Присъдата по делото “Тодорова срещу България” – опит да уязви Цветанов, който защити жертви на брутално насилие

Разкритията на бившия вътрешен

министър за липса на правосъдие по

случая “Анчови” преди 10 години все

пак изпрати в затвора доказани

престъпници, но наля масло в огъня на

спора му с магистрати по това време

На 19 октомври Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България по жалба на съдийката Мирослава Тодорова.

В новините около бившата председателка на Съюза на съдиите бе споменато отново името на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, с когото двамата имаха спорове преди 10 години. От решението на ЕСПЧ обаче става ясно, че не Цветанов, а тогавашният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е институцията, заради която България е осъдена по жалбата на съдия Тодорова.

Съдът приема, че е било нарушено правото ѝ на свободно изразяване като председател на Съюза на съдиите. Тогава ВСС я наказа с намаляване на заплатата и понижение в ранг заради забавяне на 57 дела в Софийския градски съд. Наказанието се обвързва с критиките ѝ към ВСС.

Вътрешният

министър се

споменава три

пъти в решението на ЕСПЧ, но не и по име. Посочва се, че тя като председател на Съюза на съдиите е критикувала изпълнителната власт и по-точно МВР.

Събитията са от 2010 г. Малко преди това Цветанов става вътрешен министър и започват серия от акции срещу организираната престъпност. Тогава идват и критиките на Тодорова към действията на МВР.

Вътрешният министър не остава длъжен и отговаря. Заради остри реплики Мирослава Тодорова дори завежда дело за клевета срещу Цветанов, което е пратено в Пловдив, защото тя е колежка с магистратите в столицата.

Цветанов е

оправдан, а след

това става

депутат

По това време, през 2013 г., Тодорова завежда делото в Страсбург заради наказанията, които междувременно ВСС ѝ налага по забавените дела. Те не се коментират в решението на съда в Страсбург.

Едно от тях е за грабежа над семейство Анчови в софийското село Чепинци.

На 31 януари 1998 г. шестима брутални бандити нахлуват в къщата на Веско и Марина Анчови. Гангстерите издевателстват над тях и децата им, които по това време са малолетни.

Момичетата са изнасилени, а родителите им зверски пребити и измъчвани часове, за да кажат къде са парите им. Нападателите са бившият шофьор на ромския бос Христо Върбанов-Папата – Борис Маринов, Димитър Николов-Бомбата, Божидар Методиев-Лудия, Димчо Димов, Цветко Ненов, Петър Стоянов и Ивайло Рангелов-Джинката, който е убит пред блока си в София през 2005 г.

Грабителите са разкрити от полицията чак през април 1999 г. – година и три месеца след престъплението. Започва разследване, което продължава 11 години. Съдебното дело тръгва чак през 2003 г., когато прокуратурата го внася в Софийския градски съд. Председател на състава е Мирослава Тодорова.

Семейство Анчови не искат да се връщат към кошмара отпреди 23 г. и отказаха да говорят отново по случая.

Под нейно

ръководство има

19 заседания, 12

от тях са отложени

Малко преди края обаче адвокатът на Димчо Димов заявява, че по време на престъплението, за което го обвиняват, той е бил на работа в столичната полиция и дори е бил командирован.

През септември 2006 г. Тодорова прекратява делото, защото според закона трябва да го гледа военен съд. Твърди, че дотогава обвинението не е посочило, че Димчо Димов е бил полицай към момента на извършване на престъплението и делото срещу него се е гледало като гражданин. Разследването започва отначало, но във Военната прокуратура. На 20 февруари 2008 г. то тръгва във Военния съд в София – точно 10 г. след бруталното нападение още няма справедливост за жертвите.

Цветан Цветанов става вътрешен министър през 2009 г. Година по-късно получава имейл на служебната поща в МВР от Анчови. В писмото семейството описва бруталното нападение, на което са били подложени, и посочва, че повече от 10 г. няма правосъдие по случая.

Още на следващия ден получават обаждане лично от Цветанов. През 2017 г. Веско и Марина Анчови разказаха за това пред “24 часа”. Така те се озовават в кабинета на Цветанов за среща с него. Вътрешният министър е потресен.

Освен че няма

правосъдие,

шестимата

брутални

нападатели

са на свобода,

а по-късно се оказва, че през това време са вършили и други престъпления. Тогава Цветанов започва да говори публично за случая със семейство Анчови, което допълнително налива масло в огъня на скандала между изпълнителната власт и Съюза на съдиите, чийто председател е Тодорова.

“Ако Цветан

Цветанов не беше

дал гласност,

насилниците още

нямаше да бъдат

осъдени. Пребити

и смачкани сме!”,

Мирослава Тодорова осъди България в Страсбург, но не е искала парично обезщетение и такова не е присъждано.

заявиха Марина и Веско Анчови през 2017 г., когато делото вече е приключило във Върховния касационен съд, а насилниците им влязоха в затвора с присъди от 10 г.

Точно по това време други емблематични престъпници, заловени в първия мандат на Цветанов като вътрешен министър – Наглите, подадоха молби да бъдат пуснати предсрочно от затвора. Първата инстанция – Софийският градски съд, уважи исканията на Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров – Любо Гребеца. По този повод бившият министър, тогава депутат, беше поканен в телевизия да коментира казуса и си спомни и за семейство Анчови. Цветанов се разплака в ефир, докато разказваше за това как нападателите са издевателствали над тях.

Само преди 3 месеца един от бруталните грабители – бившият полицай Димчо Димов, беше освободен от затвора предсрочно. От 10-годишната му присъда е излежал само 5 г. и 3 месеца. Останалите е стопил с труд и добро поведение. Точно Димов е причината делото “Анчови” да се забави поне с 4 г. Останалите още са в затвора. Двама от тях бяха издирвани през 2017 г., за да изтърпят наказанията си, защото бяха избягали преди присъдите им да влязат в сила. (24часа)