Благовест Обецанов: Благодарни сме на съдбата, че спасяваме човешки животи в планината, срамно е да няма въздушни линейки!

Спасители в снега. Така ги наричат много хора. Те са планинските спасители, които рискуват живота си, за да спасят чуждия. На старта на новия зимен сезон разговаряме с 46-годишния началник на отряда в Банско – Благовест Обецанов, който от 2013 година ръководи спасителите в курорта. Той говори за призванието и религията да си планински спасител, за проблемите, за надеждите, за вълненията и жертвоготовността на колегите си.

Г-н Обецанов, тръгна новият зимен сезон в Банско. С какъв ресурс ще действа отрядът тук?

Отрядът, който ръководя, е от 40 души, в това число са и щатните планински спасители, и доброволците. През зимния сезон охраняваме зорко и случващото се в ски зоната. Заради това на помощ са ни още 10 души от други отряди. Така че със състав от 50 спасители покриваме и територията на ски центъра, и останалия район в Пирин планина. Разполагаме и с 5 спасителни кучета, които си имат водачи. Всеки водач с кучето си е една оперативна двойка.

Готови сме за предизвикателствата на новия зимен сезон. Ние сме винаги готови – това важи и за четирите годишни сезона. 24/7 сме на разположение при сигнали за бедстващи и пострадали туристи в гората. Имаме денонощен пост, който реагира при инциденти в планината. Всеки сигнал се приема от дежурния и той докладва на мен като началик на отряда и на Румен Баряков, който е шеф на базата. След това се прави организация на действията ни в планината.

Обезпечени ли сте с необходимата техника?

Може да се каже, че нямаме проблем с техниката. Имаме 16 моторни шейни от различен клас за действия в ски зоната и извън нея. По този начин стигаме по-бързо до пострадалия планинар. Разполагаме и с 5 високопроходими автомобила. Те вършат работа, но се грижим за поддръжката им непрекъснато. Важното е, че все още са на въоръжение при нас. Искам да подчертая, че за да сме ефективни, от голямо значение е как действа дежурният наш колега. Той трябва да събере информация – какво, къде, кога, как се е случило, това ни помага да проведем по най-бързия и адекватен начин спасителната си акция.

С Община Банско добри партньори ли сте?

Много отдавна работим в добър синхрон, заедно сме в тази битка за спасяване на пострадали туристи. За нас това не е просто работа, а религия, призвание, благодарни сме на съдбата, че можем да спасяваме човешки живот. Общината винаги ни помага и финансово, всяка година ни отпуска целеви средства за екипировка, за лични предпазни средства. В края на тази година ни дадоха двойно по-голяма сума, с която закупихме нова моторна шейна от най-висок клас. С нея можем да навлизаме дълбоко в планината, да достигаме и до най-недостъпните места.

Има ли проблеми, които да пречат на благородната ви професия?

Все пак не бива да забравяме в коя страна живеем. Основният проблем е така чаканият Закон за доброволчеството. Защото 80% от нашия отряд са доброволци. Те си имат други занимания, с които хранят своите семейства. Става инцидент и всичко зависи от работодателя им – ще ги пусне ли на акция, или не. При самоволно напускане на работното място може някой от колегите ни да бъде уволнен. Знам за такива случаи в страната. И това се случва, тъй като доброволецът е решил да спаси човешки живот, а не да остане на работното си място. Време е да се регламентира тази дейност. Да има някакви облекчения и за работодателите, и за доброволците. Тук не говоря само за планинските спасители, а за всички доброволци. Нашият призив към новото правителство е да се помисли за приемането на Закон за доброволчеството. Преди това 5 правителства нищо не направиха по този въпрос. Друг проблем е свързан и с щатните планински спасители. Обидно ни е да получаваме по 800 лева заплата, което е малко над минималната за страната, за това, че рискуваме собствения си живот, за да спасим чужд живот. Много са ниски възнагражденията ни.

Какви са съветите ви към туристите през зимата?

Зимата си има своите особености. Нека скиори и сноубордисти спазват правилата за безопасност. Да не излизат извън ски зоната, където дебнат лавини. Да познават маршрута, по който тръгват, да имат заредени телефони. През зимата денят е кратък, времето е променливо. Да имат нужната екипировка, да ползват водач, който познава района. Да носят устройство, което излъчва и прима радиосигнал. Това е пластина, която е в дрехите или обувките. Тя приема сигналите, по този начин ние локализираме мястото, където е загубеният или бедстващият турист. Така се пести време в планината, където всяка минута е важна.

Увеличават ли се тези скиори и сноуордисти, които карат извън пистите?

Увеличават се, това е тревожна тенденция. Макар че с ковид пандемията намаля туристопотокът, а оттам и тези, които излизат извън ски зоната. Но все повече стават фрийрайдърите. Трябва да се повиши планинарската култура на всички. Да имат планинска застраховка, тя не струва повече от 50 лева на година. Задължително е да имат такава застраховка. Повечето пострадали имат планинска застраховка. Преди години мясово нямаха. Сега не е така.

Ще се намери ли лек за голямата ви болка – липсата на спасителни хеликоптери в страната?

Срам ме е, че в 21-ви век нямаме техника за въздушно спасяване. И тук не говоря само за планината. Пускат хеликоптери само за специални хора, а за обикновения човек няма въздушна линейка. Поставихме този въпрос и пред президента Румен Радев. Наскоро имахме случай, в който ни помогна военен хеликоптер, но те са доста тежки. Нужно е да се закупят специализирани хеликоптери.

Пожеланието ви към спасителите и туристите е…?

Туристите да са здрави, да не се отказват от планината, но да имат респект към нея, да я уважават, да не я подценяват. А колегите нека са преди всичко здрави и все така всеотдайно да спасяват човешки животи.