Църквата „Св. Антоний Велики“ – храмът на чудесата в Мелник!

Мелник – малък, но неземно красив град, който може да те плени с атмосферата си, с красотата и спокойствието си, със забележителностите си. Това място има особен чар, пред който никой не остава равнодушен.

Именно там се намира и възрожденската църква „Свети Антоний Велики“. Като част от културно-исторически резерват, тя е обявена за паметник на културата с национално значение.

Според надпис, който стои над входната врата, църквата е построена през 1869 година, като вероятно се издига върху основите на по-стар храм.

Според поверието, патронът на църквата свети Антоний е изцелител на душевноболни, които трябва да преспят в нея в нощта срещу храмовия празник, за да оздравеят. Свидетелство за това е запазеният ствол с желязна верига за връзване на буйстващите. Неимоверни писъци и страшни звуци се чували в нощите, когато това се случва. Но, само силно вярващи могат да бъда излекувани.

Мозъчни тумори се стопяват, глухонеми деца прочуват, психически разстройства и депресии намират тук своя лек.
Бесове, болести и страхове – това церят оковите във вълшебния храм. Ко­гото и да попитате от местните, ще ви разкаже, че ако преспиш само една нощ в църквата, се събуждаш нов човек.

Интересен факт е, че това е единствената православна църква в България, която носи името на този светец. А в целия свят са само две – другата е в Италия.

Не всеки обаче има достъп до чудото на храма. През повечето време той стои заключен с тежък катинар. Клисарят отваря на всеки, който го по­моли.

Интересна история разказват местните за млада двойка, която посетила храма. Жената на два пъти се опитала да се поклони пред иконата на св. Антоний, но незнайна сила я изтласквала навън, хората са убедени, че грешните не се допускат в храма.

Смята се, че иконостасът в църква­та е много специален. Преди почти 40 години, когато уж започва рестав­рацията на храма, изнасят оригиналните икони, за да не се съсипят. Оттогава те изчезват безследно. Свещенослужителите слагат нови, да не зеят дупки, но църквата сякаш не ги приема. Целият иконостас мистериозно избледнява. Само образът на св.Антоний е ярък и непокътнат. И това е едно от чудесата.

Една от големите мистерии е образът на Богородица, който се появил внезапно на стената на храма – точ­но зад фреската на райската градина. Две сестри от Пловдив идват да се лекуват в храма. Заспиват на рогоз­ки пред иконостаса, а същата нощ едната сънувала Божията майка. „Не се бой, ще се излекуваш“, обещала Дева Мария. На сутринта образът й бил отпечатан на стената – насред райската градина. Този стенопис има специална история. Половината от прозорците към райската градина са потънали в мрак. Обяснението на простосмъртните е логично – влизаш с черни мисли, преспиваш и излизаш пречистен.