ЕКСКЛУЗИВНО! НА ВРЪХ СВЕТИ ВАЛЕНТИН! Екскурзоводът Антон Димитров: Пийте вино, то е здраве
-
- февруари 14, 2022
В музея имаме глинени съдове от II век преди Христа
КОЙ Е ТОЙ
Антон Димитров е уредник в Музея на виното в Мелник. Роден е през 1966 г. в Сандански. Завършил е Колежа по туризъм в Благоевград и започва работа като екскурзовод в Гърция. Научава езика перфектно. Години по-късно страстта му към лозарството го връща в България, където намира своята мечтана професия.
– Кога и как възниква идеята за създаването на Музея на виното в Мелник?
– Музеят отваря врати през декември 2013 г. Идеята на основателя е да се съхрани старата традиция, точно както е било в древността.
– Какво могат да научат посетителите в музея?
– Могат да научат всичко за лозарството и винопроизводството. От засаждането на лозите, през окопаването, пръскането, брането и мачкането на гроздовете до приготвянето на божествения еликсир. Освен това хората могат да се запознаят и с историята на Мелник, която е изписана по колажите на стените.
– Кои са най-интересните експонати, които съхранявате?
– Първите заселници на територията на съвременен Мелник са били траките и по-точно тракийското племе меди, от което е произлязъл легендарният бунтовник Спартак. Няколко века по-късно на тази земя са живели римляни. Така че всички експонати са интересни, защото те показват как се е произвеждало виното през древността. Имаме глинени съдове, в които се е съхранявало виното от II век преди Христа, каменни поставки и косер, с който се е рязало виното в древността (предшественик на лозарската ножица) и много други грабващи вниманието експонати.
– Кое е най-старото вино в музея?
– Най-старото ни вино е от 2003 година. Все още нямаме 100-годишни, защото, както вече знаете – музеят е сравнително нов. Освен мелнишкото вино имаме и от различни региони на страната. Целта е, когато дойдат чужденци да видят, че не само в Мелник има винопроизводство, а в цяла България.
– Полезно ли е да се пие вино в борбата с вирусите и до колко чаши?
– Да, полезно е. Виното съдържа антиоксиданти, които, освен че забавят стареенето, предпазват и от сърдечно-съдови и ракови заболявания. Ако се погледне световната статистика, може да се забележи, че българите сме назад по тези заболявания, но първи по консумация на червено вино. Полезно е да се пие до две чаши на ден, не повече от 250 мл.
– Каква е тайната на Мелник и региона за уникалното вино, което създавате?
– Климатът и почвата тук са много благоприятни за отглеждането на почти всички сортове грозде. Можем да се похвалим и с емблематичен сорт, ендемит за района – Широка мелнишка лоза. Този сорт вирее само и единствено в региона на Мелник, Петрич и Сандански, както и селата около тях. Правени са опити да се отглеждат и по другите части на страната, но без успех, защото сортът е топлолюбив и обича песъчливата почва. Името „Широка“ идва от листата, защото са по-широки и по-големи от тези на другите сортове, а „мелнишка“, защото това е регионът, в който се отглеждат лозите.
– Какви комбинации могат да се правят с този сорт?
– Възможно е да се направят и хибридни сортове, като Мелник 55, Мелник 82. Те съчетават френски сортове с мерло, каберне или сира. Може и да се направи и купаж от сортове, като се смесят няколко вида грозде. Изборът е изцяло в ръцете на този, който ще го консумира и зависи от това как го предпочита.
– Освен вино произвеждате ли нещо друго?
– Разбира се! Произвеждаме ракия, която се прави само от вино, а не от джибри, както в повечето случаи. Самото вино се преварява 3 пъти, след което се аерира – вкарва се кислород в него, за да излезе всичкият метил. Колкото повече аерира, толкова по-хубава и мека става ракията. По същата технология се прави и конякът. Виното се преварява няколко пъти, след което се слага в дъбова бъчва, за да отлежи поне 6 години.
– Бъчвата има ли значение за съхранението на алкохола?
– Да, конякът придобива характерния си вкус и златист цвят благодарение на съдържащия се в дървото на дъбовата бъчва танин. А виното не се препоръчва да стои повече от 2 години в бъчва, защото, ако се застои повече, придобива дъх на старо дърво. Препоръчително е след втората година да се бутилира, за да се съхрани за по-дълъг период. Колкото повече отлежава виното, толкова по-хубаво става. То изпуска утайка, защото е като жив организъм – всички химични процеси продължават и в самата бутилка. Интересен факт е, че червеното вино издържа повече от бялото и от розето.
– От кои страни имате най-често посетители?
– Преди COVID пандемията имахме туристи от цял свят – Нова Зеландия, Австралия, Канада, дори и от азиатските страни. За съжаление, вече не е така. Отчитаме сериозен спад на туристите. Посетителите сега са главно българи и чужденци от Европа.
– По ваши наблюдения българите и изобщо чуждестранните туристи, които идват в музея, кое вино предпочитат – бялото или червеното?
– Наблюденията ми са, че през последните години дамите масово харесват розе. Това е като някаква нова мода. А обичайното е, че през летния сезон хората предпочитат най-много бяло вино, а през зимата – червено.
– Може ли да разкажете технологията, която се използва за създаването на розе?
– Оцветяването на виното, за да стане червено, се получава от обвивката на зърното на гроздето. А технологията на розето е, че се прави само от червени сортове. За да се получи розе, след като гроздето се смачка, сокът се остава за не повече от няколко часа да престои заедно с гроздето. По този начин се оцветява в розово. След това се претака и се слага в друго буре, за да протече ферментацията и да се превърне във вино. Като накрая запазва розовия цвят, но няма това наличие на танин, трапчивия вкус го няма, както при червеното вино. Танинът се съдържа в семките и чепките на гроздето, а при розето ферментацията протича без тях. Затова накрая се усеща вкусът на сорта грозде, от което е направено. Розето се препоръчва за хора, които имат по-чувствителен стомах, защото няма такова наличие на танин, което да дразни лигавицата.
– Какво послание бихте отпратили на любителите на вино за предстоящия 14 февруари?
– Нека хората пият червено или бяло вино, защото това е здраве! Хубавото вино се създава с много любов, а любовта се отбелязва с хубаво вино.
Be the first to leave a review.
