Санкциите срещу Русия влияят и върху ЕС
-
- март 7, 2022
Търсенето на американско оръжие вероятно ще се повиши
Един от най-желаните успехи на политиката на САЩ беше постигнат в резултат от инвазията в Украйна
Въведена е “такса” при обмен на валута от 30%
На 24-ти февруари руски войски нахлуха в Украйна. В резултат от това на Русия бяха наложени безпрецедентни санкции от международната общност. Те включват ограничения върху придвижването на определени лица, забрана за дейността на фирми в почти целия свят, блокиране на руски банки от системата SWIFT за извършване на международни разплащания. Подобни мерки бяха налагани в миналото и бяха очаквани.
Новият елемент обаче бяха санкциите върху международните валутни резерви на централната банка на Русия и те бяха съвсем неочаквани за нейните власти. Първоначално Съединените щати, а след това и множество други държави забраниха участието в трансакции с централната банка, Националния суверенен фонд и министерството на финансите на Руската федерация. По този начин фактически се блокират всички техни активи на територията на съответните държави или държани при техни представители, независимо къде са регистрирани по целия свят.
Според Министерството на финансите на САЩ безпрецедентното действие значително ще ограничи способността на Русия да използва тези активи за финансиране на дестабилизиращите си дейности. Така ще бъдат осуетени опитите на централната банка на Русия да подкрепи бързо обезценяващата се рубла като използва валутните си резерви.
Същевременно обаче е издадено разрешение за покупки за енергийни ресурси от Русия, а освен това в забранителния списък не попада алуминият, вероятно и други суровини, чиито внос в САЩ е силно зависим от Русия. Заедно с това държавите от Европейския съюз се призовават да се преориентират към други източници на петрол и природен газ.
Макар че разполагаше със солидни резерви от приблизително 630 млрд. долара (към края на януари 2022 г.), централната банка на Русия не успя да попречи на обезценяването на рублата. Натискът за теглене и прехвърляне на чуждестранна валута по сметки извън Русия и държане в наличност бързо промени валутния курс.
Руските фирми бяха задължени да обменят голяма част от валутните си приходи срещу рубли, за да се осигури достъп за банковата система до валута и да се намали натискът върху резервите є. Въпреки това мерките за задържане на курса не дават резултат и затова беше въведена “такса” при обмен на валута в размер 30%. Това показва, че разликата между официалния курс и този при търговията “на черно” с валута е поне 30%.
Русия е третият най-голям производител на петрол в света, като пазарният є дял е между 8% и 10%. Те обаче срещат трудности при доставките за своите клиенти. На организираните аукциони вече предлагането надвишават търсенето дори при намаляване на цените.
Ефектите върху руската икономика представляват цел на санкциите. По-интересно е какво е въздействието им върху останалия свят – а именно върху налагащите ги страни и тяхното население. В случая трябва да се отчете фактът, че все още не е налице пълна информация за обхвата на тези санкции – някои държави се присъединяват по-късно, а освен това се прибавят и нови мерки.
Съединени щати
Един от най-желаните успехи на политиката на САЩ беше постигнат в резултат от инвазията на Русия в Украйна и той беше прекратяването на проекта Северен поток 2 за доставяне на природен газ от Русия в Германия. Досегашните действия на американската дипломация не бяха достатъчни Германия да се откаже от този проект. Натискът върху Германия беше оправдан с факта, че използването на този тръбопровод заобикаля Украйна и това подкопаваше ролята на САЩ като основен неин съюзник.
Частните санкции спрямо Русия също представляват сериозен удар върху икономиката ѝ. Най-големите високотехнологични компании спират дейностите си в Русия, компании от сектора на търговията с потребителски стоки и услуги, от автомобилостроенето, банки и картови оператори, товарен транспорт и др.
Всъщност недостатъчната информация за обхвата на санкциите поставя под риск компании, които правят бизнес в Русия или с руски компании. Те предпочитат да преустановят веднага отношенията си, за да не бъдат санкционирани след това. Тази вълна се разпространява като възникват и непреки ефекти – санкциите се отразяват негативно върху доставчиците и персонала на фирмите, които са имали отношения с руската икономика.
От друга страна обаче американските фирми от енергийния сектор разчитат на пренасочването на доставките на природен газ за Европейския съюз. За тях това е сериозна възможност да завземат пазарен дял и представлява стимул за допълнителни инвестиции. Освен това търсенето на американско оръжие също вероятно ще се повиши. Например, Германия обяви официално, че увеличава военния си бюджет със 100 млрд. евро и вероятно част от тях ще се използват за въоръжение. През 2020 г. Германия оповести покупката на самолети F/A 18 от САЩ, така че такава практика вече е налице.
