Д-р Михаил Николов – продължител на рода на д-р Гоце Николов – един от златното поколение хирурзи в Благоевград

Всяко поколение има своите златни страници чрез определени личности, които се вписват в тях с това, което са оставили след себе си. Д-р Михаил Николов е хирург от по-близкото ни минало. Той продължава  професията на своя баща – д-р Гоце Николов – известен хирург от по-далечното минало на града ни. Синът е работил с баща си в края на професионалната му кариера, но не може да раздели възпитанието в семейната среда от професионалния пример. Просто продължава моралните му ценности като лекар и като баща.

ДЕТЕТО ВИНАГИ НАСЛЕДЯВА  ЛИЧНИЯ ПРИМЕР НА РОДИТЕЛИТЕ СИ

Д-р Михаил Николов си спомня за един случай от 60-те години на миналия век, в който д-р Гоце Николов зашива прободено сърце на един войник  след сбиване в почерпена компания. Тогава не е имало специализация. Хирурзите в Благоевград са оперирали всичко: извършвали са коремни, урологични, ортопедични, всякакви операции. И в този случай не е имало време да изчакат специалист от столицата. Просто е трябвало да действат, за да спасят пациента. Та това войниче, си спомня Мишо, често на датата на случката е гостувало на своя лекар спасител – първо сам, по-късно със семейството и децата си, като благодарност за втория  живот, който му дарява д-р Гоце Николов. Това е само един от многото случаи в неговата практика. В тази връзка  Мишо споделя  разговора на известния американски кардиохирург Майкъл Дебейки с един автомонтьор, който смятал че имат сродни професии с доктора – той поправя двигателя на колите, а Майкъл – основния  двигател на човешкия организъм. Кардиохирургът му отговорил: „Така е, но се опитай да ремонтираш двигателя, когато работи!”.

СЕГА, КАЗВА МИШО, ВЕЧЕ ИМА АПАРАТУРА, КОЯТО ИЗКЛЮЧВА СЪРЦЕТО, НО ТОГАВА БАЩА МУ Е ОПЕРИРАЛ СЪРЦЕ, КОЕТО НЕ Е СПРЯЛО ДА РАБОТИ.

Златка Лазова, която работи като медицинска сестра в хирургия, а по-късно и в реанимация /1975-1986 година/ споделя, че д-р Гоце Николов е незаменим хирург за времето си, а като човек –  добър, морален, принципен, етичен с всички в екипа и с пациентите. Търсили са го  в целия Благоевградски окръг за най-тежките случаи. Спомня си един 1 януари как гръмва оръдие в Брежани по време на организирана възстановка за празника и спешно в благоевградската болница е трябвало да спасяват много хора наведнъж. Д-р Гоце Николов многократно е бил начело на хирургичния екип при тежки катастрофи, при усложнения на коремни заболявания и други здравословни проблеми на хората. Разказва, че в началото хирургия и реанимация са били на едно място, но по-късно ги разделят в две отделения.

 Д-Р ГОЦЕ НИКОЛОВ ОГЛАВЯВА ХИРУРГИЧНОТО, А Д-Р ЧУДОМИР ГЕОРГИЕВ – РЕАНИМАЦИЯ.

Двамата са били много добри приятели и често са се разхождали заедно и след пенсионирането си. Златка споделя общото мнение на медицинския персонал тогава, че д-р Николов е извоювал своето лидерство в хирургията с кадърността, познанията  и възможностите си. Никога не е бил партиен член. Спомня си, че единодушно по-късно е избран за почетен гражданин на Благоевград.

А Мишо се връща по-назад в рода на баща си. Дядо му Милан е бежанец от Кукуш в Егейска Македония. Изселва се от родния си град през 1913 година, когато гръцките войски унищожават града до основи и се заселва в Горна Джумая. Бил е тюфекчия и е имал магазинче на Джамията – поправял е различни видове оръжия – пушки, пистолети…

Гоце Николов е роден през 1918 година. Имал е още две сестри. Майка му София умира, когато той е 10- годишен.

ЖИВЕЛИ СА В СТАРА ТУРСКА КЪЩА БЛИЗО ДО ДНЕШНОТО ПЕТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ В СЪСЕДСТВО  С КЪЩАТА НА ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ,  ПРОТОТИПЪТ НА ДИЛБЕР ТАНАС ВЪВ ФИЛМА „МЕРА СПОРЕД МЕРА”.

Общували са както с него, така и с други  бежанци от Македония.

Гоце Николов завършва бившата Солунска гимназия в Благоевград, след това медицина в София. Като мобилизиран лекар участва в последната фаза на Втората световна война. След това работи известно време като участъков лекар в Крупник. Обикалял района на кон, за да посети болните в домовете им. По-късно се установява като хирург в болницата в Благоевград. Близки  семейства са били с д-р Даскалов, с д-р Чудомир Георгиев и с д-р Парасков, които Мишо също прибавя към златното поколение лекари от миналия век.

Д-р Гоце Николов умира от инсулт на 85 години през 2003-а.

За майка си – Виолета Николова, Мишо си спомня, че е имала трудно детство. Тя е от Разлог. Баща й Петър Хаджиев е бил банков чиновник, но като един от местната интелигенция е включен в група от хора, избити без съд и присъда непосредствено след  9 септември 1944 година. И неговите наследници по време на социализма носят цял живот клеймото „врагове на народа”.

В РОДНАТА ИМ КЪЩА НАРОДНАТА ВЛАСТ НАСТАНЯВА ДА ЖИВЕЕ БИВШ ПАРТИЗАНИН, ЧИЕТО ИМЕ МИШО СПЕСТЯВА. НА ТЯХ ОСТАВЯТ САМО ЕДНА СТАЯ

Но в един момент партизанинът решава да ги изгони, защото не може да живее под един покрив с „врагове на народа”. Настаняват се при роднини и близки, пускат кравата по улицата, да си намери друг стопанин, защото няма къде да я гледат. Мишо много се гордее с баба си Александра, или Алека, както я нарича, която успява да преодолее всички тези житейски препятствия и да изучи децата си. По-късно бившият партизанин, който ги гони от дома им, попада тежко болен в болницата. Осъзнавайки,че живота му е към своя край, той изпраща хора да извикат баба Александра, за да поиска прошка от нея. И тя му я дава. Прощава за всички злини, които е причинил на семейството й.

  ВУЙЧОТО НА МИШО – ЛЮБЕН ХАДЖИЕВ, СТАВА ИЗВЕСТЕН СТОМАТОЛОГ, А МАЙКА МУ ВИОЛЕТА НИКОЛОВА РАБОТИ КАТО РЕНТГЕНОВА ЛАБОРАНТКА В БЛАГОЕВГРАДСКАТА БОЛНИЦА

 Когато завършва гимназия, Михаил Николов няма  идея да учи медицина, но в крайна сметка кандидатства с химия и биология и го приемат. Мислил е да се занимава с анестезиология, но става хирург като баща си. Роден е на 1.01.1953 година и към 2012 година приключва с лекарската си кариера. Сподели с мен един от тежките случаи в своята практика, и то малко преди да се пенсионира. През една нощ в Бърза помощ постъпва младеж с прободна рана в областта на шията. Трагичен битов инцидент. Поради големия хематом анестезиологът д-р Китанова, която е много добър специалист в своята област, не успява да го интубира, за да го подготви за анестезия. Тръбата не може да мине през трахеята. Тогава се налага д-р Мишо Николов да я отвори операционно. Артерията се оказва прободена и в задната си страна. Въпреки кървенето под голямо налягане спасяват момчето. В своята лекарска практика той споменава и д-р Николай Георгиев, с когото са израснали заедно като деца, защото семействата им са били близки. Били са и  състуденти. Д-р Георгиев днес продължава да работи като хирург в болница ПУЛС.

 СЪПРУГАТА НА МИШО, Д-Р ТАТЯНА КОЦЕЛОВА, Е ЕНДОКРИНОЛОГ. ПО БАЩИНА ЛИНИЯ ТЯ СЪЩО Е ОТ ФАМИЛИЯ БЕЖАНЦИ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ

Запознават се в болницата в Благоевград. Имат две прекрасни дъщери – малката им Виолета е омъжена за момче от Словения и живеят в Бон, Германия. Работи към американската мултинационална корпорация Apple. Имат тригодишна дъщеря Мишел. Марта е по-голямата дъщеря и работи към друга популярна фирма – IВМ в България. Живее със семейството си в София. Имат 12-годишно момченце Деян, което от няколко дни си има сестричка.

Съпругата на Мишо – Таня, успява първоначално да убеди малката си дъщеря да се насочи към медицината, но в крайна сметка и двама уважават избора на децата си да вървят по свой път.

Д-р Коцелова продължава да работи като ендокринолог на кабинет, а д-р Мишо Николов се радва на нов, свободен етап от живота си. Обича планините и морето и хубавите изгледи в  различните  сезони. Преди години малката му дъщеря Вили беше инициатор да направи фотоизложба в Американския университет в Благоевград. Сега е натрупал фотографии за още много изложби, но се надява на по-добри времена. Споделя хубавите си фотографии с приятелите в интернет, за да им се порадват и да ги провокира да видят на живо любимите му места в Рила, Пирин и Родопите. Привлича го южното ни Черноморие: Аркутино, плажа, където река Ропотамо се влива в морето, шофьорския плаж между Каваците и Свети Тома. Радва се на красотите в страната ни и в чужбина.

ПЕТ ГОДИНИ ОТ 1991-1996 ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГАТА СИ ТАТЯНА РАБОТЯТ В АНГОЛА,  АФРИКА, БЛИЗО ДО ЕКВАТОРА

И там се радва на красиви гледки в Саваната – на изгревите и залезите, на безкрайността на Атлантическия океан.

Животът е радост, когато го гледаш с любопитни, добри  очи и с любов. И продължава да бъде хубав, докато му се усмихваш, за да ти се усмихва и той. Това е философията за живота на д-р Михаил Николов, която е наследил от дедите си и би искал да я предаде и на своите внуци.