Никола Вапцаров, внук на поета: Георги Пирински разруши гроба на Вапцаров!
-
- септември 29, 2014
Според Никола Вапцаров евродепутатът Георги Пирински ходатайствал в гроба на поета да бъде погребана тяхната родственица Елисавета с фалшив документ за наследници.* Музейни работници си правят банкети и ядат банички сред вещите на Яне Сандански * Клеветниците искат семейството ни да изчезне, за да могат да бълват измишльотини
Никола Николов Вапцаров е роден през 1984 г., на 23 юли – деня на разстрела на поета, 42 години по-късно. Той е внук на брата на Никола Вапцаров – Борис. Завършил е право в НБУ, специализирал е във Франция, в Националното училище по администрация. Паралелно с това записва втора магистратура в университета Париж – Дофин – политически науки. Работил е като експерт в МВнР. Работи и при баща си в частния бизнес във фирмата му в автомобилния бранш. Сега е кандидат за независим депутат в Благоевград.
Ексклузивно пред “ШОУ” Никола разкрива какво се крие зад кампанията срещу семейството му, което е обвинено в алчност и меркантилност заради реституцията на къщата музей “Никола Й. Вапцаров” в Банско.
– Никола, обвиняват твоето семейство, че реституира къщата музей на поета Вапцаров в Банско с меркантилни намерения. За какво става въпрос?
– За тези хора най-голямото щастие би било, ако цялото ми семейство се качи на един самолет на Малайзийските авиолинии и изчезнем безследно в Индийския океан, или ни удари ракета “Бук”! За да си бълват техните измишльотини безпроблемно!
Ние пожелахме да си върнем музея не с комерсиална цел, а защото не можем да се съгласим с това, което се случва с него през годините!
Още през 1990 г. Колегиумът на Министерството на културата е разгледал предложение да се преименува музеят “Никола Вапцаров” в Дом на изкуствата. Това предложение е направено веднага след 10 ноември 1989 г. от музейните работници, които сега толкова милеят за Никола Вапцаров и са срещу нас!
В същия този период съпругът на една от музейните работнички веднага взема един чук и шило, и започва да унищожава паметника на дядо ми! Кметът на Банско тогава – Петър Байраков, излиза по телевизията и казва:
“Че го направим казино!”
Смениха името на площада и от „Н. Вапцаров” го нарекоха пл. “Демокрация”. По тази причина ние през 1992 година заведохме дело срещу общината, за да опазим музея. В противен случай съдбата му щеше да зависи от решението на някой временен, безименен, общински или държавен чиновник и в тези смутни времена, когато царстват нихилизмът, конюнктурата и безотговорността, щяхме да сме само безпомощни наблюдатели на закриване на музея, продажбата на имота на “мастити инвеститори”. Има вече достатъчно примери за това и никакви обществени комитети нямаше да помогнат… Последни примери са премахването на паметника на Вапцаров от градинката на Националната художествена галерия в София през 2012 г., тихомълком, само с решението на един министър на културата, както и унищожаването на гроба на поета през 2008 г.
Юридически спечелихме всички дела за собственост още 1998 г. с решение на 5-членен състав на ВАС и оттогава се опитваме да влезем във владение доброволно. Всички реституционни процеси минаха по законите на страната, получихме нотариални актове през 2001 г. Къщата навремето е одържавена за 25 000 лв., тази сума ние сме възстановили на държавата според Закона за реституцията, за което имаме документи.
В продължение на 2 години след това се опитвахме да седнем на масата с община Банско, за да можем да говорим за бъдещето на музея.
Те отказваха да се срещнат с нас
мотаеха ни през цялото време, не искаха да коментират този въпрос. Те търсеха всякакъв вариант да не ни възстановят собствеността, което е абсурдно след решението на съда. Бяхме принудени да им изпратим нотариална покана, в която им предлагаме три варианта. Първият е да управляваме съвместно музея, като те да не плащат наем за имота, но решенията за развитието му да бъдат вземани съвместно. Вторият вариант е, ако не желаят да работят съвместно с нас, то да ни плащат наем за имота, който е наш по закон. И третият вариант е, ако не желаят да плащат наем и не желаят да работим съвместно, да напуснат сградата и да ни представят опис на имуществото от музейната сбирка. В резултат на тази искова молба, вместо да седнат и да говорят с нас, те директно ни заведоха дело в гражданския съд. Опитват се с решение на гражданския съд да оборят решение на ВАС, което е абсурдно и не може да стане! Тогавашният кмет Александър Краваров, който е от ВМРО, но всъщност е с БСП, казва: “Никога няма да им позволя да си вземат музея!”. Това му беше предизборната кампания. И партийната ядка от БСП, хората около тях и част от банскалии го подкрепиха. Обработваха се хората, че сме алчни и затова искаме да си върнем музея.
