Седемте рилски езера се нуждаят от реални и спешни действия за спасяването им
-
- септември 20, 2021
Опитът на Национален парк „Рила“ за изграждане на щадяща туристическа инфраструктура в района на Седемте рилски езера създаде повече проблеми, отколкото решения. Новите пътеки и парапети са частично разрушени, а огромният натиск над екосистемата на езерата продължава. Наложителни са спешни действия за реално опазване на емблематичното място.
През 2020 година WWF участва в обсъждане на проект на парковата дирекция за опазване на Езерата. На него представителите на организацията изразиха ясно становище, че е добре, че паркът припознава вредите от масовото човешко присъствие, но избраният подход за решаването на проблема – изграждане на нова туристическа инфраструктура с тежка техника, без да бъдат отстрани причините за проблема, само го утежнява.
Освен че не е ефективен, подходът на дирекцията на парка е незаконен. Нарушенията на Закона за защитените територии (ЗЗТ) са следните:
Съгласно чл. 21, т. 9 от ЗЗТ, в националните паркове се забранява нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии, освен в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети.
Конкретно осъществените дейности в района на езеро „Бъбрека“ свързани с изграждане на чакълени пътеки върху тревните екосистеми и разрушаване почвения слой преди изграждането на пътеките и разрушаване на почвения слой и от движение на тежки машини, са в нарушение на законовата забрана, защото са осъществени в прилежащи по смисъла на разпоредбата територии на езерото.
ЗЗТ предвижда утвърждаване на планове и проекти в националните със заповед на министъра на околната среда и водите след съгласуване с Министерството на земеделието, храните и горите, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Изпълнителната агенция по горите и със съответните общини, както и с Министерството на културата, когато в защитената територия попадат културни ценности. Такава заповед на министъра на околната среда и водите за спорният проект на парковата дирекция не е издадена изобщо и дейностите по проекта са извършени изцяло незаконно.
Нарушена е и наредбата за оценка за съвместимост от Закона за биологичното разнообразие. Според закона, при констатиране на недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с режима на дейностите в защитените зони, процедурата по оценката се прекратява. В случая процедурата не е прекратена.
Тези нарушения са поредните от дългогодишната комбинация на неспазване на закона и прилагането на вредни и опасни практики, които водят до сегашното състояние. Седемте рилски езера отдавна са емблематичен пример как не се прави природозащита. WWF припомня предложенията си за реално опазване на природата в района и призовава и отговорните институции и обществеността за спешни действия за:
- Спиране на лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера. То може да бъде извършено от министъра на околната среда и водите на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Нарушението не е от сега – строителство на горната лифтова станция в границите на парка е извършено в нарушение на забраната за ново строителство в националните паркове.
- Спиране на всички увреждащи парка дейности. Министърът на околната среда и водите може да спре проекта на парковата дирекция, експлоатацията на лифта от хижа „Пионерска“ до хижа „Рилски езера“, както и движението на всички превозни средства по пътя от “Пионерска” до границите на парка, с изключение на тези, използвани от държавни служби. Той може да направи това чрез акт за прилагане на административна принуда, на основание чл. 121, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие – при възникване на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях. Разпоредбата на чл. 121 е транспозиция от Директивата за местообитания на ЕС, която осигурява безпрецедентно ниво на защита, държи сметка само за наличието на опасност от увреждане на защитена зона, без значение дали дейностите водещи до такова въздействие, се извършват във или извън териториалните граници на защитената зона, без значение какви актове за реализация на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения са издадени, дали те са законосъобразни, и прочие съображения от подобен характер.
- Маркиране на пътеките за ползване в прилежащите територии на езерата само с боя, нанесена на камъни на определено разстояние един от друг по периферията на избраната пътека.
- Засилен контрол при движението на посетителите по новомаркираните пътеки.
WWF припомня, че още в началото на юли 2020 г. сезира с посочените по-горе аргументи Върховна административна прокуратура и Окръжна прокуратура Кюстендил, като добави и аргументи за вероятни престъпления според Наказателния кодекс – противозаконно повреждане на защитена територия и местообитания в защитена зона. До този момент обаче няма никакъв отговор на сигнала на организацията, нито в публичното пространство има информация прокуратурата да е предприела някакви стъпки за търсене на наказателна или административна отговорност.
Be the first to leave a review.
