, че има някаква логика и кой какво може да си прави… Миналата година бях противник на татуировките и даже се карах на моите състезатели. Но исках някаква промяна да направа, някаква нова емоция. И реших, ще си правим татуировки 😉 😉 Казаха ми 2-3 места, проучих и отидох на място. Запознах се със Стоян Мавродиев, които беше скептичен към моите идеи. Каза дай първо да направим една татуировка, да видим дали ще ти хареса… Но при мене е така или правим или не правихме.

А ти отиде при Стоян с идеята за цял проект, които е направен сега. Така ли?
– Да, идеята беше да направя цялата лява страна. От там на татък в продължение на година и малко, мисля че почнахме май месец. А последната ми татуировка беше подарък от Стоян, тази костенурката, която е символ на дълголетието. Татуировките ми са Маорски, самата символика и начина, чисто естетически ми харесва как седи. А и все пак Маорските войни… И аз се причислявам към войните, така да се каже. Непрекъснато воювам с нещо. Имам татуировка едно лъвче, моята зодия. Имам надпис, които в превод означава “Не живея с планове”, това е моя девиз! В смисъл живея за деня, че утре може да бъде късно. Имам и един гущер. Всичките ми татуировки са в Маорски стил.

На 11 септември в 11:13 часа, ти написа в профила си във Facebook “Почивай в мир, МАМО!” Твоята майка Богданка Неделчева, беше много силна жена. Помня я как разхождаше кучето, помня също как тя подгони сериен нападател с бейзбола бухалка. Топ Преса поднася своите искрени съболезнования
– Благодаря ви. Бих казал, че тя почина, така както живя… На бързо, на бързо… Мисълта ми е, че тя беше изключително динамична, до последно. Беше много борбена жена. Мисля, че много от хъса и тази непримиримост към победата и успехите съм наследил от нея. Тя беше също много известна личност в града, оставила приятни спомени навсякъде. Тя е част от бейзболното семейство. Абсолютно всичките ми съотборници, я познаваха и уважаваха. От както сме по игрищата, майка ми беше винаги там на стадиона. Даже беше и по – нахъсана от мен. Аз ако съм правил компромис при някоя загуба или лоша игра на отбора, тя не можеше да се примири. Най-важното за мен е, че не е живяла напразно оставила е нещо, след себе си, което означава, че тя си остава… продължава. Просто физически, я няма. Философията на живота е такава.

Какво ще пожелаеш на читателите на вестника.
– Ами какво да кажа за вестника, щом са те взели тебе, значи вестника има добри планове, нали да има интересна концепция насочена към по широк кръг от хора, който не приемат само стандартните новини какво се случва в града и региона… Наистина с Топ Преса, могат да разберат неща, които няма къде на друго място до ги прочетат… Тази тематика вестник. Защото другите залагат повече на комерсиалната, еднодневната вест. Верно, неверно… Пише се и се търси сензация. Пожелавам на читателите да четат редовно рубриките на моя приятел стар!