Писател от Гостун търси духовен наследник в Неврокопско

Спас Попов е писател, издал една трета от книгите си, а за другите търси брат по перо да претвори натрупаните сюжети в книги, които да бъдат издадени на хартия, или претворени във филм или пиеса. Той е автор на първата книга, посветена на съдбата на българските граничари- „Гранична зона“, която навремето е била изкупила като топъл хляб и е пусната в допълнителен тираж. Това е само един повод за гордост на местния автор, който къта суров материал за романи и макар, че е на 84-години не спира да се занимава писане.

Кой е той и каква е негова лична житейска съдба? На 4 юни 1937 година, в петък след Спасовден, в семейството на Христо Попов се ражда момченце. Майката изпълнява обещанието си да го на големия християнски празник Възнесение, и така го кръщават Спас.

След завършване на прогимназията, става бригадир. Завършва и вечерни курсове за помощник-тракторист и комбайнер. Едновременно с това и пише. В периода 1972 г.-1977 г. учи в литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Предпоследната книга на Спас Попов се казва „Закъснелите за Рая“. А да завърши изследователския си труд „Загадките на Михаил Шолохов“ му отнема три десетилетия.

„Животът ми се нареди така че, когато се пенсионирах, на другия ден се завърнах в родното си село Гостун с единственото желание да се абстрахирам от суетния свят и да успея нещо да творя със сюжетите, които бях събрал, скитайки се по Европа, Азия и цяла България“, разказва писателят. Той обича да се връща периодично и в красивия Гоце Делчев, градът в който намира любовта на живота си. „Моята жена Маргарита е моята първа и последна любов. Тя тъгува за родния си град. Ние живяхме в Гостун 25 години и накрая пожелахме последните си години да живеем в нейния роден град. Така дойдох в Гоце Делчев. Тук беше моята младост, моята първа любов, тук ще бъдат и последните ни дни“, споделя авторът.

Досега Спас Попов е издал 15 книги. Още 25 са завършени от автора и чакат своето време за отпечатване. В момента работи върху драмата на двама фронтоваци от Гостун и Кремен.

В хармония със страстта му за писане е била практиката му на журналист. „Една от най-сладките работи, които съм имал през живота си, е тази на окръжен кореспондент на за Родопите на вестник „Рудничар“. След това отидох в Пиринско дело, където изкарах 3-4 години. Обиколих окръга много добре. След това заминах да следвам в Москва и като се върнах от там почти 20 години изкарах редактор на два отдела- международен отдел и литературен отдел в списание „Антени“, спомня си г-н Попов.

„За да завърша всичките си книги, трябва да живея до 150 години“, казва писателят и затова подарява сюжетите си. „Имам още 57-58 заглавия, които няма да мога да ги напиша, но материалите за тях са систематезирани в отделни папки, отделни касети, записани са на магнетофонни ленти“, казва Спас Попов. Търси се сродна душа и брат по перо, който да се заеме с натрупаните материали и да им вдъжне нов живот.