Димитър Туджаров-Шкумбата: 32 години – за едни бе преход, за други – приход

Промени се само купесто-дъждовната облачност

Кой е той

Българският майтапчия №1 Димитър Туджаров-Шкумбата по професия е инженер. Роден е на 6 октомври 1954 г. в Петрич. Има магистратура и по реторика от Философския факултет на СУ. През 1995 г. излиза първата му аудиокасета „Първо частно-честно нелегално радио“. Имал е рубрики в много тв предавания. Автор е и на моноспектакли, които прави по целия свят – от Русия до САЩ. Играе на френски, руски, английски и немски език.

– Г-н Туджаров, на какво се превърнаха изборите в България – на безсмислен процес, на сатира или на промяна в статуквото?

– Изборите у нас се превърнаха в покупко-продажба на стара кола. Ама пък ако не гласуваш, после нямаш право да се сърдиш, че нещо не е направено както трябва. Ето затова винаги се ходи до урните, ако ще и по няколко пъти. А на тези избори има много варианти, не е като да няма за кого да се гласува.

– Какво се промени за годините от 1989 г. насам?

– Ами за тези 32 години се промени купесто-дъждовната облачност, като за едни този целият период е преход, а за други е приход. Промени се единствено положително, че влязохме в ЕС. Останалото си е същото. А манталитетът ни най-вече си стои на едно място. Съветвам всеки да прочете едно произведение на сатирика Райчо Алексиев – „Щурец“, 1933 година вижте какво е написал, то е актуално и сега. В него казва накратко, че в България всеки има собствено мнение, всеки се оправя както си може, но изборите тук продължават винаги по един и същ начин – сегашните министри гледат да осигурят амнистия на бившите, а бъдещите на сегашните. И дано младите променят нещо. В тях ми е надеждата.

– Познавате ли много млади хора с желание да гласуват на избори?

– Познавам, да. Но пък и имам и другия вариант като пример. Ето, на последния протест, на който бях, се срещнах с мъж, с когото през 90-а година си предавахме на конче на раменете дъщеря му. Беше дошъл със същото това момиче и сега. А тя на 29 години студентка. И пак на същото място и пак същото се надяваме – да има промяна. Е, докога така? Затова имам предложение тези от парламента да си направят един остров, да си заминат сами някъде и да ни оставят на мира. Защото в тази сграда на парламента само филми на ужасите могат да се снимат.

– А президентът какъв трябва да бъде?

– Обединител, то е ясно. Трябваше и да се случи тази промяна в Конституцията, и то доста отдавна. Когато седяха по разни кръгли маси от СДС и коалициите, тогава трябваше да се направи лустрацията. С тази промяна нещата щяха да тръгнат. Много щяха да се променят. А сега ще си сърбаме попарата оттогава. Ето го до мен Тончо Токмакчиев, който се върна от САЩ, там се снима във филм и сега ми каза, че по една от големите телевизии чул да съобщават, че проруският президент Румен Радев води в настоящите избори. И това са сериозни неща, това е нашето лице пред света.

– Вашата съседка от Петрич – баба Ванга, ви е споделяла, че един ден България ще бъде райско място за живеене. Но защо продължават да я напускат младите хора?

– Смятам, че вече дойде времето на връщане за младите хора. И знаете ли, когато отида в чужбина, ме удивлява колко повече тези хора мислят за България, отколкото ние тук. Но „очистването“ от лошотията вече е започнало като процес. Ето сега с Тончо Токмакчиев, с Камен Воденичаров и аз веселихме българите в Цюрих, имаме си програма, на 17 ноември ще сме в Бургас, а на 3 декември в София. С тях ще правим постановка „Майсторите на комедията“, защото у нас всеки е майстор, както знаем. И младите хора искат да се върнат у нас, но работа няма.

– Не ви ли притеснява коронавирусът?

– Не, аз съм ваксиниран. Но ще ви кажа как ще се преборим с ниската ваксинация на гражданите. Аз вече започнах да сформирам една терористична група, която ще тръгне да ваксинира хората в рейсове, в трамваи с леки убождания, ей така, няма да ги заболи, ще ги разсмивам, докато ги боцкат, за да можем да приключим и с това. Какво да се прави – животът иска жертви, но няма да сме ние. От сутрин до вечер ни говорят хората, ама ние не… Освен това вижте най-антиваксърската държава Франция, сега и тя е с 65% ваксинирани. А пък Южна Румъния, Северна Македония и Северна Гърция имат много малък процент на ваксинация, което пък всъщност доказва, че и те са българи (смее се).

– Има ли място културата сега, по време на пандемия?

– Да ви кажа много се издразних на едно политиче – Борис Джонсън (британският премиер – б.р.), който каза, че музиканти, артисти не сме нужни и трябва да си търсим друга работа. За мен пък Борис Джонсън е излишен, въобще не ми е нужен, с неговите политически игри, зад които стоят финансовите интереси. Иначе аз още си имам рубрика при Слави Трифонов, външно предаване съм. Казва се „Шкумбата ту найт“. Шкумбата е на български, „ту найт“ е на английски, за да ме разбере Бареков.

– А имате ли си любим политик?

– Е, то е ясно – Тодор Живков. Него най съм го имитирал. Преди години, като се видяхме, ми каза: „В България никой не си гледа работата“. Ама то беше по повод това, че бях на една сватба водещ, а той се оказа сред гостите и ме пита дали е вярно, че съм инженер. И кимнах. Тогава го изръси, беше прав. Иначе „народно признание“ получих и слава Богу, защото ако не бях толкова популярен сред хората, бързо щяха да ми затворят устата. През 80-те години започна т.нар. перестройка и открито не посмяха да ми направят нищо. Но аз си знам колко други пречки ми създадоха в личния и професионалния живот. Един пример ще ви дам. Апокрифни записи на мои изпълнения се разпространяваха от ръка на ръка, презаписваха се и се продаваха „на черно“, но хората не ме познаваха визуално. Години наред, до 1996 година, когато Александър Авджиев, Бог да го прости, ме покани за самостоятелна рубрика в предаването „Добро утро“ по БНТ. Дотогава разни „фактори“ в телевизията и медиите изобщо не разрешаваха да участвам.

– Откъде идва прякорът ви?

– Прякорът Шкумбата е наследство от баща ми. Петричани наричат така синджира, който се образува при наливане на 64-градусова ракия в чаша. Иначе казано – серт човек. Та и аз съм такъв.

– Темата на дипломната ви работа във Философския факултет е „Ораторски изяви на политици, пародирани в шоупрограми в телевизионните медии“. Какво мислите за по-младите ви колеги?

– Има много талантливи млади колеги и аз искрено им се радвам, но има и такива, които парадират с бездарие и парвенющина, много бързат да станат известни, нямат никакъв респект и уважение към нашето поколение, сякаш животът, актьорството, шоуто започват с тяхната поява на сцената. Те нямат обикновено дълъг творчески път. Сега няма да казвам имена дори на тези, които смятам, че са много добри, защото понякога и от това се обиждат.

– Рецензент на дипломната ви работа е проф. Хачо Бояджиев. На какво ви научи той?

– Много често приятелски ме критикуваше насаме, показваше ми грешките, но и много ми помагаше, и аз винаги съм ценял неговото мнение, защото беше изключителен режисьор и професионалист.

– Вас какво ви разсмива днес?

– Почти нищо. Парадокс – в днешно време има толкова много материал за смях, но, от друга страна, медиите всеки ден ни заливат с толкова негативна информация, че убиват у нас всякакво желание за смях. Обикновено, когато пътувам и се срещам с нови хора, се зареждам някак си.

– Помните ли първото си появяване на сцена?

– Ооо, да. От 1-ви клас почна импровизаторската ми кариера. Играех мързеливец. Цяла нощ майка ми ме караше да уча репликите да не се изложа на другия ден в читалището на празника. Излязох с една филия хляб – такава ми беше ролята. И излизайки, забравих първите думички и започнах да импровизирам и да пея: „Ям, ям, ям“. И оттам нататък ми тръгна, хората се смееха и никой не знаеше, че съм си забравил репликата. Уж се убодох на една розичка, минах зад кулисите и учителката Анчева, дето ми беше класна, ме подсети, върнах се, изиграх си всичко и до ден днешен падне ли ми, импровизирам.

– Любимият ви политически виц?

– Детенце попитало дядо си – всички приказки ли започват с „Имало едно време“. Не, чедо, като дойдат избори, всички приказки започват с „Ако ме изберетееее, ще…“. Така и ние. Затова да внимаваме каква приказка избираме.