СЕНЗАЦИОННО! Златото на Яне намерено! Иманярът намерил имането е мистериозният дарител, който гради храмове в региона?

За ремонта на църквата на в Катунци били нужни над 400 000 лева

 Един дързък грабеж, чийто краен резултат се материализира с дупка в стената на Роженския манастир възкреси исторически факти за реални личности от Пиринския край и ги оплете с иманярски легенди. На 18 септември 2018 година привечер крадци нахлуват в светата обител, връзват намиращия се там свещеник, вадят кирки и за 15-на минути разбиват зазидан преди години прозорец на черквата в манастира. След което бягат, за да не бъдат хванати от полицията.

От тук нататък започва да излиза все повече и повече противоречива информация за мистериозния грабеж: откраднати са пари, икони и църковна утвар, включително чудотоворната и позлатена икона на Света Богородица. Последва лаконичното: нищо не е откраднато. За да се разбере в края на краищата за дупката в стената. От нея не се показа нищо – отново от „намерили са, това което са търсили“, до обратното – „нищо не са открили“. От полицията отказаха каквато и да е информация, а кметът на Рожен Сашо Филипов бе нещо като говорител по случая, но категорично не искаше да бъде цитиран. Нападателите уж са били 5-6, взели са камерите за наблюдение, но ги има на записите, позирайки като в кабина за моментни снимки – без да крият лицата си. Въпреки, че първоначално бяха „въоръжени и маскирани”. „Ке ги фанат” категоричен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански кметът на Рожен Сашо Филипов. И ги „фанаха“. След обяд същия ден започна подаването на оскъдна, непотвърдена нито от прокуратурата, нито от полицията „информация”. „Всички са задържани, четирима в петричко село, един в София и един в Кърджали, те са с турски имена”, бе тиражираната информация, като полиция и прокуратура буквално си „прехвърляха топката”, отказвайки потвърждението й. 24 часа по-късно в ареста се оказаха адвокат от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната наскоро и двама непълнолетни от петричкото село Яворница.

На сайта на Окръжна прокуратура единствената информация по случая е препратка към интервю на говорителя й Весела Стоилова, която казва пред Нова ТВ, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 г. За освобождаването им е платен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 долара, с които организацията на Яне Сандански купува оръжие за Илинденското въстание от 1903 г. Колко от този откуп е похарчен за тази цел не е известно. От тук нататък тръгват легендите за скритата някъде част от откупа. За да стигнем днес – 117 г. по-късно до малката дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир. На 100 м. под Роженския манастир, край черквата „Св. св. Кирил и Методий” е гробът на Яне Сандански, тръгнал от с. Рожен за Неврокоп, за да бъде убит на 22 април 1915 г. в прохода „Папазчаир”, сега вече село Попови ливади.

Днес близо четири години след този случай в района на град Сандански и областта като цяло започва да се ражда нова легенда. Отведнъж неизвестен анонимен дарител започна масово да спонсорира градежа на църкви и храмове в обласстта. Така например църквата в село Катунци, новата черква на центъра, която от години стоеше на фаза груб строеж сямо за година и половина беше завършена при това приказно, до нея беше направена чешма. Всичко това благодарение на усирдният труд дарение от местни люде, но и от анонимен дарител, който осигурил средствата за материяли, обков и обзавеждане. Успоредно с това богоугодно дело, отведнъж голяма бригада  от санданското село Катунци започнаха ремонта на покрива на 8-вековната църква „Успение Богородично” в съседното село Ковачево. Най-напред бригадирите се захванаха с бутането на старата конструкция. Веднага след това стартира и мащабен ремонт на комплекса в почти безлюдното село. В санданското село Дебрене започва ремонт на местния храм, който е един от най-старите в региона. Църквата „Света Неделя“ е построена през първата половина на 19-и век. Пари за ремонта осигурил голям дарител, но за него даряват и хора, чиито корени са от селото, така и миряни от околността. 15 хиляди лева е отпуснала и Неврокопската митрополия. Потомците на някогашните родолюбци от Дебрене сега също събират средства, за да запазят храма и за в бъдеще. Голямо дарение получил и манастирът „Свети Георги“ в село Златолист, за него обаче се говори под сурдинка. Дарения и финансова помощ получили доста свети места от областта имено с почерка на един и същи дарител. Слуховете носят, че и в гоцеделчевското село Мосомище дарителят, който осигурил средствата за позлатения обков на камбанаратията също е със следа от Санданския регион…

Кой е мистериозният дарител, за който все повече и повече се говори? Той държи името му да не се знае, но все пак от човешките уста излиза по някоя дума по темата. Основната легенда, която върви в района на град Сандански е почти сензационна. Тя гласи че има група или човек, който е намерил „Златото на Яне Сандански“. Златото е изровено. Било факт! Наши хора в иманярските среди са категорични, че човек от района на Сандански е изкопал златото по стари иманярски карти и приказки. Това по техни данни се е случило преди година и половина. Местни стари хора потвърждават тази версия и я подсилват с драмата, че веднага след като прибрал имането в дома си, на въпросния човек се е случила голяма семейна трагедия. Уплашен от това, от бесовете които си навлякъл с прокълнатото злато, човекът изкопал златото на Яне, започнал да дарява пари за църкви и манастири с надегдата да изпроси Божията милост.