“Св. Марина”
-
- септември 26, 2014
Пред Топ Преса разказва Йордана Василева – Председател на Сдружение „ИК за опазване на историческите ценности на гр. Добринище“
Намираме се в местността Оброчище Света Марина. Тук още в детските си години сме идвали с моите съученици да се помолим да искаме нещо. Като деца сме много желали и все сме молили. Това Оброчище беше изкоренено при строежа на Харманлийския лагер и плочата беше захвърлена… Времената бяха такива. Но след години, когато започнаха да се случват нещастия, тук в Харманлийския лагер особено строителя, които е строил сградите. Започва да му измира цялата фамилия. Явява му се света Марина и му казва, че ако не си възстанови оброчището, ще измре цялата му фамилия. Първият път не обръща внимание на съня . Втори път му се явява света Марина. Той се изплашва от това нещо, тогава възстановява плочата на оброчището. Започват да търсят и старата плоча, която е била изхвърлена покрай реката, но не я откриват. След няколко години идва кмета на Община Харманли с целия общински съвет и възстановяват и слагат камбаната на оброчището “Св. Марина” и дават курбан. Така се дава и началото на “Св. Марина” в гр. Добринище. “Св. Марина” е доста посещавано оброчище, хората идват от махалата от цялото селище. Тук се празнуват празниците, когато е празника на Света Марина. Идват попове, които дават благословията си за благото на Добринище. Света Марина е родена в Антиохия – Пизидия, Мала Азия, по време на царуването на император Клавдий II, през 270 г. сл. Хр. Няколко дена след раждането й починала майка й, а баща й, на име Едесий, който бил езически жрец, я дал за отглеждане на една християнка, от която момичето било посветено в Христовото учение. На 12-годишна възраст Марина научила за Непорочното зачатие и рождение на Иисус и така окончателно укрепила вярата си в християнския Бог и решила да се откаже от светските съблазни – решила никога да не се омъжва и да стане “Христова невяста” и да “отдаде душата си на Господа”. Когато била подложена на мъчения, вярата на Света Марина в Христа останала непоколебима. Обгорили я с горящи факли. Но се случило чудо – раните веднага изчезнали и много от удивените присъстващи приели християнството. Накрая, вбесеният епарх обезглавил Марина, като по този начин тя се увенчала с вечна слава. Светите мощи на Света Марина се съхранявали в Константинопол до 1204 г., когато западните кръстоносци ги осквернили при превземането и ограбването на столицата и ги пренесли в Италия. Според други извори, те се съхранявали до 908 г. в Антиохия, откъдето пак кръстоносците ги занесли в Италия. Днес мощите на Света Марина се съхраняват в Атина, в посветения на нея храм, а дясната й ръка се пази в манастира Ватопед в Света гора.
Be the first to leave a review.
