Георги Василев от Белица: Ако някой отглежда животни само за едната субсидия, няма как да съветва хора с по-сериозни амбиции
-
- май 10, 2022
Георги Василев от град Белица е говедовъд само от близо три години, но вече е натрупал болезнен опит при сблъсъка с проблемите на сектора, държавата, експертите. Той отглежда 120 крави Симентал, модернизира фермата, има доилна зала, обор за подрастващи, робот и млечно такси. С охота споделя наученото до този момент пред Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал (НАРМС), в която членува.
„Ако някой отглежда животни само за едната субсидия или за да произвежда „някакво“ мляко, няма как да съветва хора с по-сериозни амбиции”, убеден е Георги и въпреки че е млад в бранша, той държи на професионализма и бизнес развитието. Ето защо съветите му могат да бъдат полезни за всички с такива намерения.
Не инвестирай, преди да си видял на практика
Василев споделя, че е обиколил много ферми, преди да вземе решение и пак е допуснал грешки. Опитът си остава най-добрият съветник, но и принципът „проба-грешка” струва понякога прекалено скъпо. „Много решения се оказват неприложими за конкретна ферма, а в друга поне привидно работят. Колегите не винаги признават грешките и е възможно човек да се подведе. Съветвам колегите да си подберат правилно източниците на информация – да четат много, да посетят много ферми, за да видят както добри, така и лоши примери, и да се консултират с различни независими професионалисти. Така ще сведат трайните загуби до минимум”, говори фермерът от личен опит.
Работещото в моята ферма може да не работи в твоята
Въпреки общовалидните правила и тенденции, за всяка ферма работещи се оказват различни решения, които съответстват на нейната стратегия за развитие, възможности, наличности и т. н.
„Хубаво е всеки да може да си направи добре сметката какво може да произведе като груб фураж. Има хиляди варианти, на които да се спре по отношение на постеля, легла, делители, хранителни пътеки и разпределение на обор.
Според мен в началото трябва да се изхожда от това, кое е най-практичното и най-работещото решение до момента. Не трябва да се вземат крайни решения, които не подлежат на промяна, или такива, които са непосилно скъпи”, смята Василев и съветва никога да не се прави компромис с почистване, движение на животните, хранене и генетика.
Съветвай се не само с един специалист
Младият говедовъд вече е препатил от експерти по хранене на животните, които по-скоро процедират като търговци. „Още при изграждането на стопанството се убедих, че в България не трябва да се доверявам сляпо само на един източник. Съветвам се, разбира се, със специалисти, но с няколко, за да имам пълната картина“, казва той.
Оптимизирай разходите и приходите
Ако един фермер не си оптимизира разходите и приходите, е обречен, категоричен е Георги. Разбира се, това изисква проучване, стратегия, инвестиции в работещи решения и добри условия за отглеждане на кравите и работа във фермата. Успешното механизиране на някои процеси например може да реши проблемите с работната ръка.
„Относно работниците – стандартът на живот в България се вдига, независимо дали на нас, работодателите, ни харесва, или не. Ако мога да си позволя да давам още по-високи заплати, ще го правя. Не може да плащаш мизерни пари, да вкараш хората да работят в някой обор от 60-те години и да очакваш да имаш читави гледачи”, заявява говедовъдът.
Равносметката дотук
„През последните 3 години се сблъсках с идиоти и буквояди, или и двете заедно. Имаме навика на хартия да сме по-католици от Папата. На Запад нямат чак такива изисквания, но тези, които са приети, се спазват и то от всички. При нас законите са с безброй буквички и подбуквички, но се оказва, че държавата за едни е майка, а за други – мащеха”, обобщава горчивия си опит Георги Василев.
Той също отчита, че реализацията на млякото е голям проблем у нас, докато в чужбина суровото мляко е с различна изкупна цена според качеството. И въпреки това:
Георги Василев: Има някаква положителна тенденция да се оценява по-качественото мляко. Но тя се развива с много бавни темпове, докато в Европа това е факт от десетилетия.
„За тези три години виждам, че мандрите започват да оценяват млякото със стабилни, по-високи стойности на масленост и протеин”, смята животновъдът
/https://agri.bg/
Be the first to leave a review.
