Димитровден е! Честито на всички именяци!

На 26 октомври Българската православна църква почита днес паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец.

Празникът е известен като Димитровден и на него празнуват всички с името Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.

Свети Димитър е роден през 3 век в гр. Солун като син на градоначалника. Впоследствие той самият наследява поста. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Свети Димитър е тясно свързан и с българската история. През август 1185 г. Солун е завзет от норманите, а църквата, в която се съхраняват мощите на светеца, е опожарена и разграбена. Асен и Петър, видните български боляри, които повеждат въстанието срещу Византия за възстановяването на България, се възползвали от това и в Търново осветили църквата „Св. Димитър“, твърдейки, че чудотоврната икона на светеца се е оказала в града. С това те изразили претенция, че Свети Димитър вече не защитава ромеите, а е прехвърлил благосклонността си към българите и им дава своята благословия да извършат въстанието си срещу василевса.

Хроникьорът Никита Хониат пише: „С такива (божествени) предсказания целият народ беше спечелен за делото и всички вдигнаха меч. И понеже техният бунт беше от самото начало успешен, още повече българите повярваха, че Господ е одобрил свободата им.“ В народния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата.

Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. Според тази легенда приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги се зарекъл, че ако Димитър види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

На 26 октомври завършва и традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Свети Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците.

На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци. Приготвя се курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене