Втори ден на преговори за правителство, нови 4 теми на масата за дискусии (НА ЖИВО)

Преговорите за коалиция и съставяне на правителство, домакинствани от „Продължаваме Промяната“ (ПП), продължават и днес. Поканени отново са представители и ексепрти на „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България”.

Вторият ден от преговорите е посветен на темите: здравеопазване, земеделие, които ще бъдат дискутирани между 10:00 ч. и 13:00 ч. и образование и електронно правителство, за които е отделено времето след 15:00 ч.

Сред експертите, потвърдили участието си в разговорите на тема здравеопазване, са Георги Михайлов от „БСП за България“/БСП/, Силви Кирилов от „Има такъв народ“/ИТН/, Александър Симидчиев от „Демократична България“/ДБ/ и председателят на БЛС Иван Маджаров, поканен от ПП в качеството си на експерт. Разговорите на тема „Здравеопазване“ се водят от Асен Василев.

В началото на днешните преговори на тема здравеопазване, участниците в дискусията се обединиха около мненеието, че това е най-важната тема, която трябва да бъде обсъдена в момента. На масата за преговори маркираха множество проблеми в здравната ни система – детската смъртност, липсата на кадри в здравеопазването, работната заплата на медиците, проблемите с броя на заболелите с COVID-19, липсата на раков регистър и други.

Продължаваме Промяната

 

Болниците вече не могат да бъдат търговски дружества, а на пациента да се гледа като на касичка, посочиха от БСП и подчертаха, че няма да отстъпят за тези неща. От ИТН поискаха спешно да бъдат подготвени инфекционисти, за да излезем възможно най-бързо от пандемията. Екпсертите от ИТН подчертаха, че са против задължителната ваксинация и предложиха да бъдат премахнати клиничните пътеки, нов закон за лечебните заведения и да се възвърне авторитетът на „БулБио“ АД..

Да има специализирани ковид болници в София и страната, необходима е спешна подготовка на инфекционисти, както и създаване на кризисен щаб от вирусолози и други експерти с цел послания и съвети към обществото, каза Андрей Чорбанов. По думите му е необходимо и да се създаде национална програма за Т-клетъчен скрининг, а ваксинирането срещу коронавирусната инфекция да остане доброволен акт. Да се направи пълен анализ на високата смъртност в страната, предложи още Чорбанов.

Да се закрие Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и да се създаде агенция за медицински одит, контрол и акредитация, чието ръководство да се избира от Народното събрание, добави още Чорбанов.

Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ посочи, че клиничните пътеки не трябва да са финансиращ механизъм, в какъвто са се превърнали, а да бъдат механизъм за контрол на качеството. По думите му засега трябва да се коригира дисбалансът в остойностяването им. Необходимо е въвеждане на национално ниво на протоколи за добра медицинска практика, каза още той. Дейностите извън обхвата на здравното осигуряване да бъдат заплащани чрез застрахователни фондове по критерии за финансова стабилност, предложи още д-р Симидчиев.

Преговарящите партии се обединиха около идеята за поетапно въвеждане на диагностично-свързаните групи. Те ще бъдат въведени пилотно, като нов финансиращ механизъм, на който след определен срок ще бъде направен анализ. Участниците се обединиха около различни мерки, в които са включени мащабна информационна кампания за ваксиниране, но ваксинирането срещу COVID-19 да остане като доброволен акт; да се направи анализ с цел смяна на модела на финансиране на педиатричните, инфекциозните структури и тези в трудно достъпните райони; законодателни промени за повишаване на ефективността на етичните комисии; въвеждане на методични ръководства за лечение и диагностика, с необходимите законодателни инициативи; ефективно преобразуване на агенцията за медицински надзор; лекарствата за деца до 14-годишна възраст за остри заболявания ще се плащат на 95 процента от НЗОК, но ще има ясни контролни механизми и се предвижда да бъде факт след въвеждането на електронното досие; изграждане на национална детска болница след извършване на анализ; след законови промени оптимизиране на броя на леглата и кадрите в лечебните заведения.

