Интервю по ноти с изключителната Али от Банско

Интервю по ноти с изключителната Али

Не си броя наградите, а мечтая да правя музика, която да лекува, казва десетокласничката от СУ „Неофит Рилски”, чийто кавър на „Оставаме” от „Оркестър без име” е определян за по-добър от оригинала на Маргарита Хранова

В края на миналата година една ученичка от Банско направи такова изпълнение на финалното парче от христоматийния филм „Оркестър без име”, че мнозина меломани и корифеи в музикалните среди определиха кавърверсията й на „Оставаме” за по-добра от оригинала на легендата на родната естрада Маргарита Хранова. А това признание е неизмерно повече от престижната награда на 18-ия конкурс Sofia Grand Prix в категория „Златни български песни”, която 16-годишната Александра Полежанова спечели безапелационно. Десетокласничката от СУ „Неофит Рилски” показа, че има изключителен талант, демонстрирайки за крехката си възраст уникална музикална зрялост, и със спираща дъха вокална лекота напълни душата и очите на журито.
За Али цялата 2021-ва бе пълна с успехи и аплодисменти, като финишира с отличие и на поредното издание на „Коледна изповед”.
Фактически тя свири на пиано от едва 4-годишна, на 5 печели и първата си награда над черно-белите клавиши на конкурс в Пловдив, а от 2020-а се състезава и с пеене.
Наред с дарбите си тя вече не само композира, но и пише реферати по философия, а се занимава и с разрешаване на проблемите на децата.
И ето я сега – и на високата сцена на „Банско Утре”, който впрочем е неин връстник, и това прави интервюто наистина особено специално.

– Привет, Али, колко точно са отличията ти за 2021-ва, а и въобще? Коя е най-ценната ти награда?
– Да, въпреки ограниченията миналата година беше много успешна за мен. Участвах в различни конкурси и за моя радост, на близките ми и на моите учители спечелих доста призови места.
Не съм броила наградите си, но пазя всички медали, грамоти, дипломи и купи и се гордея с тях, защото съм положила труд и бях в съревнование с други деца, които също много са работили.
Една диплома от миналата година е може би по-ценна за мен. Тя е от ХХIХ Национална конференция по литература, история и философия, в която участвах в секция „Философия” с доклад „Битието и времето в Колелото на Сансара”. За мен беше истинско предизвикателство, но беше и много приятно да го подготвя, защото научих извънредно интересни неща за източната философия, която е толкова различна от нашето разбиране за устройството на света и смисъла на живота. Радвам се, че участието ми беше оценено високо.
– Ти свириш на пиано от 4-годишна, а реално пееш пред публика от твърде скоро. Ако трябва да избираш, може би ще предпочетеш да се изявяваш с гласа си?
– Като изключим училищните тържества, на сцена излизам да пея от 2 години, след като започнах да вземам уроци от вокални педагози. Това са моите учителки Христина Кацарска по поп и джаз и класическо пеене при оперната певица Юлия Миланова – Щайнер. Щастлива съм, че резултатите от съвместната ни работа не закъсняха и съм им безкрайно благодарна.

Не мога и не искам да избирам между пиано и пеене,

влагам емоция и труд и в двете, не смятам да се отказвам от едното за сметка на другото. Още повече че започнах и да композирам – засега релаксираща музика, но се надявам скоро да имам вдъхновение и за авторски песни. Много искам да се науча да свиря също на арфа и цигулка.
– Уроците ти по музика са в Банско, Благоевград и София. Не е ли изтощително и успяваш ли да не изостанеш с учението?
– Трудно е, защото освен часовете по музика в София посещавам и уроци по брайлово писмо и специални дигитални технологии, тъй като имам зрителен дефицит. Затова съм изключително благодарна на всичките ми преподаватели в СУ „Неофит Рилски” за разбирането, за това, че ми дават знания и много от времето си с допълнителните консултации и адаптирани за моето зрение тестове.
От миналата година

уча и в Асоциирания борд на кралските музикални училища на Великобритания,

който дава международно признати сертификати. Явявам се на изпити по пиано и музикална теория.
Моля да ми разрешите чрез вестник „Банско Утре” да изкажа огромната си благодарност към учителите ми по пиано през годините. С някои от тях съм работила за кратко, но всеки един ми е дал частица от себе си. Те искрено се радват на постиженията ми и аз усещам, че всеки от тях вижда и своя принос. Първият ми учител, който ме накара да обичам музиката и пианото, е г-н Димитър Бачев – секретар на читалище „Никола Вапцаров”. Благодарна съм за наученото от г-жа Юлия Рускова и г-жа Христина Кадева. А

човекът, който досега ми е дал най-много в пианото, е г-жа Марина Иванова

Доста деца в Банско имахме късмета да бъдем нейни ученици, докато тя работеше към читалището. Благодарна съм и на Центъра за личностно развитие на децата от Благоевград, където ми разрешиха, въпреки че съм от друга община, да работя с преподаватели като Милена Томанова и Анастасия Трайкова. От две години моя учителка е г-жа Златка Таскова – Стойчева, която систематизира знанията ми и открива пред мен нови хоризонти. Безценна помощ за свиренето получавам от Ирина Лебедева – една рускиня от Новосибирск, която вече се чувства банскалийка.
– Музиката ти носи награди, а какво ти отнема? Да си нонстоп на пианото още от 4-годишна със сигурност не е лесно.
– Музиката нищо не отнема, тя само дава. Дори когато е трудно, дори когато не е особено приятно. Някои пиеси и етюди съм свирила без удоволствие, но пък съм имала полза от тях. Никой не ме е принуждавал да свиря насила. Понякога ми е било досадно и не съм се старала много. Преди 3 години бях продължително време болна и не можех да стоя над клавишите. Тогава осъзнах, че музиката за мен е живот и не мога без нея. За месец, след като излязох от болница, успях да се подготвя за програмата Kempinski Concertini в най-престижния хотел в Банско – „Кемпински Гранд Арена“. Музиката ми помогна да се възстановя след тежката болест.
– Къде искаш де се видиш на 20 например, коя е най-голямата ти мечта?
– Мечтите ми са свързани със сцената. На 20 и още няколко години се виждам като студентка. Имам намерение да уча не само музика, но и психология. Иска ми се

да съчетая изкуството с науката за разбиране на емоциите и мислите

и за лекуване на душата.
– Изпробваш пеене в различни стилове, включително и джаз, коя музика лежи на сърцето ти?
– Слушам и пея различни стилове, но келтската музика ме привлича особено силно. Песните на Secret Garden и Celtic Woman, на Moya Brennan и Enya са сред най-любимите ми. Много обичам класическата и джаза, старая се да пея и българска музика, защото публиката я познава и харесва. На сърцето ми като че ли е музикалният crossover – това е стил, в който популярна музика се изпълнява по класически начин или пък съчетава елементи на класика и поп. В някои вокални конкурси това вече е отделна категория.
– Ще те видим ли на сцена с изпълнения на бански песни? Как си обясняваш, че местните деца се захласват по народната музика, защото в национален план не е така?
– Пеенето на народна музика изисква постановка на гласа, каквато аз нямам. Но

защо да не направя любимия ми crossover на бански песни в поп или класическо звучене?!

Може да стане нещо много интересно. А за обичта на децата в Банско към народната музика мисля, че е обяснима, защото нашите песни са много красиви и затова има толкова публика на концертите на самодейците.
– Имаш всестранни интереси, но ми е любопитно защо научи руски език.
– Не стана с някаква цел. Като малка гледах много детски филми и видеоклипове на руски, слушах руска музика, играех с деца, на които това е роден език, и така на един пробен тест за ниво на владеене на езика се оказа, че неусетно съм дръпнала сериозно. Преди 3 години отидох на изпити и получих международен сертификат С1. На най-високото ниво – С2, не се явих, защото на 13-годишна възраст не разбирах някои от въпросите – например свързаните с политика, право и банково дело.
– Какво извън голямата ти страст те вълнува?
– Обичам да общувам с хората, опитвам се да разгадавам защо постъпват по един или друг начин. Защото разбирам, че

очевидното невинаги е истинското

Виждам, че зад нахаканото поведение на мои връстници има несигурност. Усещам, че зад високомерието често стои страх и неувереност, че понякога в смеха прозира тъга. Затова искам да създавам такава музика, която с добри вибрации да помага на хората да се отпуснат, да си починат, да могат да преживяват по-леко трудните си моменти.
– Кой всъщност е най-големият „виновник“, за да се запалиш по музиката?
– Мисля, че музиката винаги е била в мен и рано или късно щеше да ме завладее.
– Когато дойде време да учиш в университет, ще останеш ли у нас, или ще кандидатстваш в чужбина?
– Все още не съм решила. Последните 2 години много промениха нещата с ученето у нас и по света. Онлайн обучението дава много възможности, има предимства, но и недостатъци. Сега съм в десети клас и имам време да проучвам и обмислям.
– Наред с всичко, което правиш, си избрана за представител в Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето. Разкажи ни повече и защо те вълнува тази тема.
– В Съвета на децата има представители на всички 28 области в България, както и 4 специални квоти. В мотивационното си писмо заявих желание да стана член на Съвета като представител на надарени деца и деца от уязвими групи, защото смятам, че държавата и обществото не подкрепят достатъчно подрастващите с изявени дарби, независимо в каква област са те. Развитието и реализирането изискват страшно много усилия, време и средства, а не всички, които имат талант, имат тези възможности. Това е най-осезаемо извън столицата и големите градове. Като пример мога да посоча себе си – въпреки многобройните ми награди в различни области досега не съм получила никаква подкрепа или стимул, с изключение на два ваучера за книжарница. Всичко се случва благодарение на семейството ми. А познавам толкова деца, които имат потенциал, но той си остава на ниво общо образование, защото специалното обучение е скъпо. Не знам доколко ще успея да помогна да се променят нещата, но ще се постарая. Иска ми се мнението на децата да бъде търсено и вземано под внимание на всички нива, когато се решават въпроси, свързани с тях. Децата не са по-глупави от възрастните, а само имат по-малък житейски опит.