Паметник на македонския четник в Благоевград: мисията възможна
-
- декември 17, 2021
Инициативен комитет, създаден в Благоевград, си поставя амбициозната задача да възстанови съборения паметник на Незнайния македонски четник, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
„Мисията е възможна!“, заяви Юрий Николов, председател на Управителния съвет на „Гражданско сдружение Горна Джумая“, наброяващо 14 члена.
В сдружението влизат видни общественици от областния град, сред които лекари, банкери, адвокати, политици, както и двама благоевградчани, устроили се в Швеция и САЩ. То бе създаден в края на ноември тази година.
Паметникът на Незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г. Самият монумент, от който не е останал дори един камък, представлява фигура на четник с пушка, чийто приклад опира в краката му. На него е изписана годината на създаване на ВМОРО 1893 г. Дълго време се е считало, че четникът е Тодор Александров.
Паметникът се е намирал на днешния площад „Македония“, на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището.
След събарянето му по повеля на Коминтерна, на площада е издигнат внушителен паметник на Гоце Делчев.
Разговаряме с Юрий Попниколов, чийто дядо Георги Попниколчев е бил първият кмет на Горна Джумая след освобождението на града през 1912 г., на мястото на паметника. За него напомня една паметна, поставена в непосредствено съседство с летния бар на заведението „Опера“.
„Създадохме инициативния комитет за да опазим културно-историческото наследство и паметта на Благоевград. Той се състои от 14 души – все приятели и съмишленици, с които през годините сме обмисляли някои идеи, между които най-важната е възстановяването паметника на Незнайния македонски четник. Той е унищожен през 1947 г.“, обяснява Юрий Попниколов.
В инициативния комитет има двама лекари, бившият ректор на Югозападния университет професор Иван Мирчев, големият български журналист Валери Запрянов, банкерите Кирил Пендев и Захари Ханджийски, адвокатът Теодор Тошев, председателят на ОбС Радослав Тасков, инженери, архитекти и журналисти, както и двама „задгранични“ представители: Александър Николов, който живее в американския град Атланта и д-р Красимир Кацарски, установил се в Швеция.
„Отборът“, който сме събрали, е много сериозен, надявам се да успеем, защото това е пети или шести път, в който се прави опит да бъде възстановен този паметник“, допълва Попниколов.
Според него досега са се учредявали няколко инициативни комитети от по 100-на души, но и до сега паметник няма.
„Една от причините все още да го няма е, че паметникът ще бъде много скъп. По наши изчисления ще струва между 250 и 350 хиляди лева. Тези пари трябва да се съберат. Другото е, че не е останало нищо като качествени скици или проекти от онова време – 90 години, откакто е бил построен. От него не е останало нищо, снимките са некачествени, дори не знаем как е изглеждал паметникът отзад. За това в момента правим кампания за набиране на информация за този разрушен монумент“, обяснява Юрий, който по професия е фотограф.
Има няколко легенди за него – че не е унищожен, че съществува, че някъде е прибран, както и, че на мястото където е бил е изкопан ров и затрупан с пръст.
„Надяваме се общината да помогне, но преди всичко разчитаме на дарения“, допълва председателят на инициативния комитет.
„От дядо ми са останали малко документи, защото е загинал веднага след Първата световна война. В окръжния архив има само една телеграма, изпратена от него до царя, в която гражданите на Горна Джумая благодарят за освобождението на града от турско робство. Архивите на града са изгорени след 9 септември 1944 г. и ето така паметта е изчезнала. Ако примерно спрем сега 10 човека и попитаме какво е имало тук, девет от тях едва ли ще знаят“, допълва председателят на управителният съвет на сдружението.
Според него паметникът на Незнайния македонски четник не е по-малък от този на Гоце Делчев, бил е импозантен, голям и красив. Освен тази плоча, сложена по инициатива на Гоце Танчев, нищо не е останало като спомен от него.
„В наше време този паметник е изключително нужен, най-вече заради паметта. Той е направен по случай 30-годишнината от Илинденското въстание, но и заради 200-та хиляди загинали за свободата на Македония. А паметникът е нужен на Благоевград най-вече защото сме безпаметни, на което се дължи нашият национален нихилизъм, който вирее в момента в България. Народ, който изгуби своята памет и история е сбирщина, надявам се да успеем да върнем този паметник на града, а не да бъдем поредните опитали се, но не направили нищо“, смята председателят на инициативния комитет“, подчерта Юрий Попниколов.
Скулпторът на паметника варненецът Кирил Шиваров е известен, но забравен. Той е авторът на фигурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, на големия лъв на паметника на Шипка, както и на фигури в Народния театър и Съдебната палата. По паметника е работил и роденият в Костурско Пандо Киселинчев, негово дело е огромният каменен венец, положен пред него. Диаметърът му е бил два метра, а изпълнението – сложно.
„Благоевград трябва да има нещо, което да показва силната памет към предците си, борили се за свободата и правдините на нашия край, за да има потомците ни с какво да се гордеят“, каза д-р Красимир Кацарски, член на инициативния комитет, пристигнал от Швеция в родния си Благоевград за коледните и новогодишни празници. /БГНЕС
Be the first to leave a review.
