Почетени с името на град Хаджидимово

Борислав СТРУМЯНОВ

90 години от убийството на Димо Хаджидимов, син на големия участник в националните църковни, просветни и освободителни борби хаджи Димко Хаджииванов.

Родното село на баща и син Димко и Димо Хаджииванови е Горно Броди, Драмско, сега в Гърция. За многото им достолепни дела „на ползу народу” и най-вече за участието им в борбите за национално освобождение, просвещение и независима църква. От 1959 г. село Жостово, което до 1934 г. е с име Долно Сингартия, приема в тяхна чест името Хаджидимово и от 1959 г. вече е със статут на град, обособен и като център на община.

Бащата Хаджи Димко Хаджииванов е роден към 1831 и доживява до почтената 93-годишна възраст /1906 г./ Житейската му биография е изпълнена с много народополезни дейности. Десетилетия наред е бил сред първенците на Горно Броди. Много значима роля е изпълнявал по време на възродителния процес. Името му станало символ на добродетелност най-вече заради дейното му участие в сферите на образованието, културата и борбите за независимост в цялата тогавашна Серска област, а още и в Мелнишко и Неврокопско /Гоце Делчевско/.

По негова инициатива в 1869 г. в село Гайтаниново се организира събор, на който се решава да се отхвърли властта на Патриаршията и да се тръгне към независима българска църква, което означава и отхвърляне на гърцизма от всичките му форми на организация и влияние.

Летописите му уточняват, че се е грижил и за реда и административното устройство, което е осъществявал и като председател на общината Горно Броди. Бил е председател и на казалийската община в Серес.

В неговите народодейности се е включвало и цялото му семейство, а времето, в което е служил и работил и сега е известно като „Хаджидимкова епоха”. За тези си прояви обаче е подложен на преследване. В 1879 г. е арестуван от турските власти и хвърлен в затвора в Канлъ куле в Солун, откъдето успява да избяга през 1881 г. преселва се със семейството си в освободения вече гр. Дупница.

Към фамилната му биография може да се добави още, че зет му става видният деец на освободителните борби на Македония Георги Зимбила /Зимбилев, Зимбил войвода/.

Хаджи Димко оставя светла диря и в събирането на местен изворен фолклор и изследване на старини, като е сътрудничел на Стефан Веркович.

В Горно Броди на 14.11.1875 г. се ражда и синът на Хаджи Димко – Димо Хаджидимов.

Жизненият му път свършва чрез убийство в София на 13.09.1924 г.

Известен е като деец на национално-освободителните борби в Македония и борбите за социална справедливост. За това му повлияват семейната среда и личният пример на баща му Хаджи Димко и най-вече патриархалният ред в семейството с възрожденските си традиции. Получава педагогическо образование в Кюстендил /1894 г./. Започва работа като учител в Дупница, но в 1899 г. е уволнен заради участие в учителска стачка. Свързва се с апостола на свободата Гоце Делчев, в близки отношения е с живеещия тогава в Дупница бъдещ пирински войвода Яне Сандански, където фамилно се е преселил с баща си Иван Сандански, известен като знаменосец на чета по време на Кресненско-Разложкото въстание.

Димо Хаджидимов участва в борбите за освобождение и с оръжие в ръце. Заедно с Пейо Яворов е участник в четата на Димитър Гущанов. Участник е и в сражението при село Баница, в което пада убит Гоце Делчев. Делегат е на рилския конгрес ВМОРО /1905/. После служи като държавен чиновник в София. Когато пламва Балканската война /1912/ и последвалата Междусъюзническа война /1913/, той е в състава на 7-ма Рилска дивизия, командвана от генерал Георгий Тодоров, чийто победен военен марш завършва с освобождението на Солун. След Междусъюзническата война, в която е пленен, е заточен на остров Трикери. През 1918 г. е инициатор за създаване на временно представителство на бившата обединена ВМРО и става един от ръководителите, занимаващи се с проблемите на бежанците от Македония.

Докато участва в национално-освободителните борби става и един от Народно-федеративната партия на дейците от Серския революционен окръг, като целта е федериране на държавите на Балканите. Заедно с Пере Тошев и Пейо Яворов участва в издаването на печатните издания „Революция”, „Революционен лист”, „Конституционна заря” и „Освобождение”. Убит е по време на известните Горноджумайски събития, произтичащи от разцепления в македонстващите организации.