Представителите на преговарящите партии постигнаха съгласие да започне и подготовка за смяна на статута на държавните и общинските лечебните заведения, след като се направи анализ, като целта е те да не бъдат търговски дружества. Парите изтичат, не само защото болниците са търговски дружества, а защото няма контрол, каза Асен Василев от „Продължаваме Промяната“. Когато се променя моделът на управление, да не спираме само с промяна в статута, допълни още Василев.

С минута мълчание в памет на жертвите от тежката катастрофа на магистрала „Струма“ започнаха преговорите между „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „БСП за България“, посветени на сектор „Земеделие“. От името на „Продължаваме промяната“ дискусията води Кирил Петков, който подчерта, че част от биографията му е свързана със сектор земеделие. Сред експертите, които ръководят останалите групи в дискусията по земеделие днес, са Стефан Бурджев от „БСП за България“/БСП/, Пламен Абровски от „Има такъв народ“/ИТН/, Албена Симеонова от „Демократична България“/ДБ/.

Според Симеонова най-сериозният проблем според нея е използването и арендуването на земеделските земи, като над 80 на сто от директните плащания отиват в по-малко от 2 процента от ползвателите в България. „В България земеделието е изкривено и затова трябва да се обърне сериозно внимание за т. нар. налагане на тавани на плащанията“, посочи тя.

Според Албена Симеонова „Зелената сделка“ дава предимство на здравословните храни. Тя апелира да се направи така, че българските храни, мед, вина да намерят място на българския пазар. Много важен е и износът и затова трябват специализирани програми – особено в сектор „Пчеларство“, където да се намери екосистемно субсидиране за опрашването.

Гергана Кабаиванова от „Демократичн България“ /ДБ/ изтъкна ролята на фермерските пазари, довели до развитието на малките и средни производители. В тази сфера тя предложи обединяване на логистичните сектори при тези пазари, както и урегулиране на пазара на домашни храни, съобразено с европейското законодателство.

Нашата основна задача е да сменим модела на управлението в земеделието, заявиха от БСП.

„На база на постигнатото в областта на зърнопроизводството да се направи така, че да стимулираме развитието и на останалите сектори в земеделието, да се спре обезлюдяването на цели региони в страната, да спрем разрухата и упадъка на селата и малките населени места“, посочи Стефан Бурджев. Според него философията на всички участници в преговорите е една и съща и може „след равносметка на база законите и какво имаме, да направим ясен план с 5,7,8 задачи, които да свършим, отколкото с 20 и в един момент да претърпим разочарование“.

Тома Белев изтъкна в изложението си, че горите в България се управляват под икономически и политически натиск, като незаконните и полузаконните сечи заемат до 2,5 млн. куб метра дървесина, което е една/трета от общия добив. Търговията влезе „в храма на гората“. Имаме проблеми и с бракониерството. Десет процента от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи, посочи Белев.

Тома Белев предложи промяна на Закона за горите, която да залегне още през 2022 г. Пълна прозрачност при управление на горите, национална горска инвентаризация за установяване на ресурса, сертификация на държавните гори, както и да се приключи срамната сага със сделките за замяна, предлагат още експертите на ДБ. Не на последно място – да се спрат престъпленията с животните от дивата природа.

Първите дискусии на експертните групи във вторник бяха в ресорите „Енергетика“, „Икономика“, „Правосъдие“ и „Транспорт“. И по четирите парламентарно представените групи намериха много допирни точки.

Предстои в четвъртък да бъдат обсъдени политиките, засягащи вътрешна сигурност, екология, регионално развитие и култура. Петъкът ще е посветен на труд и социални грижи, туризъм, национална сигурност и спорт. Дискусиите по политиките в сферата на финансите и международни отношения ще се дискутират в събота.

Вчера новият стар президент Румен Радев заяви, че до края на тази седмица ще стане ясно кога точно ще бъде свикано 47-ото Народно събрание. 

„Пред парламентарно представените партии има две важни задачи – първата е съставяне на правителство на базата на устойчиво парламентарно мнозинство и приемане на държавен бюджет. Тези задачи изискват един много добър баланс, изискват време за диалог и сближаване на позицията. Така че с оглед на тези два приоритета, аз ще свикам Народното събрание и ще разберете кога до края на тази седмица“, уточни държавният глава.

dariknews.bg

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене