Днес е Андреевден

В последният ден от месец ноември се почита паметта на Свети апостол Андрей Първозвани – Андреевден. Нарича се първозван, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа.

Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.

На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят.

В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали “ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“.

Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала „На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!“. Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите – да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.

На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.

Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.