А тяхната болка всъщност е, че разкрихме, че Вапцаров не е бил член на комунистическата партия, а е бил антифашист. Това ние продължаваме да го твърдим, защото имаме документи, приложени и в книгата, която написахме. Ние искаме истината за Вапцаров да излезе наяве! Тази истина обаче не се харесва на тези хора! Евродепутатът Георги Пирински ходатайствал пред управата на Централните софийски гробища да разрушат гроба на Вапцаров и да погребат там една наша родственица с фалшив документ за наследници!
Говорят как Вапцаров щял да се обърне в гроба, ако знаел колко сме алчни! Това е адски обидно и е долна лъжа! Нашата цел е да изчистим Вапцаров от цветове!
Скандално е, че музейни работници, които трябва да показват духа на поезията на Вапцаров пред младите хора и посетителите на град Банско, си позволяват публично да се подиграват на едно 12-годишно момче, за това, че е допуснало правописна грешка!
– За какво говориш?
– Когато съм бил в началното училище, това е преди 18-19 години, съм написал в книгата за впечатления: „Много ми харесва мОзея!”. Те сега излизат пред медиите с изказвания, че съм бил неграмотен. Но тази правописна грешка аз съм я допуснал в началното училище! Целта е да ме очернят по време на кампанията за независим депутат от Пиринско, да настроят общественото мнение против семейството ми!
– Кои са хората, които водят кампанията срещу вашето семейство?
– Срещу нас – майка ми, баща ми, брат ми и мен, са музейните работници и партийната ядка на БСП в Банско. Конфликтът тръгва още от времето на прадядо ми Йонко Вапцаров, който е бил близък с Ванче Михайлов и е бил активист на ВМРО, близък приятел на цар Фердинанд, на цар Борис, първи приятел на Яворов и на много воеводи. Близките до прадядо ми са поддръжници на Санстефанска България. Другите, чиито потомци и привърженици са сега срещу нас, са македонистите, крилото на Георги Пирински-баща.
Още тогава започват проблемите!
Тези сега са „хванали” музейните работници, които са членове на БСП, да ни пречат. И затова техните клевети продължават. Разправят как през 80-те години, като са разкопавали двора на къщата, са намерили 8 скелета на невинни жертви на Йонко Вапцаров, които той заровил в двора на къщата си!…
Музейните работници искат да си държат топли местата, повечето са завършили рабфак, а и не знаят езици. Банскалии ги наричат „хрантутници“. Не могат да проведат беседа с един чужденец, който се интересува от Вапцаров! Те се задоволяват със старите, изтъркани теории, които са прокарвани по времето на комунизма за бедния, нещастен поет Вапцаров, който бил в разпра с баща си Йонко Вапцаров, който бил злодей, успява да стане комунист и да умре за България… Достатъчно документи се появиха, които показват, че не е било така! Дядо ми е бил антифашист! И е бил в близки взаимоотношения с баща си.
– Вие имате възражения и към това как се стопанисва къщата музей на дядо ви…
– Ако отиде сега човек в музея, може да види опосканата експозиция. Ние знаем какво сме дарили на музея, вещите, които сме дали. Къде са всички тези неща – сигурно са забутани по складове! Револверът на Вапцаров също е изчезнал, а той е дарен от баба ми Венера и дядо ми Борис на музея. Много пушки, останали още от македонското движение, също ги няма! Никой не се интересува от това!
Музейните работници просто искат да си запазят заплатките.
Миналата година баща ми бил седнал в едно кафене срещу музея “При бай Коце”. Към 6 часа вечерта в него започнали да влизат много хора. Той си помислил: “Брей, този музей много бурна дейност развива късно вечер!”. Но като се загледал, видял, че двама-трима били с дамаджанки! Музейните работници си ходели вечер вътре на топло да си пийват и да си хапват, защото в музея има парно!
Събирали и компании, правели си купончета!
