Художничката Мария Иванова от Гоце Делчев: Огънят на рисуването топли душата ми!

За нея рисуването е огънят, който топли душата й. Затова сякаш и в повечето й картини се усеща този огнен пламък – символ на вдъхновението, на вътрешната светлина на онази божествена искра, която гори във всяка една душа. Затова и сред любимите й картини е „Огън” – цветя, искрящи в червено, жълто и оранжево. И този „огън гори” в домовете на много от нейните близки и почитатели – от София и Гоце Делчев до Франция и Швейцария.

„Човек трябва да гори във всичко, което прави. За да постига целите си. А на мен червеното е любим цвят още от дете. Роклята ми на абитуриентския ми бал също бе червена. Огънят на изкуството никога няма да загасне, защото прави човечеството по-добро”, твърди Мария Иванова, родената в Гоце Делчев художничка, която от години живее и работи в Благоевград. Родена е с таланта да вае образи и картини. Още от хлапе рисува, а 12-годишна успяла да направи първия си автопортрет. Но не от снимка, а докато се гледа в огледалото.

Четката е пълна с магия за нея, защото може да създава красиви и чудни светове, каквито ги чувства със сърцето си и ги вижда с разума си. Мария не е учила в специализирано училище, нито в Художествената академия. Започва по-сериозно да хваща четката през 2011 г. Иска да е сама, когато рисува. Никога обаче не е самотна, защото пред нея е платното, а в нея са идеите, които иска да нарисува. Сама е, за да се отдаде на изкуството, да усети с душата си това, което ще изобрази. Но трудно остава сама – край нея винаги има хора, защото е слънчева, позитивна и огнена, точно като картините си. С нея е удоволствие да общуваш, зареждаш се с нейната положителна енергия, твърдят приятелите й, на които често подарява свои картини. Когато й е спокойно, рисува по-добре. Някои казват, че всички творци на изкуството изпадат в депресии, но на нея не й се случват такива състояния. Когато е изнервена, не може да рисува.

„Тъгата е нещо различно, защото тя неминуемо е свързана с радостта като неин антипод. И в двата случая при мен идва вдъхновението. Защото тъгата я лекувам чрез рисуването, а самото рисуване за мен е радост и път в живота. Салвадор Дали е казал: Художник не е този, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява. Аз се вдъхновявам от красивото, доброто, любовта! А аз искам да вдъхновявам с картините си, в които вплитам всички тези неща”, твърди художничката.

Рисуването дава на Мария свобода, храна за душата, ентусиазъм. То е смисъл за живот. Помага й за развиване на интуицията, за да представи нещата, които иска, които душата й желае. Винаги е в еуфория, когато е с четката в ръка. До момента дамата има само две самостоятелни изложби. Необходимо е да имаш куража и самочувствието, за да покажеш себе си чрез своето изкуство пред останалия свят, смята тя. Импулсът да подреди свои картини дошъл чак тогава, когато се уверила, че хората приемат добре картините й, оценяват ги положително и черпят вдъхновение от тях. Така първата си изложба открива в Симитли през 2019 година. Експозицията е под надслов „Светлосенки” Понеже в живота всяка светлина има своята сянка, дори най-тънкият косъм също има сянка. В света пък непрекъснато се дебнат и борят доброто и лошото. Позитивните коментари за картините й дават на Мария сила да твори и да го прави с удоволствие, това й дава смисъл, истина, любов.

Своята втора самостоятелна изложба „Неподвластни на времето” пък откри съвсем скоро – на 24-ти март в Мощанската къща в Благоевград. Сред картините присъстваше и една емблематична за художничката китара. Китара с рисунка върху нея. Китарата на бащата на Мария, която оцеляла в пожар. Тя намерила начин да „възкръсне” този музикален инструмент. Коствало й много усилия, но като истинска огън жена не се отказала. С нови струни китарата запяла отново. „Аз нарисувах върху нея картината „Целувката” на австрийския художник символист Густав Климт. Гордея се с тази своя творба. Рисуването е моята магия, но съм и абсолютен меломан. Някога ходих на уроци по пиано,у понякога сядам и свиря класика. Харесвам различни музикални стилове, но повече ми допада класиците като Бари Уайт, Ерик Клептън, „Металика”, „Гънс енд Роузес”. Новата музика ми звучи като еднодневка, не че не я слушам, но вдъхновение черпя от по-старите хитове”, разкрива Мария, която е и професионален гримьор. И сигурно заради това е нейна слабост да рисува красиви женски лица. Категорична е, че всяка жена е красива. Споделя мнението, че красотата ще спаси света, а изобразителното изкуство е добре да показва тази красота.

Любима нейна картина е направена по известна скулптура – две глави, които сякаш са в движение. Те хем се целуват, хем следват самостоятелно своя път напред. За Мария идеята е, че всеки е самодостатъчен и е хубаво да живее в собствения си свят. Дори когато го споделя с някой друг, то това не означава, че трябва да влезе в неговия свят, тъй като всеки си има своя път, своя начин на живот. Няма проблем да са заедно, но всеки от двамата е едно завършено цяло, а не са две половинки, които се допълват. Друга нейна картина разкрива силата, красотата и желанието за свобода на жената. Става въпрос за жена, която разкъсва оковите – чупи стената и излиза навън, вижда чудото на живота, след като е свалила от себе си ограниченията и затвора, които сама си е поставила в мислите се, като се сблъсква челно със свободата.

Мария Иванова харесва много картините на френския художник Лоран Парселие, защото са слънчеви, слънцето прониква навсякъде, всичко е в красиви светлосенки. Допада й хиперреализмът в изобразителното изкуство. Това течение е характерно с това,у че човек може да сбърка рисунката със снимка или със самата реалност. Впечатлява с фотографската прилика на образа с обкръжаващата го действителност.

Но за нея пример е легендарният Леонардо да Винчи. Това е човекът, художникът, геният, който я вдъхновява. Той за нея е някакъв свръхчовек, той е извън всичко човешко. Всичко, което е правил, е гениално, уверява Мария.

За художничката е важно нейните картини да носят топлина, а като ги види човек – да усети какво иска да каже, да се докосне до истинското, което извира от човешката душа.

Едно от посланията й в рисунките е хората да са добри, защото доброто винаги е това, което ни насочва напред. Другото е да мислим правилно, тъй като човек трябва да мисли в правилната посока и да знае, че нещата се получават и живеем в едно вълшебство. Просто трябва да го открием, да го видим, да му се радваме.

„Любовта е част от това вълшебство. Любовта е първото нещо, което трябва да имаме в себе си. Да обичаме себе си и хората, с които общуваме. Любовта се усеща от другите и няма друг начин да се отнесат към нас освен с любов. Подкрепят ме хората около мен, аз също подкрепям тях. Те разбират, че аз намирам себе си в рисуването. Отдавна съм започнала две картини, но нямам много време, за да ги довърша. Животът ми е много динамичен”, споделя художничката. Иска й се да рисува и пейзажи, но това ще стане, когато остарее и има време да пътува, за да рисува красивите места в страната и чужбина.

Сега обаче ще продължи да търси и намира по своя път на художник красотата, доброто и любовта, от които да се вдъхновява, за да ги претворява в картините си, с които да вдъхновява останалите! А огънят на рисуването все така ще топли не само нейната душа, но и душите на другите!