Европейски съюз
Основна критика към ЕС е, че не е положил достатъчно усилия за намаляване зависимостта си от Русия по отношение на вноса на енергийни ресурси. Всъщност данните показват, че вносът на ЕС от Русия на енергийни ресурси през 2010 г. е бил на стойност 117,9 млрд. евро, докато през 2020 г. той е 60,1 млрд. евро. Тоест за едно десетилетие вносът е намалял почти наполовина в стойностно изражение (и дори повече в количествено, тъй като цените междувременно са се повишили).
Тоест Русия става по-слабо значим доставчик на ЕС. Така намеренията вносът да се пренасочи от Русия към други източници биха могли да се реализират. Само че това не може да се случи в краткосрочен период. Ако вносът на енергийни ресурси от Русия в ЕС изведнъж спре, това ще означава не само драстичен скок на цените на енергията в ЕС, а невъзможност да се произвежда достатъчно, за да се посрещне търсенето в ЕС.
Резултатът ще бъде дефицит на енергия – докато производственият сектор вероятно ще може да си купи необходимите ресурси (с цената на влошаване на разходната конкурентоспособност), то домакинствата ще бъдат поставени пред ситуацията да не могат да се отопляват. Тоест дори за високо развити икономики, като тези в ЕС, рискът от енергийна бедност силно ще се увеличи заради това решение.
Разбира се, то ще бъде в полза и на американските доставчици на втечнен природен газ. Русия доставя над 150 млрд. куб. м., което е над 40% от потреблението в ЕС. Единствено на Газпром е позволено да оперира газопроводите, по които се внася газ в Европа. През 2020 г. от Русия са доставени 52,5 млрд. куб. м. газ на Германия, 28,7 млрд. куб. м. на Италия, 15,7 млрд. куб. м. на Нидерландия и т. н. на стойност приблизително 8 млрд. евро. Като цяло ЕС е най-големият пазар за Русия на енергийни ресурси с относителен дял над 45% от износа (за сравнение – Китай е втори с 20,5%), като общата стойност на внесените минерални горива и продукти е 56,2 млрд. евро през 2020 г.
Международните цени на енергийните ресурси и суровините се покачват. Цената на петрола достигна 7-годишен връх. Въпреки това страните производители на петрол за момента възнамеряват слабо да увеличат производството с около 400 хил. барела дневно. Съединените щати възнамеряват да освободят около 60 млн. барела от стратегическите си резерви. Това означава, че цените на енергоносителите и по-конкретно на петрола ще продължат да са високи.
Ефекти за България
За съжаление, когато ситуацията предполага повишаване на цените в България, това се случва бързо. Движението в противоположна посока е значително по-трудно. Тоест когато цените достигнат определени равнища, дори разходите за производствените фактори да се понижат, поевтиняване на крайните стоки и услуги се случва рядко.
Пазарът работи по-добре от централното разпределение на ресурсите и при кризисни периоди, и в нормална обстановка. Ако дадени ресурси са по-необходими за държавата, тя трябва да убеди хората за това. Разпределението на ресурсите чрез механизма на цените обаче трябва да се запази, вместо да се правят схеми за разпределение чрез купони и т. н. За хората, които поради обективни причини нямат доходи, достатъчни за осигуряване на минимален стандарт на живот, трябва да се осигури помощ от държавния бюджет.
Такива опити за ограничения на нарастването на цените водят до дефицити. Освен това се създават стимули за възникване на пазари “на черно”.
Склонността на хората да се поддават на ирационални подтици се засилва в кризисни периоди – когато рязко нарасне търсенето на горива по бензиностанциите, цените се повишават – това е сигналната им функция. Те дават информация на продавачите, които реагират на по-високото търсене. Опитът на изпълнителната власт да попречи и на този процес чрез използването на “независими” регулаторни органи като Комисията за защита на конкуренцията обаче не е добра практика и не съответства на намеренията за промяна. Не би следвало веригите бензиностанции да се наказват за това, че реагират на пазарните сигнали.
Това, което се случва в момента на международните пазари, е, че цената на руския петрол, който се използва и при нефтопреработването в България, драстично се понижава през последните дни. В същото време обаче цената на останалите световно търгувани типове петрол се повишава заради пренасочване на търсенето и недостиг на предлагане от алтернативни на Русия източници. На 3-ти март цената на петролния бенчмарк Brent достигна почти 120 долара за барел, докато цената на природния газ според европейския бенчмарк е почти 200 евро на мегаватчас.
При настоящата ситуация това, което има значение, е дали търсенето на горива ще се поддаде на някакви импулси, което може да повлияе върху цените допълнително да се повишат. За момента редовността на доставките на суров петрол не изглежда застрашена. По-нататъшният растеж на цените обаче е твърде вероятен.
Общото равнище на потребителските цени също ще продължи да се покачва. Производствените разходи в промишлеността за вътрешния пазар се повишават с 42% на годишна база през януари. Двуцифрената инфлация за съжаление не можа да бъде избегната. Ускоряването є обаче означава намаляване на покупателната способност на голяма част от населението и дори настъпването на пролетта и намаляването на разходите за отопление няма да е достатъчно за подобряване на ситуацията.
Be the first to leave a review.