Преди месец заварих с телевизионен екип как музейните работници в самата къща сред експонатите си седят на теферич, ядат банички и си пият кафе! На мебелите, където Яне Сандански, Ванче Михайлов, Яворов са седели, там те седнали да закусват!!! Не вътре в канцеларията, което бих приел, а сред вещите на Вапцаров, където са идвали комитите! Като видяха камерата, се изнизаха по най-позорен начин и викаха: “Не, не ни снимайте, не ни снимайте!” Прекъснахме им банкетчето…
На баща ми също така му направило впечатление, че вратата на музея е постоянно затворена и когато Банско е пълен с туристи, той не работи. Направил забележка на Краваров. След това вече вратата на музея стояла винаги отворена. Един ден той решил да влезе вътре и разбрал каква е работата – всички вътрешни врати били заключени, само входната била отворена – за да се демонстрира, че е отворен музеят…
– Какво ги очаква тези хора, ако вие започнете да се разпореждате с музея?
– Очаква ги конкурс и ако покрият нормите – ако покажат, че знаят френски, английски и руски, ще останат. Защото музеят се гледа вече не от банскалии, те отдавна са го разгледали. Той се гледа сега от руснаци, от англичани, от французи, от гърци. Поне английски трябва да знаят. А сега, като дойде чужденец, все едно, че бомба е хвърлена –
крият се
защото не знаят езици!
– Как продължава съдебната сага на фамилията с общината?
– Заведохме дело срещу общината в Банско заради действията на бившия кмет Сашо Краваров, за въвод във владение, и искаме обезщетение за неправомерно ползване на нашия имот в продължение на 11 години на стойност около 550 000 лв. Сумата беше 240 000 лв., но с лихвите се увеличи. Защото този имот по всички закони на Република България ни е възстановен! Той е изцяло и безспорно наш.
Общината в Банско от своя страна заведе иск срещу нас за 1 млн. и 500 хил. лева, в който твърдят, че са инвестирали в къщата музей “Н. Й. Вапцаров” за капиталово строителство средно по 300 000 лв. на година! За къща от 244 кв. м! Това е пълен абсурд, защото всеки човек, който се е занимавал и малко със строителство, знае как вървят цените и може да прецени колко струват ремонтите. Да построиш чисто нов петзвезден хотел, излиза по-евтино на квадратен метър! А те твърдят, че са направили ремонти на къщата за 6147 лв. на квадратен метър за петте години. Това прави 1229 лв. на квадратен метър всяка година! А всеки човек, който е бил в музея поне два пъти – преди 20 години и сега, ще види, че там нищо не е променяно. Там очевидно няма направени строително-монтажни работи за толкова много пари! Както навремето режисьорът Въло Радев е решил концепцията на музея, и до ден днешен си е същият, не е помръднал! Страх ги е от ревизия, която ние задължително ще направим! Включително ще зададем въпроса къде е кристалният полилей, специално поръчан за музея от Чехия за 120 000 лева?!
Сумата, за която съдим общината, ще отиде изцяло за музея. Той ще бъде модернизиран. Ще бъде учредена стипендия за студенти, които искат да учат инженерни специалности, защото Вапцаров все пак е бил техник; ще има стипендия за млади поети, ще възстановим международната литературна награда “Вапцаров”. Върху средствата ще има контрол както от нас, така и от общината. Имам идея да направим восъчни фигури на всички комити, които са идвали в този дом. В къщата са идвали Яне Сандански, Чернопеев, Яворов, Ванче Михайлов,Тодор Александров… Всяко едно дете сега има таблет или смартфон. То постоянно ще го цъка, докато е в музея, абсолютно сигурно! Може на входа да се сложи един QR код, който да се сканира от телефона на детето и на дисплея да се появява един виртуален екскурзовод, който да му обяснява всичко на езика, който избере. Може самият Вапцаров или 42-мата воеводи да бъдат анимирани и да разказват на децата от телефоните и таблетите им. Те да им бъдат „екскурзоводите”. Може да се възстанови стаята, в която е отсядал цар Фердинанд и Кайзер Вилхем ІІ. Сега тя е наредена в битов стил и няма нищо общо с това, което е било. Фердинанд тогава през 1915 г. е прокарал на прадядо ми Йонко Вапцаров телефон! Те са били особено близки, защото по време на Балканската война, когато Йонко Вапцаров е бил подофицер, доброволец, гръмва граната, затрупва Фердинанд и той изпада в безсъзнание. Прадядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява. Оттогава Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
БЛИЦ
Be the first to leave a review.
