Майка, съпруга и доктор: Как една банскалийка изучава бизнес средата у нас?

Тя е умна, красива. Тя е майка и съпруга. Тя носи титлата „доктор“. Тя е млада и ерудирана. Тя е от Банско.

Тя – Радост Юлева – Чучулайна, която преди месец успешно защити своята дисертация в Югозападния университет и днес говори за бизнеса – като тема на изследването ѝ.

За перипетиите, пътя към успеха, радостта на Радост и бизнес климата в страната ни – говори откровено Радост:

Радост, завърши успешно една страница от живота ти в Югозападния университет. Започваш следването си в Стопанския факултет и днес вече носиш титлата „доктор“. Как извървя този път? Кои бяха твоите опори? През какво мина?

През всичките тези години пътят до получаване на титлата „доктор“ премина през доста трудности, но също така и през много постижения. Още в самото начало бях убедена, че искам да завърша бакалавър Стопанско управление в катедра „Мениджмънт и маркетинг“ на Стопански факултет, но имах известни колебания за магистър. Една година преди завършване срещнах проф. Милена Филипова, която ни бе преподавател в няколко предмета. Благодарение на нея и нейната мотивация записах магистър Бизнес администрация и управление. След това започнах да пиша първите си статии и постепенно с нейна помощ, съвместни такива. Тя стана моят научен ръководител още по време на магистратурата и след като започнах докторантурата си. Тя стана моята опора във всичко, във всяка една започната статия, във всяка една срещната трудност, във всяко едно изкачено стъпало.

Защо избра именно темата за иновациите за развитието на малките и средните предприятия?

Темата за иновациите и конкурентоспособността ме заинтригува по време на бакалавъра, когато имахме предмети с подобни тематики. Иновациите сред малките и средни предприятия е доста актуална тема и съществуват хиляди статистически данни за анализ и сравнение. Тема, чрез която може да се направи огромно анкетно проучване и да се получат много резултати. Именно малките и средни предприятия се стремят към създаването на иновативни продукти или внедряване на иновативни технологии, за да успеят да задържат пазарни позиции и лоялни клиенти.

От колко години, тъй като знаем, че подобен труд не се пише „за ден“, работиш по темата? 

Започнах да пиша своята дисертация още от зачисляването ми като докторант. Това са три години непрестанен труд, с денонощна мисъл за създаването на 310 страници. В нея се съдържат актуални въпроси с иновациите и конкурентоспособността на малките и средни предприятия в България. Много анкетни проучвания в тази насока и също така свързани с дигитализацията на МСП. На база на дисертационното проучване успяхме да създадем модел за повишаване на конкурентоспособността и иновационната активност  на малките и средни предприятия на базата на дигитализацията.

Какви са твоите наблюдения за навлизането на иновациите в българския бизнес и как би отговорила на „критиците“, че да градиш кариера и бизнес у нас е трудно, дори и невъзможно?

Създаването на бизнес не е лесна задача. Предприемачите се срещат с много трудности, административни спънки, финансови затруднения, отговорности и необходимост от стремеж и мотивация. Няма невъзможни неща. Иновациите навлизат в света на малките и средни предприятия изключително бързо и понякога е неизбежно тяхното въвеждане или създаване от предприятията.

Неразривно животът ти извън университета е свързан и с ролята ти на майка и съпруга. За трите години на докторант и през магистърската си програма си изградила семейство и се радваш на прекрасен юнак. Разкъсваш ли се между научната и семейна среда, или успяваш да балансираш, каква е тайната на успеха? Как можеш да мотивираш младите майки, които се страхуват да градят, за да не изостанат в семейството?

Желанието за научна степен и развитие ме мотивира да съчетая отговорностите си като майка и съпруга. Благодарение на подкрепата на мъжа до себе си успях да постигна всичко и да съм сигурна, че по този начин давам добър пример на нашето дете. Да му покажа, че е необходимо да бъде упорит и никога да не се отказва от своите мечти. Тайната на успеха е упорит труд – понякога през нощта, стремеж и желание.

Твоята работа в ЮЗУ като докторант съвпадна и с един труден за всички период – пандемията. Отрази ли се това на бизнеса и иновациите – мнението ти като млад доктор в тази сфера?

Пандемията Ковид – 19 повлия във всички аспекти на средния и малък бизнес. Много предприятия преустановиха дейност, някой фалираха, други се възползваха от държани програми и субсидии, а има и такива, които повишиха своята печалба и конкурентни предимства. Всеки един знае, че периода на криза е изпълнен с несигурност и тревоги, но винаги след това пътят е осеян с възможности за развитие, иновации и дигитализация. Тази криза бе предизвикателство за всяко едно МСП.

И от бизнеса – към науката. Има ли нужда нашето образование, по-точно това във ВУЗ-овете, от иновации? Как може да се подобри според теб работата на един докторант в академична среда, на какво те научиха прекараните години в ЮЗУ?

Винаги във висшето образование е необходимо да се осъществяват иновации. В начина на преподаване, в технологии, в залите и също така между начина на комуникация „студенти  – преподаватели“. Също така като иновация би могло да се направи задължителна практика на студенти и докторанти във фирми, които имат договори с университета, за да получат практически знания и умения. За да успее един докторант в своето следване е необходимо много напътствия и мотивация от научния ръководител.  Точно на такъв попаднах аз. Годините прекарани в университета ме научиха на търпение, на упоритост, на стремеж към развитие и начин на комуникация.

Сега накъде? Какво следва като крачка пред теб? Продължаваш ли с науката, или си даваш временна почивка?

Няма да се откажа да пиша научни статии и да ги публикувам в индексирани списания. При възможност ще продължа да се развивам в научната област. Това е една голяма възможност за развитие.